Щети за милиарди: Кои са най-скъпите земетресения в човешката история?
Земетресение с магнитуд 7,8 удари южната част на Турция, покрай град Газиантеп.
Загиналите са повече от 2000,
В понеделник към момента се оценяваха вредите от трусовете. Тежките фрагменти от бедствието връщат мемоари за някои от най-тежките трусове, на които човечестветото е ставало очевидец.
Земетресението в район Тохоку, Япония
Земетресението в район Тохоку от 11 март 2011 година Магнитудът му е 9,1 по Рихтер. Епицентърът е в Тихия океан. Земетресението провокира цунами с талази над 40м. Така се стига и до ядрената злополука във Фукушима.
Радиационната повреда от седма, най-висока степен, е най-сериозният нуклеарен случай след Чернобилската повреда от 26 април 1986г. Заради радиационно приключване, зоната на евакуация доближава 20-километров радиус. Повече от 150 хиляди поданици са евакуирани от региона.
Според специалисти, изчистването от замърсяването на засегнатите региони и електроцентралата, ще продължат 30 – 40 години. Счита се, че това е най-силното земетресение, разтърсвало Япония и четвъртото по мощ в света откогато съществува модерното записване на тези естествени бедствия от 1900 година насам. Щетите от него се оценяват на 360 милиарда $.
Голямото земетресение в Ханшин, Япония
Земетресението в Ханшин, Япония е с магнитуд 6,9 по Рихтер. На 17 януари 1995 година, трусовете не престават към 20 секунди. Епицентърът е на 20 км. от центъра на град Кобе. Град с население от 1, 5 млн. души. Земетресението предизвиква гибелта на 6434 души, като 4600 от тях са от Кобе.
Счита се че това е най-смъртоносното земетресение в Япония през 20-ти век след огромното земетресение в Канто през 1923г., което лишава живота на повече от 105 000 живота. Щетите, които нанася земетресението в Ханшин (Кобе) се оценяват на 200 милиарда $.
Земетресението в Съчуан, Китай
Голямото земетресение в Съчуан се случва на 12 май 2008 година Магнитудът му е 8 по Рихтер. Трусовете са усетени на голяма територия в Китай. Причинява 200 000 свлачища и повече от 800 земетръсни езера. Пвече от 69 хиляди души губят живота си в резултат на земетресението. Броят на ранените надвишава 370 хиляди души. Земетресението оставя повече от 4, 8 млн. души без дом. Това е най-смъртоносното земетресение блъснало Китай след трусовете от 1976 г. Щетите от него се правят оценка на 150 милиарда $.
Историческите земетресения в България
Oт историческа позиция можем да кажем, че в България систематичното наблюдение и проучването на трусове стартира скоро след Освобождението. Преди това приказваме за по този начин наречения „ досеизмологичен ” интервал, от който има непокътнати стеснен брой исторически летописи. Първият писмен източник от този интервал датира от I век пр.н.е., когато земетресение погребва в Черно море античния град Бизоне (Каварна), написа bulgarinahistory.org.
Началото на проведеното проучване на земетресенията е през 1891 година от акад. Спас Вацов, наименуван учредител на българската метеорология и сеизмология. През 1892 година е учредена Сеизмологична работа към Централна метеорологична станция в София, а малко по-късно, през 1905 година, стартира и регистрирането на трусове със специфични уреди, наречени сеизмофрафи. Първият инсталиран в България е вид „ Омори-Буш “. Това е извънредно належащо, тъй като страната е с висока сеизмична интензивност – 97% от територията е застрашена от сеизмични въздействия, а най-опасните зони са Благоевградка, Софийска, Маришка, Шабленска, Великотърновска и Горнооряховска.
Първото мощно земетресение в новата българска история се случва през 1904 година в долината на река Струма. На 4 април за първи път от 150 години Европа усеща два толкоз мощни поредни труса през период от 20 минути. Те са изчислени на 7,8 и 7,2 по Рихтер. Жертвите са над 200, а вредите са големи. До основи са сринати селата Крупник и Симитли. Големи опустошения има в градовете Джумая (Благоеврад), Банско и Разлог.
Земетресението е наречено Крупнишко, а там и до през днешния ден се носят митове за овчаря дядо Стойне,
който бил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато внезапно видял под себе си по какъв начин земята се разцепила и Струма стопира да тече. Дядото разказвал, че водата почнала да потъва в недрата на каньона, а близките ридове се свлекли за секунди. Той се избавил, тъй като бил на най-високото място и прибирайки се към Крупник станал очевидец по какъв начин всичко в близост се трансформира пред очите му. И по този начин, няколко дни река Струма потъвала в голяма водна пещера, а след това си проправила сама напълно ново корито. Легендата се преплита с географски вярното, защото учените следят смяна в целия ландшафт на региона вследствие от земетресенията.
За водната пещера се носят най-различни предания. Местните настояват, че по време на Междусъюзническата война, когато българската армия отстъпва, в тази част на дефилето тя затваря в обръч цяла гръцка дивизия, чийто тела падат в пропастта и изчезват. Същото се повторило и през 1925 година, когато на това място станала развръзката на по този начин нареченият “Петрички случай ” и от този момент неприятелите се опасяват от тази околност.
За жал обаче това не е единственото земетресение, сполетяло България в тези години. Следващото злополучие на територията на страната ни се случва през 1913 година. Епицентърът е Горна Оряховица, а магнитудът на главния трус, траял 20 секунди, е 7 по Рихтер. Цяла България усеща бедствието, само че за Велико Търново и Горна Оряховица следствията са пагубни. Загиват близо 40 души, а до основи са сринати 80% от постройките, доста от които монументи на културата. Стойността на вредите възлиза на 12 316 000 лева
Ужасът се повтаря 5 години по-късно, когато се случва Софийското земетресение.
Неговият главен трус е в 20:58 локално време на 17 октомври 1917 година. Сеизмолози настояват, че това е най-тежкото земетресение за столицата през 20 век, въпреки спрямо предходните да е единствено 5.1 по скалата на Рихтер. За благополучие то не взима човешки жертви, само че довежда до разрушението на десетки здания и сериозното разваляне на стотици други. Най-тежки са провалите в региона сред църквата Свети Седмочисленици и Народното събрание. Една от доста развалените здания е на тогавашния Министерски съвет, която се намирала на улица „ Шести септември “.
Друг огромен български град, унищожен от земетресение, е Пловдив.
Това се случва през 1928 година в резултат от поредност от земетресения сред 14 и 25 април. Те са в Маришкия сеизмичен регион, а първият трус се случва в деня, когато църквата отбелязва Велика събота. Най-силният от поредицата е на 18 април и е с магнитуд от 7 по Рихтер. В продължение на 11 дни ужасът не стопира, а земята се люлее през час с друга мощ и непредвидими последици. Установява се, че една седма от територията на България е наранена. Трусовете се усещат от над 400 хиляди души, само че най-потърпевши са жителите на Пловдивско. След първия трус Чирпан и Борисовград (Първомай) са изравнени със земята, а след втория една трета от Пловдив е разрушена. Загиват близо 120 души, а още над 500 са ранени. Пострадали са над 240 села в покрайнината. За благополучие заради църковните празници доста от фамилиите са отвън домовете си. Немислимо е какви щяха да бъдат жертвите, в случай че в разрушените 402 учебни заведения имаше възпитаници.
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население. Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите. Чешкият публицист Владимир Сис инициира акция за събиране на помощи за потърпевшите от земетресението и съумява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи доближават над 60 млн. лв. от повече от 30 страни.
Следвайки хронологията на събитията, няма по какъв начин да не споменем и едно земетресение с епицентър отвън България, случило се на 4 март 1977 година.
Тогава във Вранча, Румъния е регистриран трус с магнитуд 7.2 по Рихтер.
В страната ни най-силно е обиден град Свищов. Там 8-етажен блок и младежко общежитие се срутват за секунди. Под отломките единствено на тези две здания умират над 100 души. На място отива Тодор Живков, а съвременници настояват, че когато по-късно вижда листата с жертвите, той се просълзява.
Местните дефинират града като „ потопен в мрак ”. Спорно е какъв брой тъкмо са жертвите, тъй като бедствието се случва в години на осведомителна мъгла, само че в другите версии числата варират сред 150 и 250 души. Макар да не можем да назовем тъкмо, едно е несъмнено – това земетресение е най-животоотнемащото в новата история на страната.
Десетина години по-късно се случва и последното огромно разрушително земетресение. Те в действителност са две, за които учените настояват, че са разследване едно от друго. На 26 февруари и на 7 декември 1986 година са регистрирани трусовете в Стражица и Попово, с магнитуд 5.1 и 5.7 по Рихтер. При второто земетресение умират трима и са ранени 80 души. Безброй доста фамилии остават без домове, а вярата им за спокойна зима е отнета. Обстоятелствата довеждат до нужда доста хора да живеят във фургони за дълго време. Ужасът обаче довежда и до смяна за по-добро. След големите опустошения се взима решение за промени в законовите условия за градежа на здания.
Загиналите са повече от 2000,
В понеделник към момента се оценяваха вредите от трусовете. Тежките фрагменти от бедствието връщат мемоари за някои от най-тежките трусове, на които човечестветото е ставало очевидец.
Земетресението в район Тохоку, Япония
Земетресението в район Тохоку от 11 март 2011 година Магнитудът му е 9,1 по Рихтер. Епицентърът е в Тихия океан. Земетресението провокира цунами с талази над 40м. Така се стига и до ядрената злополука във Фукушима.
Радиационната повреда от седма, най-висока степен, е най-сериозният нуклеарен случай след Чернобилската повреда от 26 април 1986г. Заради радиационно приключване, зоната на евакуация доближава 20-километров радиус. Повече от 150 хиляди поданици са евакуирани от региона.
Според специалисти, изчистването от замърсяването на засегнатите региони и електроцентралата, ще продължат 30 – 40 години. Счита се, че това е най-силното земетресение, разтърсвало Япония и четвъртото по мощ в света откогато съществува модерното записване на тези естествени бедствия от 1900 година насам. Щетите от него се оценяват на 360 милиарда $.
Голямото земетресение в Ханшин, Япония
Земетресението в Ханшин, Япония е с магнитуд 6,9 по Рихтер. На 17 януари 1995 година, трусовете не престават към 20 секунди. Епицентърът е на 20 км. от центъра на град Кобе. Град с население от 1, 5 млн. души. Земетресението предизвиква гибелта на 6434 души, като 4600 от тях са от Кобе.
Счита се че това е най-смъртоносното земетресение в Япония през 20-ти век след огромното земетресение в Канто през 1923г., което лишава живота на повече от 105 000 живота. Щетите, които нанася земетресението в Ханшин (Кобе) се оценяват на 200 милиарда $.
Земетресението в Съчуан, Китай
Голямото земетресение в Съчуан се случва на 12 май 2008 година Магнитудът му е 8 по Рихтер. Трусовете са усетени на голяма територия в Китай. Причинява 200 000 свлачища и повече от 800 земетръсни езера. Пвече от 69 хиляди души губят живота си в резултат на земетресението. Броят на ранените надвишава 370 хиляди души. Земетресението оставя повече от 4, 8 млн. души без дом. Това е най-смъртоносното земетресение блъснало Китай след трусовете от 1976 г. Щетите от него се правят оценка на 150 милиарда $.
Историческите земетресения в България
Oт историческа позиция можем да кажем, че в България систематичното наблюдение и проучването на трусове стартира скоро след Освобождението. Преди това приказваме за по този начин наречения „ досеизмологичен ” интервал, от който има непокътнати стеснен брой исторически летописи. Първият писмен източник от този интервал датира от I век пр.н.е., когато земетресение погребва в Черно море античния град Бизоне (Каварна), написа bulgarinahistory.org.
Началото на проведеното проучване на земетресенията е през 1891 година от акад. Спас Вацов, наименуван учредител на българската метеорология и сеизмология. През 1892 година е учредена Сеизмологична работа към Централна метеорологична станция в София, а малко по-късно, през 1905 година, стартира и регистрирането на трусове със специфични уреди, наречени сеизмофрафи. Първият инсталиран в България е вид „ Омори-Буш “. Това е извънредно належащо, тъй като страната е с висока сеизмична интензивност – 97% от територията е застрашена от сеизмични въздействия, а най-опасните зони са Благоевградка, Софийска, Маришка, Шабленска, Великотърновска и Горнооряховска.
Първото мощно земетресение в новата българска история се случва през 1904 година в долината на река Струма. На 4 април за първи път от 150 години Европа усеща два толкоз мощни поредни труса през период от 20 минути. Те са изчислени на 7,8 и 7,2 по Рихтер. Жертвите са над 200, а вредите са големи. До основи са сринати селата Крупник и Симитли. Големи опустошения има в градовете Джумая (Благоеврад), Банско и Разлог.
Земетресението е наречено Крупнишко, а там и до през днешния ден се носят митове за овчаря дядо Стойне,
който бил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато внезапно видял под себе си по какъв начин земята се разцепила и Струма стопира да тече. Дядото разказвал, че водата почнала да потъва в недрата на каньона, а близките ридове се свлекли за секунди. Той се избавил, тъй като бил на най-високото място и прибирайки се към Крупник станал очевидец по какъв начин всичко в близост се трансформира пред очите му. И по този начин, няколко дни река Струма потъвала в голяма водна пещера, а след това си проправила сама напълно ново корито. Легендата се преплита с географски вярното, защото учените следят смяна в целия ландшафт на региона вследствие от земетресенията.
За водната пещера се носят най-различни предания. Местните настояват, че по време на Междусъюзническата война, когато българската армия отстъпва, в тази част на дефилето тя затваря в обръч цяла гръцка дивизия, чийто тела падат в пропастта и изчезват. Същото се повторило и през 1925 година, когато на това място станала развръзката на по този начин нареченият “Петрички случай ” и от този момент неприятелите се опасяват от тази околност.
За жал обаче това не е единственото земетресение, сполетяло България в тези години. Следващото злополучие на територията на страната ни се случва през 1913 година. Епицентърът е Горна Оряховица, а магнитудът на главния трус, траял 20 секунди, е 7 по Рихтер. Цяла България усеща бедствието, само че за Велико Търново и Горна Оряховица следствията са пагубни. Загиват близо 40 души, а до основи са сринати 80% от постройките, доста от които монументи на културата. Стойността на вредите възлиза на 12 316 000 лева
Ужасът се повтаря 5 години по-късно, когато се случва Софийското земетресение.
Неговият главен трус е в 20:58 локално време на 17 октомври 1917 година. Сеизмолози настояват, че това е най-тежкото земетресение за столицата през 20 век, въпреки спрямо предходните да е единствено 5.1 по скалата на Рихтер. За благополучие то не взима човешки жертви, само че довежда до разрушението на десетки здания и сериозното разваляне на стотици други. Най-тежки са провалите в региона сред църквата Свети Седмочисленици и Народното събрание. Една от доста развалените здания е на тогавашния Министерски съвет, която се намирала на улица „ Шести септември “.
Друг огромен български град, унищожен от земетресение, е Пловдив.
Това се случва през 1928 година в резултат от поредност от земетресения сред 14 и 25 април. Те са в Маришкия сеизмичен регион, а първият трус се случва в деня, когато църквата отбелязва Велика събота. Най-силният от поредицата е на 18 април и е с магнитуд от 7 по Рихтер. В продължение на 11 дни ужасът не стопира, а земята се люлее през час с друга мощ и непредвидими последици. Установява се, че една седма от територията на България е наранена. Трусовете се усещат от над 400 хиляди души, само че най-потърпевши са жителите на Пловдивско. След първия трус Чирпан и Борисовград (Първомай) са изравнени със земята, а след втория една трета от Пловдив е разрушена. Загиват близо 120 души, а още над 500 са ранени. Пострадали са над 240 села в покрайнината. За благополучие заради църковните празници доста от фамилиите са отвън домовете си. Немислимо е какви щяха да бъдат жертвите, в случай че в разрушените 402 учебни заведения имаше възпитаници.
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население. Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите. Чешкият публицист Владимир Сис инициира акция за събиране на помощи за потърпевшите от земетресението и съумява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи доближават над 60 млн. лв. от повече от 30 страни.
Следвайки хронологията на събитията, няма по какъв начин да не споменем и едно земетресение с епицентър отвън България, случило се на 4 март 1977 година.
Тогава във Вранча, Румъния е регистриран трус с магнитуд 7.2 по Рихтер.
В страната ни най-силно е обиден град Свищов. Там 8-етажен блок и младежко общежитие се срутват за секунди. Под отломките единствено на тези две здания умират над 100 души. На място отива Тодор Живков, а съвременници настояват, че когато по-късно вижда листата с жертвите, той се просълзява.
Местните дефинират града като „ потопен в мрак ”. Спорно е какъв брой тъкмо са жертвите, тъй като бедствието се случва в години на осведомителна мъгла, само че в другите версии числата варират сред 150 и 250 души. Макар да не можем да назовем тъкмо, едно е несъмнено – това земетресение е най-животоотнемащото в новата история на страната.
Десетина години по-късно се случва и последното огромно разрушително земетресение. Те в действителност са две, за които учените настояват, че са разследване едно от друго. На 26 февруари и на 7 декември 1986 година са регистрирани трусовете в Стражица и Попово, с магнитуд 5.1 и 5.7 по Рихтер. При второто земетресение умират трима и са ранени 80 души. Безброй доста фамилии остават без домове, а вярата им за спокойна зима е отнета. Обстоятелствата довеждат до нужда доста хора да живеят във фургони за дълго време. Ужасът обаче довежда и до смяна за по-добро. След големите опустошения се взима решение за промени в законовите условия за градежа на здания.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ