Здравко Димитров се черкува в "Св. Марина" Честита ни Цветница!

Здравко Димитров се черкува в "Св. Марина " Честита ни Цветница! Вижте какъв брой доста са имениците! Вижте къде дядо Николай ще отслужи света литургия

Доц. Борян Янев е зам.-декан по научната активност на Филологическия факултет в ПУ " Паисий Хилендарски " и учител по езикознание и българска антропонимия. Научен помощник е към Секция „ Приложна ономастика “ към Института за български език, Българска академия на науките. Специализирал е лексикология, социолингвистика, историческа филология на немския език и ономастика (науката за имената) в Германия и Австрия. Автор на голям брой научни изявления и книги, свързани с изследователската му работа в региона на персоналните имена в българския и немския език.

-  Доц. Янев, какво споделя науката ономастика за традицията да се кръщават децата на растения?

- Традицията да се дават имена на цветя е доста публикувана у нас и стартира през Възраждането. Това са така наречените пожелателни имена. Тогава към момента българинът не има вяра в магическата функционалност на имената, само че назовава децата на красивите неща. Кръщаването на цвете е орисване новороденото да бъде красиво, на дърво - да е мощно и крепко, със здравето се свързва и кръщаването на билки. Друга група, която още се тачи и през днешния ден, са така наречените защитни имена. Те са се давали при свръхраждаемост или смъртност, с цел да предпазят детето. Такива са Запрян и Найден. По тази логичност са давани имена и на страховити животни, които да плашат злото и да опазят детето. Така е зародила традицията да се кръщава с имена като Вълчан. С тези имена българите са опитвали да обезвреждат неприятните сили, а с имената на цветя - да провокират положителните. 

- Има ли толкоз мощна традиция и в други нации?

- Турците имат доста разновидности на името Роза - Гюл, Гюлбеяз (бяла роза), Биргюл (първа роза), Язгюл (лятна роза). Това още веднъж е обвързвано с пожеланието за хубост. 

В славянските и западните езици също се срещат имена на цветя. В британския да вземем за пример Дейзи (маргаритка), Роуз (роза). Но на никое място няма толкоз огромно благосъстояние като в българската личноименна система. За немския народ, който е по-прагматичен, на респект са имената, свързани с воини, оръжие, шлемове,  тотемни животни. 

- Има ли трансформиране на имената?

- Показателен образец е Маргарита. Жените с това име честват на Цветница, само че растението е маргаритка и лингвистично няма съображение за това. Маргарита в действителност идва от маргарета, което значи бисер, мънисто. И би трябвало да се чества на Петровден, Деня на камъка. Ясен пък може да се схваща като дървото, само че и като пожелателно име детето да е с бистра мисъл.

Който не е потърсил в многотомния речник на Найден Геров, той не е намерил името си, обвързвано с цвете. Той е събирал националните названия на растения по селата и в диалектната лексика. Така да вземем за пример Румяна и Румен се свързват с руменче - шубрак с лилави цветчета. От друга страна, Румян на полски значи паричка - дребните бели цветчета, сходни на маргаритки. Росен и Капка също честват на Цветница, тъй като се възприемат като росата върху листенцата. Затова хората се майтапят, че всеки има имен ден на Връбница.

Тази традиция е толкоз почитана, че мотивационният фактор е оживял до през днешния ден, за разлика от кръщаването на баба и дядо. Причината за това е хубавата асоциация. Когато дядото или бабата носят име на цвете или дърво, младите са доста по-склонни да го запазят и да го дадат на своето дете.

- Има ли странни имена и измежду цветята?

- Не съм чувал за Кактус. Но всички знаем за Марулка. Вече не са толкоз известни Грудка, Върбинка и Дафина. Ала каквото и да е името, най-важно е какво са вложили в него родителите. /Марица.бг