Когато се намираш в дупка, трябва да спреш да копаеш
Здравейте!
Възхищавам се на работата ви, методите и се старая да привиквам с сходно мислене и способи . Чела съм и книгите. Вълнува ме това по какъв начин човек самичък може да си помогне, употребявайки нулирането. Хем го разбирам, хем не напълно. Бихте ли ме насочили? Благодаря Ви!
* * *
Здравейте,
В книгата "Животът може да е знамение " нулирането е обяснено много изчерпателно, освен това с разнообразни образци. Да се занулим, значи да влезем в пустотата сред две положения, с цел да прекрачим от казуса в решението. Това е моментът, в който почистваме изцяло екрана на съзнанието, с цел да можем да превключим от Edna настройка (неработещата) към друга (работещата).
Представете си, че изживявате някаква проблематична обстановка – да вземем за пример преди малко са ви уволнили от работа. В този миг съзнанието ви е обременено от терзания. Умът ви, евентуално, дълбае в най-черните глъбини на казуса:
• Защо това се случва навръх мен?
• Аз ли съм най-некадърната?
• Сега по какъв начин ще си намеря нова работа?
• Как ще си заплащам сметките?
• Какво ще сложа на децата си да ядат?
• Ако нямаш връзки, нищо не става...
• Щом си трансферирал 50-те, си жертван!
• Ако бях..., в този момент щях... и така нататък
Има Edna максима, която споделя: "Когато се намираш в дупка, първото нещо, което би трябвало да направиш, е да спреш да копаеш ". Това е още един метод да се формулира нулирането. Спирането на дълбаенето в казуса е належащо, с цел да може да се направи дейно преходът към новата действителност, която ще действа съгласно вашата нова карта за тази действителност – такава, каквато вас ви устройва.
Без изчистването на съзнанието от отрицателното и неработещо отношение, опитите да променим действителността ще наподобяват на опитите да облечем пижамата си върху зимния кожух.
Има разнообразни способи за нулиране, някои от които също са разказани в книгата . На процедура обаче, във всички ексцентрични задания, които постоянно предлагам, участва миг на нулиране. Това е този момент, в който проблематичната логичност онемява, когато ние вместо да я подхранваме, решаваме, да вземем за пример, че ще си срешем с четка за коса обувките, с които отиваме на изявление за нова работа.
Зануляването не дава директно решение на проблемите – то е средата, която осигуряваме на съзнанието ни да откри решението. То ни оказва помощ да разчистим отрицателния умствен амбалаж, с цел да може желанието да сработи гладко.
Надявам се да съм бил потребен.
Поздрав, Алексей
Възхищавам се на работата ви, методите и се старая да привиквам с сходно мислене и способи . Чела съм и книгите. Вълнува ме това по какъв начин човек самичък може да си помогне, употребявайки нулирането. Хем го разбирам, хем не напълно. Бихте ли ме насочили? Благодаря Ви!
* * *
Здравейте,
В книгата "Животът може да е знамение " нулирането е обяснено много изчерпателно, освен това с разнообразни образци. Да се занулим, значи да влезем в пустотата сред две положения, с цел да прекрачим от казуса в решението. Това е моментът, в който почистваме изцяло екрана на съзнанието, с цел да можем да превключим от Edna настройка (неработещата) към друга (работещата).
Представете си, че изживявате някаква проблематична обстановка – да вземем за пример преди малко са ви уволнили от работа. В този миг съзнанието ви е обременено от терзания. Умът ви, евентуално, дълбае в най-черните глъбини на казуса:
• Защо това се случва навръх мен?
• Аз ли съм най-некадърната?
• Сега по какъв начин ще си намеря нова работа?
• Как ще си заплащам сметките?
• Какво ще сложа на децата си да ядат?
• Ако нямаш връзки, нищо не става...
• Щом си трансферирал 50-те, си жертван!
• Ако бях..., в този момент щях... и така нататък
Има Edna максима, която споделя: "Когато се намираш в дупка, първото нещо, което би трябвало да направиш, е да спреш да копаеш ". Това е още един метод да се формулира нулирането. Спирането на дълбаенето в казуса е належащо, с цел да може да се направи дейно преходът към новата действителност, която ще действа съгласно вашата нова карта за тази действителност – такава, каквато вас ви устройва.
Без изчистването на съзнанието от отрицателното и неработещо отношение, опитите да променим действителността ще наподобяват на опитите да облечем пижамата си върху зимния кожух.
Има разнообразни способи за нулиране, някои от които също са разказани в книгата . На процедура обаче, във всички ексцентрични задания, които постоянно предлагам, участва миг на нулиране. Това е този момент, в който проблематичната логичност онемява, когато ние вместо да я подхранваме, решаваме, да вземем за пример, че ще си срешем с четка за коса обувките, с които отиваме на изявление за нова работа.
Зануляването не дава директно решение на проблемите – то е средата, която осигуряваме на съзнанието ни да откри решението. То ни оказва помощ да разчистим отрицателния умствен амбалаж, с цел да може желанието да сработи гладко.
Надявам се да съм бил потребен.
Поздрав, Алексей
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ