Здравейте, господин премиер-министър Борисов, Най-напред ви пожелавам скорошно оздравяване. Е,

...
Здравейте, господин премиер-министър Борисов, Най-напред ви пожелавам скорошно оздравяване. Е,
Коментари Харесай

Отворено писмо на един кюстендилски пролетарий до премиер-министър Борисов |

Здравейте, господин премиер-министър Борисов,

Най-напред ви поисквам скорошно излекуване.

Е, правилно, че един 33-годишен българин умря, до момента в който чакаше кола за спешна помощ.

Друг пък, надалеч по-възрастен, умря, до момента в който го разкарваха няколко дни като чувал с картофи и най-после за него в София не се откри болница, та го пратиха в Своге.

Но това са, както споделяше Мангъров, сухи съчки.

Да, оня същият Мангъров, дето в този момент вашата съпротива припознава, само че вие бяхте споделили, че бил толкоз готин, че в случай че сте дама, бихте му пуснал.

Господин премиер-министър, думите Ви ме утешиха.

Това, че страната няма да стопира, е отлично.

И де факто - тя не е и спряла.

Ето, да вземем вашия прословут министър на културата - той застана самоуверено, гордо, погледна с оня присъщ искра в очите, който съществува единствено при хората, лакирали дълго паркет с лак на ацетонова основа, и рече: " Оставяме отворени всички културни институти при 30 % запълняемост на залите. "

И отлично! Нищо, че по същото време всички ваши кметове затвориха всички зали за културни събития в страната. Останаха отворени към две. И културата не е спряла. Поне не е спряла поради вас и вашата администрация. Но другояче си е спряла, но не е. А бе идеално, но да спра, че се обърках, а за вас не знам.

Викате, че от апетит няма да умрем. Така е. Познавам най-малко дузина мои сътрудници, музиканти, които не умряха от апетит, тъй като започнаха да разнасят пица. Няма недостойна работа. А и по какъв начин беше, нямаше овчари, в този момент е моментът да се появят. Вие го казахте преди време.

Господин министър председател! Знам, че вършиме всичко допустимо, всичко по силите си и че Вие като началник сте квалифициран да се оправим.

Ама с какво сте квалифициран тъкмо?

Легла има! Ама доктори няма, а тези, които работят, вървят като живи сенки.

Болници има! Ама личен състав няма. Щото личният състав получава... прочее, наясно ли сте какъв брой получава една сестра? А един санитар? А за какво те би трябвало да рискуват здравето си, откакто получават едвам си платят тока, парното и вероятно евтината и некачествена храна, с която оцеляват?

Държавата, викате, не трябва да стопира.

А давате ли си сметка, че има места, на които, в случай че не спрете страната, инфектираните ще стават по 6000, 8000, 10 000 дневно?
Наясно ли сте, че в българските учебни заведения работят застаряващи учители, че те са една от най-рисковите групи, а Вие, с цел да не сте неприятен пред родителите на учениците, сте ги оставили на съвсем първа линия. Който си няма алъш-вериш с учебните заведения сега, той не знае каква е истината там.

Господин министър председател, казвате, че всичко било преодолимо. Ама за какво, за бога, не преодоляхте това преодолимо още март-април? Или айде, юни-юли-август, както пееше довчерашният любим на вашата партия Веско мАринов?

Спахте ли тия месеци? Или подготовката беше да си купим изтребители F16 и да стартираме да се оглеждаме за кораби?

Къде са ни достатъчното количество коли за спешна помощ да вземем за пример? Къде ни е онлайн системата за образование, в случай че в някои български учебни заведения интернет връзката е толкоз отчайваща, че не можеш да си отвориш пощата?

Господин премиер-министър, в действителност Ви поисквам бързо излекуване и да стъпите на крайници.

Не на кормилото на Тойотата, а на крайници.

И след това се огледайте.

Вижте в какво Вие, политиците от това ужасяващо статукво, превърнахте страната ни.

Превърнахте страната ни от място, в което живеят благи и положителни хора, в зверилник, в който живеят зомбита, които са разграничени на два лагера - вашият и тоя на алените.

И тия два лагера бълват тъпота след тъпота, а ние към този момент не изпитваме емпатия, обич към близък, не изпитваме грам състрадание. Нищо. Душите ни са празни. А сърцата ни са машинки, които просто бият, едвам не умрем.

Господин министър председател, някой Ви излъга, Вас, маститите политици, че в случай че ни извършите елементарни, елементарно ще ни управлявате. Е, направихте ни. Но към този момент сме толкоз елементарни, че станахме неуправляеми.

За всичко това сте отговорни Вие, политиците, които, вместо да инвестирате в бъдещето ни посредством обучение, просвета, просвета, опазване на здравето, инвестирахте в СРС-та, трол армии, ченгета и кафява преса.

С това Ви оставям, господин премиер-министър!

Стискам палци да сте добре.

И не ми обръщайте внимание.

Пиша си, с цел да преодолея напрежението от възможното идване на власт на комунистите.

Ваш гражданин,

Венци от квартал " Младост 4:, кюстендиилски пролетарий

PS. Kак беше... хватката е да се пазим.

Е, ще се опазим, но различен път...
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР