Мирослав Павлов, учител: Елитност в образованието няма, трябва да търсим качество
Защо за толкоз време в България не излезе същински метод да премерим качеството и триумфите на образованието в страната? Пандемията изкара и задълбочи още повече проблемите, които съществуваха в българското обучение. България би трябвало да има ясни индикатори за това какво е качествено обучение. МОН се пробва да промени нещата и всяко едно държавно управление дава някаква тенденция, само че там би трябвало да има хора, които излизат от самата сфера на образованието. Има специалисти, за които съм сигурен, че са стъпвали, само че не са работили в учебно заведение.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Мирослав Павлов, преподавател по британски език и шеф на Професионална гимназия по машинизация на селското стопанство в Мездра.
Павлов очерта главните проблеми, които сега се следят в междинното обучение, като преди всичко уточни, че няма смяна в метода на преподаване. Освен това той съобщи, че отдалеченото образование също е оказало отрицателни последствия. Преди той да каже какви проблеми има в междинното обучение, даде образец, с който искаше да покаже, че метода на преподаване не се е трансформирал през годините.
„ Ако си зададем един въпрос може ли един хирург, който е работил през 1800-1900г. да оперира в зала и сегашен хирург да оперира в онази зала от предишното или противоположното, то отговорът е изрично не. Докато един преподавател, който е работил през 1800г.,1900г. и 2000г. може да преподава, тъй като методът и класната стая е една и съща, което е несъответстващо за днешното време ”, сподели той, като акцентира, че откакто няма действителни промени в метода на преподаване няма по какъв начин да отговорим на потребностите на децата сега. Той напомни, че от Априлската гимназия в Габрово потегля и светското обучение, също така оттова потегля и черната дъска и тебешира. „ В доста учебни заведения в България може да се види по какъв начин и до през днешния ден по същия метод да преподават, а учениците са радикално разнообразни, потребностите са радикално разнообразни. Това, че сме поставили една мултимедия или интерактивна дъска не трансформира нищо. Това, че учениците виждат едни картинки не трансформира основата и метода на преподаване ”, акцентира той.
Павлов счита, че отдалеченото образование е било признато по-скоро като отмора, а не като действителен вид за проучване на образователния материал.
„ Пандемията сподели, че българското обучение е извънредно гъвкаво. Знаете какъв брой бързо в учебно заведение ни се наложи да минем към образование от разстояние. Смятам, че това е един голям минус може би, тъй като се получи някакво обучение, да получиха се някой позитивни неща, обаче 90% от учениците го одобриха като отмора. Това, което аз считам за минус е това, че МОН не удължиха образователната година. Летните месеци можеше да си доучим “, сподели той.
Павлов акцентира, че в България към момента нямаме ясни критерии, по които да оценим качеството на образованието. Той уточни, че има и разлика в това по какъв метод се преглежда качественото обучение в огромните градове и в провинцията.
Павлов съобщи, че в България би трябвало да има ясни индикатори за това какво е качествено обучение. Той изясни, че в София качеството на образованието на един възпитаник се мери по това дали е признат в по този начин наречените елитни гимназии. „ За елитност можем да приказваме само при породи животни, елитност в образованието няма, а би трябвало да търсим качество на образованието ”, акцентира Павлов. Той добави, че в провинцията е доста мъчно, доста сложна е и битката за възпитаници, тъй като демографската рецесия оказва въздействие.
Той разяснява какви са били изгодите от онлайн образованието, само че съобщи, че съгласно него видът обучение би трябвало да бъде изменен, с цел да следим възстановяване на качеството на образованието в България.
„ Смятам, че взехме решение една не дребна част от проблемите. Тогава, когато към този момент се наложи да излизаме в такова образование от разстояние, самата система към този момент изпита къде са грешките и може би доста по-бързо и доста по-добре бихме се присъединили в подобен метод на обучение. Аз считам, че ние би трябвало да отидем в напълно различен вид обучение ”, сподели той. Той напомни и резултатите от матурите и обстоятелството, че те спадат. „ Тук би трябвало да обърнем внимание, че една част от учениците, учат единствено в учебно заведение, други разчитат на частни уроци, а трети на подсказки “, съобщи той.
Павлов уточни, че бюрокрацията в образованието е станала прекомерно огромна и съобщи, че специалистите в МОН може би не осъзнават какви са действителните проблеми и даже даде собствен персонален образец.
„ МОН се пробва да промени нещата и всяко едно държавно управление дава някаква тенденция, само че там би трябвало да има хора, които излизат от самата сфера на образованието. Има специалисти, за които съм сигурен, че са стъпвали, само че не са работили в учебно заведение. Той уточни, че на него му се наложило да излезе от сферата, тъй като е сменил работата си за известно време, откакто се е върнал му е било извънредно мъчно да влезе в ритъма, в който е бил преди. „ Отне ми повече от месец. Представете си в случай че излезеш за година, две, пет, шест ставаш надалеч от проблемите в едно учебно заведение ”, съобщи той.
Павлов изясни, че с времето бюрокрацията е станала извънредно огромна. „ Тя стана като при лекарите. То повече пишеш в сравнение с преподаваш ”, сподели той. Според него, има непрекъснати инспекции, които са извънредно ненужни.
„ Трябва да има инспекции в учебно заведение, само че би трябвало да бъдат в помощ на учебното заведение. ”, акцентира той. Павлов уточни, че съгласно него проблемите в българското учебно заведение са там, че родителите на ужасно доста деца са в чужбина. „ Това са възпитаници, които са отгледани от баби и дядовци и това е липса на едно потомство. Тук се навързват доста по веригата компликации като индиферентност на родителите и малцинствени групи “, сподели той.
Павлов уточни, че за учителите би трябвало да има стратегии, които да усъвършенстват техните квалификации и уточни, че има разлика сред това какво получават фрагментите в София и тези от провинцията.
„ Според мен в МОН би трябвало да има наложителна стратегия за образование на педагогическите експерти, само че даже и на непедагогическите експерти. Защото потребностите на едно дете в учебно заведение с 2000 възпитаници в София и потребностите на едно дете в едно учебно заведение, в което учениците са под 100 са едни и същи. Но сътрудника от София има доста по-голям достъп до качествено образование на своите компетентности, само че какво се случва с другите “, попита реторично той.
Павлов не пропусна да спомене и това, че има два типа учители и уточни, че когато младите учители прекарат известно време в действителни условия много бързо осъзнават, че не са готови.
„ Има сътрудници, които желаят да образоват учениците си качествено, само че има и такива, които са посредствени и това също е голям проблем на системата. Има доста млади учители, които влизат с голям възторг, само че когато към този момент имат до момента с учениците доста бързо се отхвърлят. Учителската специалност не е лесна специалност. Тя е доста хубава, само че и доста изхабяваща. За да си в учебно заведение би трябвало да го искаш, да го можеш, да обичаш децата и да искаш да им бъдеш от изгода ”, сподели той.
Павлов уточни, че би трябвало да настъпят и промени във висшето обучение на педагозите.
„ Във висшето обучение на учителите би трябвало да има извънредно практическа устременост и може би един цялостен учебен срок да са в действителна работна среда. Българското обучение се нуждае от смяна. Смятам, че ние във всеки един миг би трябвало да можем да премерим знанията си на европейско равнище “, съобщи той.
И не на последно място Павлов уточни, че МОН не са единствените, които носят виновност за проблемите в българското обучение. Той съобщи, че и учителите и самите учебни заведения също имат такава.
„ Може би сме изкривени и самите учители. Когато дойдат на инспекция било то от районното ръководство по образованието или от националния инспекторат започваш да правиш едни разнообразни уроци, да вдигаш учениците, които знаят. Идеята е да покажеш, че няма такива, които не знаят. Тук е казусът, че ние лъжем МОН, а след това ние чакаме МОН да ни направи стратегии, от които ние да сме удовлетворени. МОН желае да помогне на българското обучение, само че когато ние не му даваме същинската противоположна връзка, МОН няма по какъв начин да разбере какво се случва действително във всяко едно учебно заведение “, сподели той. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС Мирослав Павлов, преподавател по британски език и шеф на Професионална гимназия по машинизация на селското стопанство в Мездра.
Павлов очерта главните проблеми, които сега се следят в междинното обучение, като преди всичко уточни, че няма смяна в метода на преподаване. Освен това той съобщи, че отдалеченото образование също е оказало отрицателни последствия. Преди той да каже какви проблеми има в междинното обучение, даде образец, с който искаше да покаже, че метода на преподаване не се е трансформирал през годините.
„ Ако си зададем един въпрос може ли един хирург, който е работил през 1800-1900г. да оперира в зала и сегашен хирург да оперира в онази зала от предишното или противоположното, то отговорът е изрично не. Докато един преподавател, който е работил през 1800г.,1900г. и 2000г. може да преподава, тъй като методът и класната стая е една и съща, което е несъответстващо за днешното време ”, сподели той, като акцентира, че откакто няма действителни промени в метода на преподаване няма по какъв начин да отговорим на потребностите на децата сега. Той напомни, че от Априлската гимназия в Габрово потегля и светското обучение, също така оттова потегля и черната дъска и тебешира. „ В доста учебни заведения в България може да се види по какъв начин и до през днешния ден по същия метод да преподават, а учениците са радикално разнообразни, потребностите са радикално разнообразни. Това, че сме поставили една мултимедия или интерактивна дъска не трансформира нищо. Това, че учениците виждат едни картинки не трансформира основата и метода на преподаване ”, акцентира той.
Павлов счита, че отдалеченото образование е било признато по-скоро като отмора, а не като действителен вид за проучване на образователния материал.
„ Пандемията сподели, че българското обучение е извънредно гъвкаво. Знаете какъв брой бързо в учебно заведение ни се наложи да минем към образование от разстояние. Смятам, че това е един голям минус може би, тъй като се получи някакво обучение, да получиха се някой позитивни неща, обаче 90% от учениците го одобриха като отмора. Това, което аз считам за минус е това, че МОН не удължиха образователната година. Летните месеци можеше да си доучим “, сподели той.
Павлов акцентира, че в България към момента нямаме ясни критерии, по които да оценим качеството на образованието. Той уточни, че има и разлика в това по какъв метод се преглежда качественото обучение в огромните градове и в провинцията.
Павлов съобщи, че в България би трябвало да има ясни индикатори за това какво е качествено обучение. Той изясни, че в София качеството на образованието на един възпитаник се мери по това дали е признат в по този начин наречените елитни гимназии. „ За елитност можем да приказваме само при породи животни, елитност в образованието няма, а би трябвало да търсим качество на образованието ”, акцентира Павлов. Той добави, че в провинцията е доста мъчно, доста сложна е и битката за възпитаници, тъй като демографската рецесия оказва въздействие.
Той разяснява какви са били изгодите от онлайн образованието, само че съобщи, че съгласно него видът обучение би трябвало да бъде изменен, с цел да следим възстановяване на качеството на образованието в България.
„ Смятам, че взехме решение една не дребна част от проблемите. Тогава, когато към този момент се наложи да излизаме в такова образование от разстояние, самата система към този момент изпита къде са грешките и може би доста по-бързо и доста по-добре бихме се присъединили в подобен метод на обучение. Аз считам, че ние би трябвало да отидем в напълно различен вид обучение ”, сподели той. Той напомни и резултатите от матурите и обстоятелството, че те спадат. „ Тук би трябвало да обърнем внимание, че една част от учениците, учат единствено в учебно заведение, други разчитат на частни уроци, а трети на подсказки “, съобщи той.
Павлов уточни, че бюрокрацията в образованието е станала прекомерно огромна и съобщи, че специалистите в МОН може би не осъзнават какви са действителните проблеми и даже даде собствен персонален образец.
„ МОН се пробва да промени нещата и всяко едно държавно управление дава някаква тенденция, само че там би трябвало да има хора, които излизат от самата сфера на образованието. Има специалисти, за които съм сигурен, че са стъпвали, само че не са работили в учебно заведение. Той уточни, че на него му се наложило да излезе от сферата, тъй като е сменил работата си за известно време, откакто се е върнал му е било извънредно мъчно да влезе в ритъма, в който е бил преди. „ Отне ми повече от месец. Представете си в случай че излезеш за година, две, пет, шест ставаш надалеч от проблемите в едно учебно заведение ”, съобщи той.
Павлов изясни, че с времето бюрокрацията е станала извънредно огромна. „ Тя стана като при лекарите. То повече пишеш в сравнение с преподаваш ”, сподели той. Според него, има непрекъснати инспекции, които са извънредно ненужни.
„ Трябва да има инспекции в учебно заведение, само че би трябвало да бъдат в помощ на учебното заведение. ”, акцентира той. Павлов уточни, че съгласно него проблемите в българското учебно заведение са там, че родителите на ужасно доста деца са в чужбина. „ Това са възпитаници, които са отгледани от баби и дядовци и това е липса на едно потомство. Тук се навързват доста по веригата компликации като индиферентност на родителите и малцинствени групи “, сподели той.
Павлов уточни, че за учителите би трябвало да има стратегии, които да усъвършенстват техните квалификации и уточни, че има разлика сред това какво получават фрагментите в София и тези от провинцията.
„ Според мен в МОН би трябвало да има наложителна стратегия за образование на педагогическите експерти, само че даже и на непедагогическите експерти. Защото потребностите на едно дете в учебно заведение с 2000 възпитаници в София и потребностите на едно дете в едно учебно заведение, в което учениците са под 100 са едни и същи. Но сътрудника от София има доста по-голям достъп до качествено образование на своите компетентности, само че какво се случва с другите “, попита реторично той.
Павлов не пропусна да спомене и това, че има два типа учители и уточни, че когато младите учители прекарат известно време в действителни условия много бързо осъзнават, че не са готови.
„ Има сътрудници, които желаят да образоват учениците си качествено, само че има и такива, които са посредствени и това също е голям проблем на системата. Има доста млади учители, които влизат с голям възторг, само че когато към този момент имат до момента с учениците доста бързо се отхвърлят. Учителската специалност не е лесна специалност. Тя е доста хубава, само че и доста изхабяваща. За да си в учебно заведение би трябвало да го искаш, да го можеш, да обичаш децата и да искаш да им бъдеш от изгода ”, сподели той.
Павлов уточни, че би трябвало да настъпят и промени във висшето обучение на педагозите.
„ Във висшето обучение на учителите би трябвало да има извънредно практическа устременост и може би един цялостен учебен срок да са в действителна работна среда. Българското обучение се нуждае от смяна. Смятам, че ние във всеки един миг би трябвало да можем да премерим знанията си на европейско равнище “, съобщи той.
И не на последно място Павлов уточни, че МОН не са единствените, които носят виновност за проблемите в българското обучение. Той съобщи, че и учителите и самите учебни заведения също имат такава.
„ Може би сме изкривени и самите учители. Когато дойдат на инспекция било то от районното ръководство по образованието или от националния инспекторат започваш да правиш едни разнообразни уроци, да вдигаш учениците, които знаят. Идеята е да покажеш, че няма такива, които не знаят. Тук е казусът, че ние лъжем МОН, а след това ние чакаме МОН да ни направи стратегии, от които ние да сме удовлетворени. МОН желае да помогне на българското обучение, само че когато ние не му даваме същинската противоположна връзка, МОН няма по какъв начин да разбере какво се случва действително във всяко едно учебно заведение “, сподели той. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ