Шестте основни мита, измислени от блогърите за Специалната военна операция в Украйна
Защо въоръжените сили на Украйна не престават да обстрелват градовете на Донбас? Колко самолета се употребяват по време на специфичната интервенция на съветските Върховен касационен съд и какъв брой сполучливо? Правилно ли се употребяват танковете? Тези и други сходни въпроси породиха редица легенди за дейностите на съветските войски по време на спецоперацията.
Специалната интервенция, която се организира в Украйна, е главният източник на осведомителни истории от последните месеци, изключително за блогърската и другата несистемна мрежова общественост, която постоянно прави оценка събитията в Украйна по аматьорски метод. В тази среда се генерират искрено митични догатки за обстановката в зоната на бойни дейности. Претърпяват разнообразни разновидности, до момента в който се разискват, пораждайки нови съображения, те образуват осведомително поле, което от време на време е едва обвързвано с действителността. Така се раждат митовете за спецоперацията. Ние изброяваме няколко от най-често срещаните.
1. Защо не престават обстрелите на мирни градове в Донбас
Един от най-разпространените беше митът, че съветските войски не могат (не искат) да се бият против вражеската артилерия, която обстрелва жилищни региони на ЛНР и ДНР. Медиите разказват в детайли и цветно следствията от ударите всеки ден. Това кара хората естествено да стачкуват и да не схващат за какво армията не може да спре сходни удари. „ Военните специалисти “ стартират да издават своите догатки за невъзможността за дейно водене на контрабатарейна битка.
Истинският проблем обаче е другаде. Както знаете, ВСУ се стремят да се възползват оптимално от жилищното и индустриалното строителство на обитаемоте места. Това е тяхната рационална тактика през цялото време на военните дейности. Друго удостоверение за този метод на деяние беше скандалното следствие на “Амнести Интернешънъл”, което толкоз възмути Киев. Оръдия, най-вече теглени, както и РСЗО, са сложени от украинските военни наоколо до жилищни здания. В същото време на жителите е неразрешено да ги напущат. Особено рисково е, когато ВСУ употребяват за прикритие високи здания. След довеждане докрай на огневата задача (това може да бъде от 5-10 до 20 залпа), батареята на ВСУ се разпръсква и се реалокира в друго направление, като предписание, също в жилищен регион. Общата дълготрайност на оръдието в точката на пукотевица може да бъде от пет до седем до 20 минути.
На пръв взор доста време. Руската войска е въоръжена да вземем за пример с артилерийски разследващ комплекс " Зооарт ", който е в положение да дефинира местоположението на оръдието, което е стреляло по траекторията на снаряда - само че с известна неточност. Такива данни са задоволителни за ответен удар безусловно за минути, което се прави, в случай че такова оръжие се намира отвън жилищен регион. Но в случай че стои в двора на жилищен регион, заобиколен от многоетажни здания или в гъсто застроен частен бранш, тогава грешките в местоположението на това оръдие към този момент покриват няколко къщи, които попадат в засегнатата зона. Към това би трябвало да прибавим и техническото разпространяване на снарядите, която се усилва с износването. А артилерийският огън е доста натоварен.
Така опитът за заличаване на вражеско оръдие в жилищен регион с ответен артилерийски или ракетен удар води до риск от жертви измежду цивилното население и разрушение на жилищна инфраструктура. А такива оръжия в тези условия би трябвало да бъдат унищожени най-малко няколко бройки. И предстоящите жертви на цивилното население от такава контрабатарейна борба могат да бъдат многочислени.
С други думи, с цел да спасите няколко души в Донецк, ще би трябвало да пожертвате стотици животи в различен град на Донецка република. ВСУ се крият зад цивилни като жив щит - и тази тактичност, несъмнено, работи.
Можете да употребявате авиация, изключително откакто Русия е постигнала въздушно владичество над зоната на бойните дейности. Ударът от хеликоптер с топлинно-насочвана бойна глава от единствено 5-9 кг ще подсигурява унищожаването на оръжието без увреждане на жилищни здания. Тук обаче се намесва факторът време. Хеликоптерите и самолетите не могат да останат дълго време във въздуха, изключително в зоната, където са застрашени от ПЗРК. Следователно те или висят в безвредни зони, или са на летището, подготвени за политане.
Времето за постигане на точката на удар на аероплан или хеликоптер във въздуха може да варира в необятни граници и съгласно опита на американската авиация може да бъде от 15 до 30 минути. И даже повече поради летището - от 30 до 50 минути или повече, според от отдалечеността на базовата зона от мястото на удара. През това време врагът в множеството случаи съумява да промени позицията даже на теглени оръдия.
Разбира се, допустимо е да намерите вражеско оръдие на позиция, преди то да е имало време да се отдръпна или на поход към друго направление. Нашите войски сполучливо унищожават вражеската артилерия отвън жилищни или промишлени здания. Но е мъчно да се направи бързо. ВСУ към момента разполагат с огромно количество артилерия. НАТО също способства. Затова се води сложна и систематична битка. Тази битка към този момент има своите триумфи - съгласно украинската страна на всяка украинска цев Русия има повече от десетина свои. Но все още на започване на специфичната интервенция имаше паритет във връзка с броя на артилерийските оръжия във войските на първа линия.
2. Защо украинската артилерия не е изцяло потисната
Друг мит е, че украинската артилерия, въпреки и по-малко, се употребява по-ефективно от съветската артилерия. Това изказване се опровергава от самия факт, че сега имаме повече от десетократно предимство в артилерията. И това макар че в началото и двете армии, както съветската, по този начин и украинската, имаха почти еднообразно количество артилерия. Към момента на началото на специфичната интервенция ВСУ разполагаха с пълноценна формация с цялостен набор от контрабатарейни оръжия и подготвен персонален състав - само че все още тази формация изцяло е изгубила борбата за огнево предимство.
За какво предимство в успеваемостта на потреблението на артилерията на ВСУ можем да приказваме в този момент, когато те към този момент нямат повече или по-малко задоволително количество контрабатарейно оръжие и подготвен персонален състав? А стрелбата по мирни градове е единствено доказателство за уязвимост. В допълнение към желанието да се приложи тактиката на изгорената земя, стрелбата по цивилни цели може да значи, че ВСУ не са в положение да дадат целеуказание на своята артилерия против вражеските войски.
3. Правилно ли се употребяват танковете?
Друг мит е, че съветската войска не прави дълбоки танкови пробиви, тъй като съперникът разполага с мощна противотанкова отбрана. Тук си коства да напомним, че танкът е оръжие, предопределено да се бие основно в открити пространства. Нищо чудно, че има такова нещо като " рисков за танк " или " наличен за танк " терен. Гъстото градско застрояване не е едно от положителните..
По време на Великата отечествена война нашите танкови командири заобикалят да се бият в града. И танкови пробиви се правят на терен отвън обитаемоте места с превъзмогване на полевата защита на съперника. В градовете танковете се употребяват дружно с пехотата като средство за подсилване на нейната огнева мощност.
Точно по този начин се употребяват през днешния ден танковете в границите на СВО. В края на краищата, бойната зона в агломерацията на ЛНР и ДНР в действителност е зона на непрестанно промишлено и жилищно застрояване. Що се отнася до пробивите, те бяха в началната фаза на интервенцията, когато за няколко дни нашите войски доближиха линията Киев-Херсон. Но нуждата от очистване на главните сили на ВСУ, окопани в западните региони на ЛНР и ДНР, наложи главните старания да бъдат съсредоточени върху решаването на този проблем.
Тук си коства да напомним, че в този регион въоръжените сили на Украйна основават формация от към 150 хиляди души, а при Паулус покрай Сталинград е обкръжена група от 330 хиляди души - напълно сравнимо с това, което Украйна имаше в ЛНР и ДНР. По време на ликвидирането на 6-та войска на Вермахта в града танковете също не са употребявани доста интензивно, защото главната роля играят пехотата и артилерията.
4. Каква е ролята на артилерията
Може да се срещне мнението, че СВО ни връща във времената на Първата международна война, когато основната роля на бойните полета е била на артилерията. Формално това е правилно, само че в действителност не е по този начин. Руската войска има големи ресурси от муниции, останали от руско време. Масовото им потребление е изцяло целесъобразно. Освен това главните цели са региони на концентриране на войски. В същото време потреблението на извънредно скъпо оръжие - високопрецизни системи с друг обхват - в такива условия не е изцяло целесъобразно, като се има поради, че няма съществено опълчване от страна на ВСУ на нашата артилерия и авиация.
5. Има ли задоволително авиация
Има причини за по-малката активност на потреблението на съветската авиация заради опасността от Противовъздушна отбрана на ВСУ, която е запазила своята боеспособност, по-специално ПЗРК. Всъщност интензивността на потребление на авиацията не е по никакъв начин ниска. Данните на Министерството на защитата приказват за поразяване на 50-60 до 100-120 и повече обекта от силите на оперативната (бившата фронтова) и армейската авиация. Ако приемем, че за всяка цел е била разпределена двойка машини (и не може да бъде по-малко, двойка е минималната единица тактическа авиация), тогава всеки ден се правят от 100-120 до 200-240 или повече полета (в края на краищата за редица огромни цели се отделя доста по-голям отряд от сили, в сравнение с двойка) на самолети и хеликоптери.
Според опита от потреблението на американската авиация в разнообразни спорове, в хода на систематичните бойни дейности един аероплан има приблизително по един полет дневно. Ако въздушно-космическите сили на РФ работят по сходен метод, тогава се оказва, че към 200 самолета и хеликоптера вземат участие в СВО и се употребяват пълноценно. Това е огромна част от общия военен състав на съветската авиация. Така че авиацията се употребява пълноценно и Противовъздушна отбрана на Украйна не пречи на това. Дори хеликоптерите работят сполучливо, което демонстрира, че американските " Стингър " не могат да им противодействат, което може да ги принуди да се откажат от потреблението на тези машини.
6. Ефективни ли са бомбардировачите?
Освен това се чуха отзиви за незадоволителното потребление на бомбардировачи. А точно за компликациите при потреблението на свободно падащи бомби заради опасността от Противовъздушна отбрана на съперника.
Реално бомбардировъчната авиация се употребява в границите на поставените задания. Част от нашите самолети имат система, позволяваща бомбардиране с висока акуратност, реализиране на точност при поразяване на избрана точка със свободнопадащи бомби със общоприетоо отклоняване 50-100 метра. Имаме и самолети, които елементарно могат да заличат от лицето на земята дребен или даже междинен град с един удар от група от 10-30 самолета. Това са стратегическите самолети (Ту-160) и далечната авиация (Ту-22м3). Въпреки това, унищожавайки врага по този метод, ние ще унищожим цялото население на селището. По явни аргументи това не може да стане.
* * *
От една страна, митовете затрудняват разбирането на действителната картина на дейностите на войските. Но самият факт на появяването на тези легенди свидетелства за покачвания интерес на обществото към освобождението на Украйна от нацизма. За неравнодушието към протичащото се. А това е нужна причина за победа.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Специалната интервенция, която се организира в Украйна, е главният източник на осведомителни истории от последните месеци, изключително за блогърската и другата несистемна мрежова общественост, която постоянно прави оценка събитията в Украйна по аматьорски метод. В тази среда се генерират искрено митични догатки за обстановката в зоната на бойни дейности. Претърпяват разнообразни разновидности, до момента в който се разискват, пораждайки нови съображения, те образуват осведомително поле, което от време на време е едва обвързвано с действителността. Така се раждат митовете за спецоперацията. Ние изброяваме няколко от най-често срещаните.
1. Защо не престават обстрелите на мирни градове в Донбас
Един от най-разпространените беше митът, че съветските войски не могат (не искат) да се бият против вражеската артилерия, която обстрелва жилищни региони на ЛНР и ДНР. Медиите разказват в детайли и цветно следствията от ударите всеки ден. Това кара хората естествено да стачкуват и да не схващат за какво армията не може да спре сходни удари. „ Военните специалисти “ стартират да издават своите догатки за невъзможността за дейно водене на контрабатарейна битка.
Истинският проблем обаче е другаде. Както знаете, ВСУ се стремят да се възползват оптимално от жилищното и индустриалното строителство на обитаемоте места. Това е тяхната рационална тактика през цялото време на военните дейности. Друго удостоверение за този метод на деяние беше скандалното следствие на “Амнести Интернешънъл”, което толкоз възмути Киев. Оръдия, най-вече теглени, както и РСЗО, са сложени от украинските военни наоколо до жилищни здания. В същото време на жителите е неразрешено да ги напущат. Особено рисково е, когато ВСУ употребяват за прикритие високи здания. След довеждане докрай на огневата задача (това може да бъде от 5-10 до 20 залпа), батареята на ВСУ се разпръсква и се реалокира в друго направление, като предписание, също в жилищен регион. Общата дълготрайност на оръдието в точката на пукотевица може да бъде от пет до седем до 20 минути.
На пръв взор доста време. Руската войска е въоръжена да вземем за пример с артилерийски разследващ комплекс " Зооарт ", който е в положение да дефинира местоположението на оръдието, което е стреляло по траекторията на снаряда - само че с известна неточност. Такива данни са задоволителни за ответен удар безусловно за минути, което се прави, в случай че такова оръжие се намира отвън жилищен регион. Но в случай че стои в двора на жилищен регион, заобиколен от многоетажни здания или в гъсто застроен частен бранш, тогава грешките в местоположението на това оръдие към този момент покриват няколко къщи, които попадат в засегнатата зона. Към това би трябвало да прибавим и техническото разпространяване на снарядите, която се усилва с износването. А артилерийският огън е доста натоварен.
Така опитът за заличаване на вражеско оръдие в жилищен регион с ответен артилерийски или ракетен удар води до риск от жертви измежду цивилното население и разрушение на жилищна инфраструктура. А такива оръжия в тези условия би трябвало да бъдат унищожени най-малко няколко бройки. И предстоящите жертви на цивилното население от такава контрабатарейна борба могат да бъдат многочислени.
С други думи, с цел да спасите няколко души в Донецк, ще би трябвало да пожертвате стотици животи в различен град на Донецка република. ВСУ се крият зад цивилни като жив щит - и тази тактичност, несъмнено, работи.
Можете да употребявате авиация, изключително откакто Русия е постигнала въздушно владичество над зоната на бойните дейности. Ударът от хеликоптер с топлинно-насочвана бойна глава от единствено 5-9 кг ще подсигурява унищожаването на оръжието без увреждане на жилищни здания. Тук обаче се намесва факторът време. Хеликоптерите и самолетите не могат да останат дълго време във въздуха, изключително в зоната, където са застрашени от ПЗРК. Следователно те или висят в безвредни зони, или са на летището, подготвени за политане.
Времето за постигане на точката на удар на аероплан или хеликоптер във въздуха може да варира в необятни граници и съгласно опита на американската авиация може да бъде от 15 до 30 минути. И даже повече поради летището - от 30 до 50 минути или повече, според от отдалечеността на базовата зона от мястото на удара. През това време врагът в множеството случаи съумява да промени позицията даже на теглени оръдия.
Разбира се, допустимо е да намерите вражеско оръдие на позиция, преди то да е имало време да се отдръпна или на поход към друго направление. Нашите войски сполучливо унищожават вражеската артилерия отвън жилищни или промишлени здания. Но е мъчно да се направи бързо. ВСУ към момента разполагат с огромно количество артилерия. НАТО също способства. Затова се води сложна и систематична битка. Тази битка към този момент има своите триумфи - съгласно украинската страна на всяка украинска цев Русия има повече от десетина свои. Но все още на започване на специфичната интервенция имаше паритет във връзка с броя на артилерийските оръжия във войските на първа линия.
2. Защо украинската артилерия не е изцяло потисната
Друг мит е, че украинската артилерия, въпреки и по-малко, се употребява по-ефективно от съветската артилерия. Това изказване се опровергава от самия факт, че сега имаме повече от десетократно предимство в артилерията. И това макар че в началото и двете армии, както съветската, по този начин и украинската, имаха почти еднообразно количество артилерия. Към момента на началото на специфичната интервенция ВСУ разполагаха с пълноценна формация с цялостен набор от контрабатарейни оръжия и подготвен персонален състав - само че все още тази формация изцяло е изгубила борбата за огнево предимство.
За какво предимство в успеваемостта на потреблението на артилерията на ВСУ можем да приказваме в този момент, когато те към този момент нямат повече или по-малко задоволително количество контрабатарейно оръжие и подготвен персонален състав? А стрелбата по мирни градове е единствено доказателство за уязвимост. В допълнение към желанието да се приложи тактиката на изгорената земя, стрелбата по цивилни цели може да значи, че ВСУ не са в положение да дадат целеуказание на своята артилерия против вражеските войски.
3. Правилно ли се употребяват танковете?
Друг мит е, че съветската войска не прави дълбоки танкови пробиви, тъй като съперникът разполага с мощна противотанкова отбрана. Тук си коства да напомним, че танкът е оръжие, предопределено да се бие основно в открити пространства. Нищо чудно, че има такова нещо като " рисков за танк " или " наличен за танк " терен. Гъстото градско застрояване не е едно от положителните..
По време на Великата отечествена война нашите танкови командири заобикалят да се бият в града. И танкови пробиви се правят на терен отвън обитаемоте места с превъзмогване на полевата защита на съперника. В градовете танковете се употребяват дружно с пехотата като средство за подсилване на нейната огнева мощност.
Точно по този начин се употребяват през днешния ден танковете в границите на СВО. В края на краищата, бойната зона в агломерацията на ЛНР и ДНР в действителност е зона на непрестанно промишлено и жилищно застрояване. Що се отнася до пробивите, те бяха в началната фаза на интервенцията, когато за няколко дни нашите войски доближиха линията Киев-Херсон. Но нуждата от очистване на главните сили на ВСУ, окопани в западните региони на ЛНР и ДНР, наложи главните старания да бъдат съсредоточени върху решаването на този проблем.
Тук си коства да напомним, че в този регион въоръжените сили на Украйна основават формация от към 150 хиляди души, а при Паулус покрай Сталинград е обкръжена група от 330 хиляди души - напълно сравнимо с това, което Украйна имаше в ЛНР и ДНР. По време на ликвидирането на 6-та войска на Вермахта в града танковете също не са употребявани доста интензивно, защото главната роля играят пехотата и артилерията.
4. Каква е ролята на артилерията
Може да се срещне мнението, че СВО ни връща във времената на Първата международна война, когато основната роля на бойните полета е била на артилерията. Формално това е правилно, само че в действителност не е по този начин. Руската войска има големи ресурси от муниции, останали от руско време. Масовото им потребление е изцяло целесъобразно. Освен това главните цели са региони на концентриране на войски. В същото време потреблението на извънредно скъпо оръжие - високопрецизни системи с друг обхват - в такива условия не е изцяло целесъобразно, като се има поради, че няма съществено опълчване от страна на ВСУ на нашата артилерия и авиация.
5. Има ли задоволително авиация
Има причини за по-малката активност на потреблението на съветската авиация заради опасността от Противовъздушна отбрана на ВСУ, която е запазила своята боеспособност, по-специално ПЗРК. Всъщност интензивността на потребление на авиацията не е по никакъв начин ниска. Данните на Министерството на защитата приказват за поразяване на 50-60 до 100-120 и повече обекта от силите на оперативната (бившата фронтова) и армейската авиация. Ако приемем, че за всяка цел е била разпределена двойка машини (и не може да бъде по-малко, двойка е минималната единица тактическа авиация), тогава всеки ден се правят от 100-120 до 200-240 или повече полета (в края на краищата за редица огромни цели се отделя доста по-голям отряд от сили, в сравнение с двойка) на самолети и хеликоптери.
Според опита от потреблението на американската авиация в разнообразни спорове, в хода на систематичните бойни дейности един аероплан има приблизително по един полет дневно. Ако въздушно-космическите сили на РФ работят по сходен метод, тогава се оказва, че към 200 самолета и хеликоптера вземат участие в СВО и се употребяват пълноценно. Това е огромна част от общия военен състав на съветската авиация. Така че авиацията се употребява пълноценно и Противовъздушна отбрана на Украйна не пречи на това. Дори хеликоптерите работят сполучливо, което демонстрира, че американските " Стингър " не могат да им противодействат, което може да ги принуди да се откажат от потреблението на тези машини.
6. Ефективни ли са бомбардировачите?
Освен това се чуха отзиви за незадоволителното потребление на бомбардировачи. А точно за компликациите при потреблението на свободно падащи бомби заради опасността от Противовъздушна отбрана на съперника.
Реално бомбардировъчната авиация се употребява в границите на поставените задания. Част от нашите самолети имат система, позволяваща бомбардиране с висока акуратност, реализиране на точност при поразяване на избрана точка със свободнопадащи бомби със общоприетоо отклоняване 50-100 метра. Имаме и самолети, които елементарно могат да заличат от лицето на земята дребен или даже междинен град с един удар от група от 10-30 самолета. Това са стратегическите самолети (Ту-160) и далечната авиация (Ту-22м3). Въпреки това, унищожавайки врага по този метод, ние ще унищожим цялото население на селището. По явни аргументи това не може да стане.
* * *
От една страна, митовете затрудняват разбирането на действителната картина на дейностите на войските. Но самият факт на появяването на тези легенди свидетелства за покачвания интерес на обществото към освобождението на Украйна от нацизма. За неравнодушието към протичащото се. А това е нужна причина за победа.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ