Защо протестираха срещу Фандъкова ли? Ами защото София е град,

Защо стачкуваха против Фандъкова ли? Ами тъй като София е град, в който все по-трудно се живее, твърди проф. Ивайло Дичев и изброява генералните проблеми на българската столица.

Тази неделя доживяхме митинг против кметицата. Перлата в короната на Борисов, годеница от първи тур, фаворитка на медиите. И внезапно - оставка. Каква непризнателност единствено! Шествието, проведено от неправителствената организация „ Спаси София “, събра към двеста индивида, множеството от които бяха младежи. Вероятно те са единствените, които могат да разбият тежкия консенсус към разлагащия се мъртвец на столицата.

Както през 1989 година, и в този момент на напред във времето бяха екологическите претенции, които звучат най-неполитически. Страхът да бъдеш упрекнат в политически претенции е завещание от тоталитарната агитация, а господин Борисов и правилните му медии са се научили изкусно да играят с него. Но несъмнено, че всяко искане за оставка е политическо - просто в тази ситуация не е партийно.

Проф. Ивайло Дичев

Софийски безумия

Българската столица е измежду най-замърсените градове в Европа, което се дължи не на последно място на паветата, сред които се събира нечистотия. Да прибавим и събитието, че множеството улици на София на практика не се мият (за нашата мога да го кажа от персонално наблюдение).

Организаторите на митинга настояват, че капката, предиздвикала чашата да прелее, е злощастният ремонт на „ Дондуков ", преименуван във Facebook на бул. „ Фандъков ". Темата „ павета " съдържа детайл на абсурдизъм - оповестиха ги за културно завещание, а няма майстори, които да ги редят от малко малко обичайно. И по тази причина всякога, когато ги пренаредят, става по-лошо. Подобна настилка е подобаваща за дребни или пешеходни улички, не за огромни транспортни артерии като „ Дондуков “, само че кой да ти прави такива тънки дистинкции…

Безумното разследване от политиката на паветата можете да усетите със седалищните си елементи, в случай че преминете по „ Иван Асен II ", трансформирал се в лунен пейзаж единствено година след ремонта. Вярно, че едни хора, които се самонарекоха „ остарели софиянци ", желаеха паветата от детството си, само че градоустройството въпреки всичко следва да е експертна активност, не предизборна пропаганда.

По-тежкият проблем на „ Дондуков " (както означи арх. Попов) е неналичието на всякаква стратегическа мисъл - ремонтът можеше да се употребява да вземем за пример, с цел да се измести трамваят от средата на платното. Протестиращите велосипедисти пък бяха потресени от новия вид велоалеи, с които общината вероятно се пробва да регистрира еко-дейност. Става дума за едни гумени первазчета, с които велоалеята е отделена от платното. Върхът на нелепостта е „ Раковска ", където алеите са две, от двете страни. Резултатът е две в едно - сериозна заплаха за велосипедистите и доста стеснено улично платно. Стратегическият размисъл би планувал от кое място до каква степен ще се придвижва човек с велосипед, къде би го паркирал, та да продължи с метро или трен. Тук няма нищо такова - концепцията, както я разбирам, е не да се облекчи градският превоз, а да се даде опция на богатите жители на центъра да се разхождат с колела. Но тъй като мястото е извънредно неприятно за такива разходки, колела съвсем няма. Главното обаче не е какво споделям аз, а че стачкуват самите велосипедисти.

София - такава, каквато я направиха

Като споменахме превоз, дано да попитаме и автомобилистите. Движението в София е чудовищно, още по-чудовищно обаче е това, че нищо не се подхваща. Като стартираме от отблъскване на придвижването и контролиране на тези кръстовища, където в този момент се минава по законите на джунглата, и стигнем до проклетите подземни паркинги към посещаваните елементи на града, които към този момент трети мандат не се строят. Чакам момента, в който изнервените автомобилисти просто ще оставят колите си в задръстването, ще хвърлят ключовете и всичко ще спре.

Общината се хвали с метрото. Но дано имаме поради, че то беше стартирано при започване на 1970-те от Живков, а по-късно бе реанимирано от Софиянски. Допускам, че онази частна компания работи добре подземен. Но това, което виждаме над нея, е извънредно. Някакви плексигласови, неугледни уреди, подобаващи за провинциална автогара. Евтинджийско, грозно.

Да приказваме ли въобще за естетическото равнище на столичния град, който неотдавна напълно съществено претендираше за европейска културна столица? Протестирахме против вандалското разрушение на паметника „ 1300 години България " и замяната му с това сувенирно лъвче, снабдено с карта на „ велика България " - провокация против съседите ни, евентуално за по-успешно европредседателство. Крайнодесните към този момент започнаха със факелните сборища към него - честито! Ще кажете естетиката интересува малко хора, а те няма и да подвигат много-много взор към стъклено-металните паралелепипеди, като това непоносимо грозилище на пл. „ Македония ". И незабавно ще се намерят контра-експерти, които да кажат: Въпрос на усет, на мен пък ми харесва. Но оттатък естетическите съждения ще отбележа, че сходни мастодонти натоварват мощно градското пространство, когато то не е квалифицирано да поеме нови жители и коли. Затова градостроителите нормално ги изнасят отвън централните градски елементи. Тук-там хората взеха да се усещат и да стачкуват против свещената частна строителна самодейност, бранейки виталното си пространство. Ще стават от ден на ден.
Редакцията предлага
В същото време концепциите на общината наподобяват все по-нелепи. Една заран осъмнахме със зебровидни колчета, нацвъкани напряко върху разрушените тротоари. Какъв тъкмо резултат се чака - да вървим по-удобно по тротоарите? Ама те по този начин ги стесниха с по 40 сантиметра; в нашия квартал към този момент вървим в индианска нишка. И не беше ли по-разумно да се сътвори една ефикасна общинска компания за глобяване на неприятно паркиращите, която освен това да дава някакъв доход на общината, наместо да си стои на нула като сегашната? Или друга тематика - щяха да вършат нещо за Орлов мост, обявяваха състезания, харчиха пари и най-после нищо. Щяха да трансформират пространствата пред гарата или в трамвайното хранилище в места за просвета - обявяваха състезания, харчиха пари и най-после отново нищо. На метри от самата община - разрушени плочки, чешмата тече, жълтите павета са в плачевно положение, някакво бетонно ограждение стопира достъпа до „ Париж “, рекламни пана преобладават Народното събрание, а централните площади са превърнати в паркинги... И в случай че тези тематики вълнуват по-слабо елементарния жител, има значително други неща, които директно го засягат. Как може да няма места в детските градини при всичките приказки за поощряване на раждаемостта? Докога децата ще учат на две смени, ще стават измежду нощ или ще се връщат по мрачно?

Няколко пояснения и най-тъжната констатация

Тук не споделям нищо незнайно, даже не съм подхванал тематиката за това къде отива милиард и половина бюджет. Питам се просто за какво толкоз малко хора се вземат решение да стачкуват. И за какво толкоз години имаме вяра, че нещата стартират да се случват. Имам няколко пояснения. Първо, самата госпожа Фандъкова е медийно симпатична, умее да отклони всяка рецензия посредством изреждане на всякакви елементи и процедури. Действа лечебно, по този начин да се каже. Талантът на всеки ръководещ е в това да разсрочва настояванията, да тушира нетърпението. Второ, заплатите в София са два пъти по-високи, в сравнение с в провинцията, а и хората тук се съпоставят не с Виена, а с Пазарджик. В резултат София е дясна, а откъм десните сериозна конкуренция към този момент няма. Тук има доста пари, надлежно и доста ползи, които кооптират огромна част от експертната общественост. Едни жители споделят едно, други друго, „ значи изразени бяха отзиви " - караме както си знаем.

За най-после оставям най-тъжната констатация. Казвам я като „ остарял софиянец “ - в смисъл, че съм в действителност остарял и съм роден в София. Тук няма градски дух, какъвто можеш да усетиш в Пловдив, Русе или Търново да вземем за пример. Повечето хора са пристигнали отнякъде, с цел да изкарват пари. Емоцията обаче са оставили в това място, откъдето идват родителите или прародителите им и където мечтаят да се върнат след пенсия. Децата си пък приготвят за тръгване в чужбина, тъй като какво да вършат тук. И в тази въртележка софийският живот добива чувство за временност. Както когато чакаш в запушване, без много-много да мислиш къде тъкмо се намираш. Именно тази временност парадоксално прави властта трайна, безконечна съвсем.