Слънцето има важна роля за разпространението на вирусите
Защо множеството вирусни епидемии се популяризират циклично през есента и зимата в умерените райони на планетата? Според интердисциплинарен екип италиански учени отговорът на този въпрос е тясно обвързван със слънцето, заяви Medical Express.
Разработеният от експерти от Италианския народен институт по астрофизика, университета в Милано, районната организация по околна среда в Ломбардия и фондация " Дон Ньоки " научен модел демонстрира, че разпространяването и развиването на епидемиите е тясно обвързвано с количеството на ден слънчево облъчване на несъмнено място на Земята в несъмнено време на годината. Резултатите от проучванията на италиански екип бяха оповестени в сп. iScience.
" Нашият модел дава елементарен отговор на значим, към момента забранен теоретичен въпрос ", споделя Фабрицио Никастро, откривател в института по астрофизика и началник на проучването. " Защо толкоз доста вирусни респираторни епидемии като грипа се развиват циклично през есента и зимата единствено в умерените региони на северното и на южното полукълбо, в случай, че те са там от самото начало? Какво отключва и дефинира сезонността? Ние считаме, че сезонността при излъчените по въздуха епидемии е тъкмо същият механизъм, който провокира сезоните на нашата планета - количеството дневна слънчева радиация на Земята ".
Добре знае се, че ултравиолетовата (УВ) светлина може да деактивира разнообразни типове вируси и бактерии. Слънчевата ултравиолетова светлина, която доближава Земята, би трябвало да има също дезинфекцираща мощ върху огряваните елементи на планетата. Ефикасността на УВ деактивиране на избран вирус или бактерия зависи от тях, само че за несъмнено място на Земята тя без подозрение е по-висока, когато слънчевата радиация е по-силна (през лятото) и по-ниска, когато радиацията е по-слаба (през зимата).
Тази цикличност в слънчевата интензивност резонира с цикличността в загубата на имунитет против вируса поради антигенна смяна. Комбинацията от тези две механизма провокира сезонността при епидемиите в интервали от няколко години до десетки години, според от честотата на антигенната смяна.
" От епидемиологична позиция този модел обяснява една значима и дългогодишна мистерия - за какво епидемиите от грип изчезват всяка година, когато броят на податливите на болестта хора към момента е прекомерно надалеч от нужния брой за предизвикателство на групов имунитет ", споделя Марио Клеричи, имунолог от университета в Милано и фондация " Дон Ньоки ".
" Италианските данни за пандемията от SARS-CoV-2 също могат да се опишат тъкмо с нашия модел, обобщава Никастро, само че прогностичната мощ на модела зависи доста от точните дози смъртоносна UV-B/A радиация за вируса на Ковид-19 и ние следва да ги измерим ".
Разработеният от експерти от Италианския народен институт по астрофизика, университета в Милано, районната организация по околна среда в Ломбардия и фондация " Дон Ньоки " научен модел демонстрира, че разпространяването и развиването на епидемиите е тясно обвързвано с количеството на ден слънчево облъчване на несъмнено място на Земята в несъмнено време на годината. Резултатите от проучванията на италиански екип бяха оповестени в сп. iScience.
" Нашият модел дава елементарен отговор на значим, към момента забранен теоретичен въпрос ", споделя Фабрицио Никастро, откривател в института по астрофизика и началник на проучването. " Защо толкоз доста вирусни респираторни епидемии като грипа се развиват циклично през есента и зимата единствено в умерените региони на северното и на южното полукълбо, в случай, че те са там от самото начало? Какво отключва и дефинира сезонността? Ние считаме, че сезонността при излъчените по въздуха епидемии е тъкмо същият механизъм, който провокира сезоните на нашата планета - количеството дневна слънчева радиация на Земята ".
Добре знае се, че ултравиолетовата (УВ) светлина може да деактивира разнообразни типове вируси и бактерии. Слънчевата ултравиолетова светлина, която доближава Земята, би трябвало да има също дезинфекцираща мощ върху огряваните елементи на планетата. Ефикасността на УВ деактивиране на избран вирус или бактерия зависи от тях, само че за несъмнено място на Земята тя без подозрение е по-висока, когато слънчевата радиация е по-силна (през лятото) и по-ниска, когато радиацията е по-слаба (през зимата).
Тази цикличност в слънчевата интензивност резонира с цикличността в загубата на имунитет против вируса поради антигенна смяна. Комбинацията от тези две механизма провокира сезонността при епидемиите в интервали от няколко години до десетки години, според от честотата на антигенната смяна.
" От епидемиологична позиция този модел обяснява една значима и дългогодишна мистерия - за какво епидемиите от грип изчезват всяка година, когато броят на податливите на болестта хора към момента е прекомерно надалеч от нужния брой за предизвикателство на групов имунитет ", споделя Марио Клеричи, имунолог от университета в Милано и фондация " Дон Ньоки ".
" Италианските данни за пандемията от SARS-CoV-2 също могат да се опишат тъкмо с нашия модел, обобщава Никастро, само че прогностичната мощ на модела зависи доста от точните дози смъртоносна UV-B/A радиация за вируса на Ковид-19 и ние следва да ги измерим ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ