Гелосаните фонограми
Защо обликът на властжелающите (политиците) е толкоз неприятен? Нима всички те са някакви изроди или пък останалите хора, които не са политици (макар че мнозина от тях тайничко си мечтаят), са озлобени злобари? Причината съгласно мен е в изкуствено създаваните извратени упования. Какъв е обликът на идеалния политик, създаван от медиите, интелектуалците и самите политици?
Преди всичко идеалният политик е национален фаворит. А кой в този случай е така наречен " народ "? Това е " суверенът ", онази абстракция, от която сякаш произтича властта и която излъчва своите най-способни, най-енергични, най-интелигентни и образовани и не на последно място - най-морални представители, да я съставляват в институциите на властта. Защото не може целокупният народ да се юрне в Народното събрание, министерски съвет или президентството. Този развой абстракцията, наречена " суверен ", отбелязва с думичката " народна власт ".
И по този начин, по формулировка политикът би трябвало да е най-качественото, което един народ е кадърен да излъчи от себе си. И освен това. Политикът, изключително в случай че го слушаш самия него в границите на предизборната акция, е жертвоготовен до безумство, до самоотрицание, до мазохизъм. Той е изоставил дом, семейство, кариера и всеки различен собствен личен интерес, с цел да се раздаде, служейки на публичното богатство. Ако клетият народ не се нуждаеше от него, то и през разум нямаше да му мине да бъде народен представител или министър. Народът е стопанин, а политикът - преклонен негов прислужник.
Естествено, освен подобен политик, само че и подобен човек е невероятно да съществува. При това състояние, даже и всички политици, и всички жители да са свестни (а те не са), ще съществува хронично напрежение и незадоволство от демократичния развой, по този начин трагично разминаващ се с визията, която се мъчи самичък да сътвори за себе си.
" Промяната " понесе тежък удар от записите, които популяризира Руди Гела, тласкан от ентусиазъм за правдивост. Тези записи демонстрираха същинската физиономия на властжелающия, само че нямаше да сме толкоз потресени, в случай че не беше оня неосъществим блян, който властжелающите сами построяват за себе си. Има обаче и друго и то също е доста показателно.
За мен беше поразителен метода, по който едни и същи аудиозаписи бяха признати от едната и от другата страна. Особено от другата, в случай че по този начин назовем деятелите и почитателите на " Промяната ". Докато едната страна се опитваше да систематизира дългия лист от престъпления и арогантни планове, другата се възхити! Ицо Хазарта благодари. Асен Василев сподели, че застава зад всяка своя дума. Най-смешно беше, когато двама някогашни съпартийци (и двамата благи мои другари, заради което ще спестя имената им), разясниха по едно и също време:
" Аз съм бил на десетки национални препоръки - разгласи единият - и там се приказва по този начин. Нищо ужасно не се е случило. Напротив, за пръв път " Промяната " заслужава поздравления за искреността ".
" Аз съм бил на десетки национални препоръки - заяви другият, - само че никой в никакъв случай не си е разрешавал там да приказва по подобен метод ".
Смешното е, че най-малко половината от тези десетки национални препоръки, на които са участвали моите другари, са били в една и съща партия, приятелите ми са участвали дружно и нищо чудно да са седели един до различен. Нищо че в този момент са в разнообразни лагери. Хубавото е, че това моментно разминаване в гледните точки по никакъв метод няма да повреди връзките сред моите другари. Но както и да е.
Диаметрално противоположните позиции по един и същи въпрос - чутото в записите на Гела - също могат ненапълно да се обяснят с нереалния блян за властжелающ, с изключение на с обичайна идиотия на публиката. Когато съперникът е дявол, всичко против него е положително. И вижте по какъв начин се не помнят христоматийни положения! Защо Христос е споделил да обръщаме и другата буза, да прощаваме на враговете, да отвръщаме на злото с положително, да ненавиждаме прегрешението, само че да обичаме грешника? Много просто: тъй като да подходиш към злото със зло, не е положително, а ново зло. Днес шумните деятели с вдигнатите юмруци, борейки се срещу злото, го умножават.
Но дали пък по някакъв чудноват и перверзен метод за себе си не са прави? И мен някой да ме накара да допускам, че Борисов е сатаната, и аз ще видя Кирил Петков като Левски (да, да, някаква жена го видя тъкмо по този начин). Разбира се, нито Борисов, нито Петков е сатаната. И нито Борисов, нито Петков е Левски. А до каква степен пък обликът на самия Левски дава отговор на историческата истина - това към този момент е различен въпрос. Ще припомня единствено, че мнозина оприличават Левски на Христос и желаят канонизацията му. Дано единствено това не стигне до ушите на почитателите на Кирил Петков.
Много показателна е следващата прибързана и недомислена (защото " некадърна " и " безумна " са доста тежки думи) пиар реакция на " Промяната " с откъс на Петков от същия оня злощастен народен съвет на 21 май 2023 година Снимката изобразява по какъв начин Кирил Петков като френски бонвиван от 60-те е вдигнал крайник на парапета на моста към Царевец, а надписът гласи:
" Не виждам смисъл да стоим живи, без да имаме опция да променяме света ".
Между другото, това единствено не мен ли ми наподобява на оня хвъркат стих от априлския стихотворец Владимир Башев:
" Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени? "?
Издънката на изменчивия пиар e тази, че позата на Петков върху моста, съчетана с цитираното признание, рисува обликът на човек, наскърбен че не му основават условия да трансформира света, който е направил първата крачка да скочи. Много му се смяха.
Въпросът за променянето на света е една от най-симптоматичните разлики сред морално здравите хора и патологичните горделивци. Морално здравият човек в действителност прекарва живота си в битка за смяна. Но той се бори да промени себе си, да се изправи от падналото си състояние, да преодолее минусите и слабостите си. И се надява, че в случай че успее, ще се промени и светът, ще стане по-добър, тъй като ще бъде обитаем от положителни индивиди - всеки самичък обърнал себе си. В последна сметка единствен индивид на положителното и злото е човекът; неговата свободна воля дефинира дейностите и използването на нещата като положителни или зли.
Скромният и честен човек се моли за сили да промени себе си; изпъченият наглец има вяра, че е по силите му да промени целия свят. И второто от много време е превърнато в световна добродетел. От втория вид е и натрапчивият облик на комуниста-революционер в социалистическия натурализъм.
Да искаш, да вярваш, че е по силите ти да променяш света и то до момента в който " следваш фантазиите си ", " изразяваш себе си " и си " подобен, какъвто си ", т.е. без никакво изпитание и желание да подобриш себе си, а единствено поради патологичното си пустославие, е болно и извратено. Но тъкмо по мерака да оправят (променят) света ще ги познаете - тях, безконечните болшевики, възкръсващи под разнообразни имена.
Ние всички сме научени по този начин - да мислим революционно, болшевишки, - без значение до каква степен го осъзнаваме, до каква степен си даваме сметка. А съгласно революционното мислене, всяко ново е по-добро от всяко остаряло и то дотам, че остарялото би трябвало да бъде изкоренявано с гнет и без излишък. Всички сме научени по този начин. По-старите от марксизма-ленинизма и научния комунизъм, а по-младите от културния марксизъм и миража на обществената страна. За да промени човек това настойчиво вкоренено в съзнанието му разбиране, е нужно изпитание и доста, доста благосклонност.
А другояче циркът продължава. Нещо повече: всеки си има собствен цирк и всеки ден излиза с нов театър - човек към този момент не може да им насмогне. Явно за някого е на живот и гибел в България да няма постоянно държавно управление. И мисля, че за себе си този " някой " може и да е прав, само че също така мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Преди всичко идеалният политик е национален фаворит. А кой в този случай е така наречен " народ "? Това е " суверенът ", онази абстракция, от която сякаш произтича властта и която излъчва своите най-способни, най-енергични, най-интелигентни и образовани и не на последно място - най-морални представители, да я съставляват в институциите на властта. Защото не може целокупният народ да се юрне в Народното събрание, министерски съвет или президентството. Този развой абстракцията, наречена " суверен ", отбелязва с думичката " народна власт ".
И по този начин, по формулировка политикът би трябвало да е най-качественото, което един народ е кадърен да излъчи от себе си. И освен това. Политикът, изключително в случай че го слушаш самия него в границите на предизборната акция, е жертвоготовен до безумство, до самоотрицание, до мазохизъм. Той е изоставил дом, семейство, кариера и всеки различен собствен личен интерес, с цел да се раздаде, служейки на публичното богатство. Ако клетият народ не се нуждаеше от него, то и през разум нямаше да му мине да бъде народен представител или министър. Народът е стопанин, а политикът - преклонен негов прислужник.
Естествено, освен подобен политик, само че и подобен човек е невероятно да съществува. При това състояние, даже и всички политици, и всички жители да са свестни (а те не са), ще съществува хронично напрежение и незадоволство от демократичния развой, по този начин трагично разминаващ се с визията, която се мъчи самичък да сътвори за себе си.
" Промяната " понесе тежък удар от записите, които популяризира Руди Гела, тласкан от ентусиазъм за правдивост. Тези записи демонстрираха същинската физиономия на властжелающия, само че нямаше да сме толкоз потресени, в случай че не беше оня неосъществим блян, който властжелающите сами построяват за себе си. Има обаче и друго и то също е доста показателно.
За мен беше поразителен метода, по който едни и същи аудиозаписи бяха признати от едната и от другата страна. Особено от другата, в случай че по този начин назовем деятелите и почитателите на " Промяната ". Докато едната страна се опитваше да систематизира дългия лист от престъпления и арогантни планове, другата се възхити! Ицо Хазарта благодари. Асен Василев сподели, че застава зад всяка своя дума. Най-смешно беше, когато двама някогашни съпартийци (и двамата благи мои другари, заради което ще спестя имената им), разясниха по едно и също време:
" Аз съм бил на десетки национални препоръки - разгласи единият - и там се приказва по този начин. Нищо ужасно не се е случило. Напротив, за пръв път " Промяната " заслужава поздравления за искреността ".
" Аз съм бил на десетки национални препоръки - заяви другият, - само че никой в никакъв случай не си е разрешавал там да приказва по подобен метод ".
Смешното е, че най-малко половината от тези десетки национални препоръки, на които са участвали моите другари, са били в една и съща партия, приятелите ми са участвали дружно и нищо чудно да са седели един до различен. Нищо че в този момент са в разнообразни лагери. Хубавото е, че това моментно разминаване в гледните точки по никакъв метод няма да повреди връзките сред моите другари. Но както и да е.
Диаметрално противоположните позиции по един и същи въпрос - чутото в записите на Гела - също могат ненапълно да се обяснят с нереалния блян за властжелающ, с изключение на с обичайна идиотия на публиката. Когато съперникът е дявол, всичко против него е положително. И вижте по какъв начин се не помнят христоматийни положения! Защо Христос е споделил да обръщаме и другата буза, да прощаваме на враговете, да отвръщаме на злото с положително, да ненавиждаме прегрешението, само че да обичаме грешника? Много просто: тъй като да подходиш към злото със зло, не е положително, а ново зло. Днес шумните деятели с вдигнатите юмруци, борейки се срещу злото, го умножават.
Но дали пък по някакъв чудноват и перверзен метод за себе си не са прави? И мен някой да ме накара да допускам, че Борисов е сатаната, и аз ще видя Кирил Петков като Левски (да, да, някаква жена го видя тъкмо по този начин). Разбира се, нито Борисов, нито Петков е сатаната. И нито Борисов, нито Петков е Левски. А до каква степен пък обликът на самия Левски дава отговор на историческата истина - това към този момент е различен въпрос. Ще припомня единствено, че мнозина оприличават Левски на Христос и желаят канонизацията му. Дано единствено това не стигне до ушите на почитателите на Кирил Петков.
Много показателна е следващата прибързана и недомислена (защото " некадърна " и " безумна " са доста тежки думи) пиар реакция на " Промяната " с откъс на Петков от същия оня злощастен народен съвет на 21 май 2023 година Снимката изобразява по какъв начин Кирил Петков като френски бонвиван от 60-те е вдигнал крайник на парапета на моста към Царевец, а надписът гласи:
" Не виждам смисъл да стоим живи, без да имаме опция да променяме света ".
Между другото, това единствено не мен ли ми наподобява на оня хвъркат стих от априлския стихотворец Владимир Башев:
" Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени? "?
Издънката на изменчивия пиар e тази, че позата на Петков върху моста, съчетана с цитираното признание, рисува обликът на човек, наскърбен че не му основават условия да трансформира света, който е направил първата крачка да скочи. Много му се смяха.
Въпросът за променянето на света е една от най-симптоматичните разлики сред морално здравите хора и патологичните горделивци. Морално здравият човек в действителност прекарва живота си в битка за смяна. Но той се бори да промени себе си, да се изправи от падналото си състояние, да преодолее минусите и слабостите си. И се надява, че в случай че успее, ще се промени и светът, ще стане по-добър, тъй като ще бъде обитаем от положителни индивиди - всеки самичък обърнал себе си. В последна сметка единствен индивид на положителното и злото е човекът; неговата свободна воля дефинира дейностите и използването на нещата като положителни или зли.
Скромният и честен човек се моли за сили да промени себе си; изпъченият наглец има вяра, че е по силите му да промени целия свят. И второто от много време е превърнато в световна добродетел. От втория вид е и натрапчивият облик на комуниста-революционер в социалистическия натурализъм.
Да искаш, да вярваш, че е по силите ти да променяш света и то до момента в който " следваш фантазиите си ", " изразяваш себе си " и си " подобен, какъвто си ", т.е. без никакво изпитание и желание да подобриш себе си, а единствено поради патологичното си пустославие, е болно и извратено. Но тъкмо по мерака да оправят (променят) света ще ги познаете - тях, безконечните болшевики, възкръсващи под разнообразни имена.
Ние всички сме научени по този начин - да мислим революционно, болшевишки, - без значение до каква степен го осъзнаваме, до каква степен си даваме сметка. А съгласно революционното мислене, всяко ново е по-добро от всяко остаряло и то дотам, че остарялото би трябвало да бъде изкоренявано с гнет и без излишък. Всички сме научени по този начин. По-старите от марксизма-ленинизма и научния комунизъм, а по-младите от културния марксизъм и миража на обществената страна. За да промени човек това настойчиво вкоренено в съзнанието му разбиране, е нужно изпитание и доста, доста благосклонност.
А другояче циркът продължава. Нещо повече: всеки си има собствен цирк и всеки ден излиза с нов театър - човек към този момент не може да им насмогне. Явно за някого е на живот и гибел в България да няма постоянно държавно управление. И мисля, че за себе си този " някой " може и да е прав, само че също така мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ