Защо медийната стратегия на Тръмп работи по-добре?
Защо медийната тактика на Тръмп работи по-добре?
Причините са няколко.
Налага се да отделите най-малко час от времето си, с цел да чуете първата една трета от въздългото изявление на Джо Роуган с Доналд Тръмп (три часа). Не е пресилено, че “The Joe Rogan Experience ” е най-популярния подкаст, точка.
Налага се да чуете и най-малко една дребна част от присъединяване на Камала Харис в предаването “The Breakfast Club ”, с цел да разберете какво се случва в политическия живот. Водещият Шарламейн излъчва по радио, той залага на аудиото, само че прави извънредно неща в разнообразни платформи -- т.е. доближава до места, където обичайните медии не съумяват.
И какво се случва? Случва се едно. Политическият език е мъртъв. Уби го Доналд Тръмп, само че това е действителността.
Случва се и фразата от едно парче на Джей Зи, “Had a spark when you started, but now, you’re just garbage ”. Това важи и за политическия език, и за обичайния метод на водене на акция, и за политиката въобще през днешния ден. Вярно, най-вече важи за Тим Уолз, претендентът за вицепрезидент, за който водещия на “The Breakfast Club ” съвсем сподели в прав текст, че Америка няма потребност от още един бял чичак на междинна възраст, само че уви, това е изборът на Харис. Ако Харис ще губи тези избори, то ще бъде, поради популизма на Тръмп, умелото му боравене с новата политическа действителност и -- да си го кажем -- нейният боязън да уточни Джош Шапиро за претендент за вицепрезидент. Но за всичко това към този момент е късно.
Политическата действителност е напълно друга от онази, която познаваме. Преди много-много години политическият живот, политическият език, политическата борба — всички те бяха други. Повтарям се, само че постоянно си припомням за оня текст на Норман Мейлър за Esquire, който стартира да работи като политически кореспондент през 1960 година и отразява националната спогодба на Демократическата партия, текстът му безусловно прави Кенеди президент, въздействието е толкоз мощно. И това продължава най-малко 2010 година, най-малко.
Днес обстановката е радикално друга.
Списание/сайт New Yorker, въпреки и с много сериозен тираж, не може да се добере до изявление с Камала Харис, тъй като с цел да завоюва изборите тя би трябвало да бъде другаде. Флагманът на публицистиката New Yorker търси Камала, тя отхвърля. Това е ситуацията. Днес всички търсят радио, подкаст, YouTube, Тик Ток, каквото се сетите. Но даже и там, би трябвало да се приказва по оня чалнат метод, който Тръмп изобрети.
Камала би трябвало да бъде в дамското шоу “Call Her Daddy ”, да бъде в шоуто за мъже (простете за генерализацията) “The Joe Rogan Experience ” и така нататък Впрочем, вратата за нейно присъединяване в “The Joe Rogan Experience ” е към момента отворена, откакто екипът на шоуто не се съгласи с изискванията й водещият да пътува до нея, а предаването да не бъде записано в студиото му в Остин. Също по този начин, Джо Роугън упорствал за три часа и точка по въпроса. Камала Харис имала разполагаем един час. Когато имаш най-голямата публика в Съединени американски щати, ти поставяш изискванията, а не актуалният вицепрезидент.
В рамките на три часа тъкмо в това шоу Тръмп реализира всичко, което искаше, както и завоюва утвърждението на Роугън. Шоуто стартира в класическа Тръмп идея — всички са срещу него, тъй като той е единственият почтен претендент. Но това работи. В първите секунди — двамата си спомниха епизод от предаването " The View ", където съгласно Роугън Тръмп е посрещнат с обич и другарство от водещите (Упи Голдбърг, Барбара Уолтърс и т.н.) като посланието е, че всички са обичали Тръмп досега, в който не се е кандидатирал за президент и не е решил да разрушава системата. Антисистемният Тръмп, който в един миг става опасност. Гениално просто и простовато, само че работи.
Първата неистина в изказванието е, че шоуто е от 2015 година, а то в действителност е от 2011. Второто подстрекателство на Джо Роугън е че петте дами в студиото прегръщат и целуват Тръмп. Истината е, че той влиза в студиото и целува всички дами. Но. Това надали има значение, тъй като концепцията “кандидатирах се за президент и станах опасност за статуквото ” работи безотказно. Да не приказваме, че в тази идея абсолютно има избрана истина, тъй като постоянно става по този начин, без значение кой ще се кандидатира за президент.
По-голямата част от публиката на Джо Роугън са млади мъже, които действително ще гласоподават на тези избори и евентуално ще гласоподават в по-голямата си част точно за Доналд Тръмп. Една част от тях са неудовлетворени, други не намират финансова непоклатимост, трети за отхвърлени от системата и се усещат недооценени, четвърти просто не харесват Камала Харис. Американските медии пишат, че това идва в миг, в който Харис се пробва да убеди умерените гласоподаватели и по-скоро образованите бели дами, че има значими неща, поради които си коства да се гласоподава за Харис и търси помощта на Бионсе и сие, само че в случай че до момента не ги е убедила, това надали ще стане последните дни преди изборите. Разликата е, че мъжете ще отидат и ще гласоподават, дамите по-скоро се двоумят към момента.
И до момента в който Тръмп е уверен, че 14-те милиона почитатели на Роугън в Spotify са значими за изборите, то неразбираемо за какво Харис залага на Хюстън — в случай, че съвсем изрично ще загуби щата Тексас на 5 ноември. Аудиторията на Роугън е съвсем напълно скептична към всеобщите медии и търси разнообразни източници на информация, по опция с престиж. Роугън, какъвто и да е, се употребява с подобен. Той е любопитен, почтен и забавен водещ, това не трябва да се отхвърля и единствено хора, които са слушали дребни елементи от предаванията му, настояват противоположното.
В същото време и Роугън, и Тръмп атакуват непрестанно присъединяване на Камала Харис във допустимо най-влиятелното телевизионно предаване в Щатите, “60 minutes ”. Там имаше леко неразбирателство, което се трансформира във флагман на Тръмп за нечестността на медиите. Камала Харис даде интеврю като един от отговорите й беше скъсен. Критиците са прави в едно — невазисимо дали Тръмп се е съгласил или не (очевидно — не) да взе участие в “60 minutes ”, това предаване не може да си разреши да бъде обект на рецензии и по-редно би било да излъчи цялото изявление, а не елементи от него, защото това разрушава доверието в класическите медии. Каквото и да се е случило, в обществото остава подозрението, че един от отговорите на Харис е скъсен не тъй като е бил доста дълъг, а просто тъй като не се е разбирало нищо от него. А от това печели единствено демагогията и дезинформацията.
Остават единствено няколко дни до изборите. Камала Харис към момента има късмет да взе участие в “The Joe Rogan Experience ” — за положително или неприятно, това би трансформирало траекторията на изборните настройки, тъй като медийният свят към този момент работи по този начин.
Причините са няколко.
Налага се да отделите най-малко час от времето си, с цел да чуете първата една трета от въздългото изявление на Джо Роуган с Доналд Тръмп (три часа). Не е пресилено, че “The Joe Rogan Experience ” е най-популярния подкаст, точка.
Налага се да чуете и най-малко една дребна част от присъединяване на Камала Харис в предаването “The Breakfast Club ”, с цел да разберете какво се случва в политическия живот. Водещият Шарламейн излъчва по радио, той залага на аудиото, само че прави извънредно неща в разнообразни платформи -- т.е. доближава до места, където обичайните медии не съумяват.
И какво се случва? Случва се едно. Политическият език е мъртъв. Уби го Доналд Тръмп, само че това е действителността.
Случва се и фразата от едно парче на Джей Зи, “Had a spark when you started, but now, you’re just garbage ”. Това важи и за политическия език, и за обичайния метод на водене на акция, и за политиката въобще през днешния ден. Вярно, най-вече важи за Тим Уолз, претендентът за вицепрезидент, за който водещия на “The Breakfast Club ” съвсем сподели в прав текст, че Америка няма потребност от още един бял чичак на междинна възраст, само че уви, това е изборът на Харис. Ако Харис ще губи тези избори, то ще бъде, поради популизма на Тръмп, умелото му боравене с новата политическа действителност и -- да си го кажем -- нейният боязън да уточни Джош Шапиро за претендент за вицепрезидент. Но за всичко това към този момент е късно.
Политическата действителност е напълно друга от онази, която познаваме. Преди много-много години политическият живот, политическият език, политическата борба — всички те бяха други. Повтарям се, само че постоянно си припомням за оня текст на Норман Мейлър за Esquire, който стартира да работи като политически кореспондент през 1960 година и отразява националната спогодба на Демократическата партия, текстът му безусловно прави Кенеди президент, въздействието е толкоз мощно. И това продължава най-малко 2010 година, най-малко.
Днес обстановката е радикално друга.
Списание/сайт New Yorker, въпреки и с много сериозен тираж, не може да се добере до изявление с Камала Харис, тъй като с цел да завоюва изборите тя би трябвало да бъде другаде. Флагманът на публицистиката New Yorker търси Камала, тя отхвърля. Това е ситуацията. Днес всички търсят радио, подкаст, YouTube, Тик Ток, каквото се сетите. Но даже и там, би трябвало да се приказва по оня чалнат метод, който Тръмп изобрети.
Камала би трябвало да бъде в дамското шоу “Call Her Daddy ”, да бъде в шоуто за мъже (простете за генерализацията) “The Joe Rogan Experience ” и така нататък Впрочем, вратата за нейно присъединяване в “The Joe Rogan Experience ” е към момента отворена, откакто екипът на шоуто не се съгласи с изискванията й водещият да пътува до нея, а предаването да не бъде записано в студиото му в Остин. Също по този начин, Джо Роугън упорствал за три часа и точка по въпроса. Камала Харис имала разполагаем един час. Когато имаш най-голямата публика в Съединени американски щати, ти поставяш изискванията, а не актуалният вицепрезидент.
В рамките на три часа тъкмо в това шоу Тръмп реализира всичко, което искаше, както и завоюва утвърждението на Роугън. Шоуто стартира в класическа Тръмп идея — всички са срещу него, тъй като той е единственият почтен претендент. Но това работи. В първите секунди — двамата си спомниха епизод от предаването " The View ", където съгласно Роугън Тръмп е посрещнат с обич и другарство от водещите (Упи Голдбърг, Барбара Уолтърс и т.н.) като посланието е, че всички са обичали Тръмп досега, в който не се е кандидатирал за президент и не е решил да разрушава системата. Антисистемният Тръмп, който в един миг става опасност. Гениално просто и простовато, само че работи.
Първата неистина в изказванието е, че шоуто е от 2015 година, а то в действителност е от 2011. Второто подстрекателство на Джо Роугън е че петте дами в студиото прегръщат и целуват Тръмп. Истината е, че той влиза в студиото и целува всички дами. Но. Това надали има значение, тъй като концепцията “кандидатирах се за президент и станах опасност за статуквото ” работи безотказно. Да не приказваме, че в тази идея абсолютно има избрана истина, тъй като постоянно става по този начин, без значение кой ще се кандидатира за президент.
По-голямата част от публиката на Джо Роугън са млади мъже, които действително ще гласоподават на тези избори и евентуално ще гласоподават в по-голямата си част точно за Доналд Тръмп. Една част от тях са неудовлетворени, други не намират финансова непоклатимост, трети за отхвърлени от системата и се усещат недооценени, четвърти просто не харесват Камала Харис. Американските медии пишат, че това идва в миг, в който Харис се пробва да убеди умерените гласоподаватели и по-скоро образованите бели дами, че има значими неща, поради които си коства да се гласоподава за Харис и търси помощта на Бионсе и сие, само че в случай че до момента не ги е убедила, това надали ще стане последните дни преди изборите. Разликата е, че мъжете ще отидат и ще гласоподават, дамите по-скоро се двоумят към момента.
И до момента в който Тръмп е уверен, че 14-те милиона почитатели на Роугън в Spotify са значими за изборите, то неразбираемо за какво Харис залага на Хюстън — в случай, че съвсем изрично ще загуби щата Тексас на 5 ноември. Аудиторията на Роугън е съвсем напълно скептична към всеобщите медии и търси разнообразни източници на информация, по опция с престиж. Роугън, какъвто и да е, се употребява с подобен. Той е любопитен, почтен и забавен водещ, това не трябва да се отхвърля и единствено хора, които са слушали дребни елементи от предаванията му, настояват противоположното.
В същото време и Роугън, и Тръмп атакуват непрестанно присъединяване на Камала Харис във допустимо най-влиятелното телевизионно предаване в Щатите, “60 minutes ”. Там имаше леко неразбирателство, което се трансформира във флагман на Тръмп за нечестността на медиите. Камала Харис даде интеврю като един от отговорите й беше скъсен. Критиците са прави в едно — невазисимо дали Тръмп се е съгласил или не (очевидно — не) да взе участие в “60 minutes ”, това предаване не може да си разреши да бъде обект на рецензии и по-редно би било да излъчи цялото изявление, а не елементи от него, защото това разрушава доверието в класическите медии. Каквото и да се е случило, в обществото остава подозрението, че един от отговорите на Харис е скъсен не тъй като е бил доста дълъг, а просто тъй като не се е разбирало нищо от него. А от това печели единствено демагогията и дезинформацията.
Остават единствено няколко дни до изборите. Камала Харис към момента има късмет да взе участие в “The Joe Rogan Experience ” — за положително или неприятно, това би трансформирало траекторията на изборните настройки, тъй като медийният свят към този момент работи по този начин.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ