Защо Германия се предовери на Русия и изпадна във фатална

Защо Германия се предовери на Русия и изпадна във съдбовна взаимозависимост от съветските газови доставки? Политическите неточности са се натрупали с години, а в този момент би трябвало добре да се обмисли по какъв начин да се реализира поврат, споделят специалистите.

Германия би трябвало бързо да откри метод да се избави от тази своя взаимозависимост: предходната година 55 % от вноса на природен газ са били от Русия. Освен това е отдала газовите си складове на съветския тръст " Газпром ", а друга съветска компания -  " Роснефт " - е мажоритарен притежател на рафинерията в град Шведт, която обезпечава горива за източните немски провинции.

Икономиката и политиката взаимно залагаха от ден на ден и повече на вноса на сила от Русия, показва в своя разбор на обстановката енергийният специалист от брюкселския мозъчен концерн " Брьогел "  Георг Цахман.  Още през 1970-те години бе издигнат първият газопровод от Сибир, подтикван от  " Рургаз "  и BASF, които тогава интензивно търсеха сътрудници в Русия за импорт на на ниска цена газ.

Заслугите на Шрьодер

Когато по-късно разнообразни сътрудници, обединени под името " Северен поток ", към този момент възнамеряваха първия газопровод по дъното на Балтийско море,.

Седмици по-късно той загуби изборите, само че, както е добре известно, си откри доходоносни занимания в " Газпром ". Неговата наследничка на канцлерския пост - включително след съветската анексия на Крим и разправата на Путин с Алексей Навални.

По същото време няколко източноевропейски страни, Съединени американски щати и Европейският парламент (ЕП) приканиха Германия да спре строителството на " Северен поток-2 "  с аргумента, че Русия може да употребява зависимостта от съветските доставки като оръжие. Днес знаем чудесно, че тези опасения са били повече от основателни.

Защо никой не се е вслушал?

Бившият немски министър на стопанската система Петер Алтмайер споделя, че Украйна и други източноевропейски страни са се оповестили срещу " Северен поток-2 ", само че не и против доставките на съветски газ като цяло. Но той е трябвало да минава през Украйна - освен поради директните такси, а и тъй като украинците са си правили сметката, че по този начин те ще бъдат по-добре предпазени против нахлуване от Русия, добавя Алтмайер.
Редакцията предлага
За него това е индикативен образец по какъв начин сегашната полемика за зависимостта от Русия от време на време се опростява. В тази връзка политикът от ХДС напомня провалените опити за създаване на терминали за полутечен газ: по думите му политиците са били подготвени да осигурят необходимите средства, само че плановете въобще не са напреднали, защото нито една компания не е поискала да се обвърже дълготрайно.

Какви са позволените неточности?

През 2014-а година на " Газпром " бе разрешено да поеме най-голямото газохранилище на " Винтерсхал ", дъщерно дружество на концерна BASF. Това стана с дейната поддръжка за от страна на тогавашния немски министър на стопанската система - социалдемократа Зигмар Габриел - и макар редица предизвестия.  

Политиците позволиха съдбовни неточности, казва икономистът Юрген Кюлинг. Пред " Тагесшау "  той показва, че не е неприятно на един либерализиран енергиен пазар да има конкуренция, тъй като тя сваля цените. Много значимо в тази ситуация е да се взема поради и факторът " енергийна сигурност ". Задача на страната е да ревизира на коя компания може да се разчита и на коя - не, споделя той.

През 2002-а година пък Е.ОН и " Рургаз " се сляха въпреки запасите на две комисии - за защита на конкуренцията и против монополите. Но тогавашното немско държавно управление от социалдемократи и зелени се наложи, въпреки малко или доста да възникваше монопол на газовия пазар: години по-късно газовият бизнес беше изваден от Е.ОН и бе основано сдружението " Унипер ". Съвсем неотдавна то трябваше да бъде спасявано от банкрут с държавни дотации. В същото време не се търсеха други възможности на съветските газови доставки, да вземем за пример посредством вложения в инфраструктура за полутечен газ.

Какво може да се усъвършенства?

Трябва ли да се направи стъпка обратно към по-малко либерализиран пазар, под мотото " повече страна, по-малко пазар "? Както е да вземем за пример във Франция, където страната още веднъж пое напълно енергийния снабдител EDF? 

, споделя енергийната експертка Корнелия Халер. Трябва и да си отговорим на въпроса подготвени ли сме като консуматори да платим и по-висока цена за енергийната си сигурност. Т.е. да не купуваме единствено от най-евтиния снабдител и без значение от това дали е благонадежден сътрудник.

При всичките компликации на пазара в този момент не трябва страните да изпадат в нов енергиен шовинизъм, предизвестява икономистът Георг Цахман от " Брьогел ". Енергийният поврат, при който токът ще добива все по-голямо значение, е вероятен единствено в случай че страните си сътрудничат. Освен това една ренационализация би го направила доста по-труден и по-скъп. Ще рече: когато мислим по какъв начин да задоволим енергийните си потребности на фона на грешките от предишното не трябва да изпускаме от очи дълготрайната вероятност. Всъщност това също е една от поуките от съдбовната взаимозависимост от съветския газ.

Вижте и това видео на Дъждовни води:
Търси се сурогат на съветския газ