Защо източноевропейците харесват лидери като Орбан
Защо авторитаризмът на Орбан е толкоз известен на Изток? Европейски Съюз пропуща един феномен, обвързван с предишното на Източна Европа. Ако не го разбере, няма да реши и казуса с опърничавите източноевропейци, написа Фолкер Вагенер.
Кое е общото сред Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им следва четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят дружно, а Орбан има едно съществено преимущество пред немската канцлерка: на него няма да му се постанова да се преценява с никакви съдружни сътрудници.
За това Меркел може единствено да му завижда. Всъщност тя би трябвало да се опасява от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отвод от демократичния консенсус в Европа, открит след 1945 година. Неговата власт съставлява демократично легитимирано еднопартийно ръководство - нещо приблизително сред народна власт с недостатъци и властническия жанр на Путин и Ердоган.
Орбан назовава това ръководство " нелиберална народна власт ".
Политзвездата на Изтока
Орбанизмът съществува и отвън рамките на 10-милионната страна. Управляващата в Полша партия " Право и правдивост " с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият благосклонностите си към унгарския модел за коренно преустрояване на страната.
Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата против Брюксел, който те упрекват в наставничество. " Учим се от него ", беше споделил Ярослав Качински за Орбан още през 2016 година. Едва ли е имало други избори в някоя от по-малките страни-членки на Европейски Съюз в последните години, които да са били с сходно значимо значение за връзките сред Западна и Източна Европа, както унгарските.
А войнственото предсказване на Орбан единствено го удостоверява: 2018 щяла да бъде " годината на огромните борби ", предвижда той. Сега 54-годишният маджарин очевидно се усеща предназначен да поведе нови борби против Брюксел. Най-голямото предизвикателство след източното разширение Вавилонското недоразумение сред някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, сложен за разплитане.
Изтокът не схваща мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, " Фидес " на Орбан и " Право и правдивост " на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и
неблагодарно по отношение на Европейски Съюз, въпреки да извличат от него единствено изгоди.
Едно е ясно: с Орбан е обвързвано най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в най-новата му история, почнала с източното разширение. Орбан е пионерът на еднопартийното ръководство в Европейски Съюз, а в по-глобален мащаб се подрежда до новите бранители на така наречен демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган.
Всички те са естествени врагове на това, което в продължение на десетилетия постоянно е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.
Силата на Орбан значи уязвимост за Европейски Съюз
Ако победоносният ход на Оран в неговата страна е толкоз огромен, то е и тъй като консервативните партии в Европейския парламент безучастно следят демонтажа на унгарската страна. Европейската национална партия (ЕНП), и най-много най-голямата национална секта вътре в нея - немските консерватори - се нуждаят от гласовете на евродепутатите от
" Фидес ", тъй като не желаят социалистите да получат превес в Европарламента.
С други думи: ЕНП закриля Орбан по чисто персонални подбуди, а даже и да му насочва някои вяли рецензии, те звучат извънредно
неправдоподобно. При това състояние не е чудно, че партията на Орбан можеше да си разреши лукса да се яви на изборите без всякаква стратегия. Напълно задоволително се оказа посланието " Да защитим Унгария! " – т.е. никакви бежанци.
Ако Европейски Съюз желае да реши вътрешната си рецесия, той би трябвало да се научи да схваща другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е радикално друго от това на Западна Европа. Склонността към властническо ръководство е доста по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управнически жанр е прочут от времената на социализма.
Ако авторитаризмът там и през днешния ден още веднъж е на мода, това е своего рода отплата за наложения на тези страни идеологически отвод от национално-държавна еднаквост до 1989 година. Време е за ходатайство Източноевропейските страни очевидно изпитват потребността да наваксат това национално развиване, което за изпуснали, преди да се почувстват подготвени да се претопят в
европейското единение.
А тяхната отбранителна позиция по отношение на бежанците, освен това -мюсюлмани, се изяснява чисто и просто с неналичието на опит в
връзките с чужденци. Който е израснал в среда, изцяло друга от тази в един Мюнхен, Копенхаген или Лион да вземем за пример, естествено има голям проблем да одобри налаганата от Запада политическа уместност.
Но без значение от всичко това, договорът си е контракт. Унгария се причисли към Европейски Съюз, Полша - също. Това ги задължава да съблюдават разпоредбите, които им бяха добре известни още преди да влязат в общността. Сега има потребност от ходатайство – още преди страните от Западните Балкани да бъдат признати в Европейски Съюз. Защото те - съвсем без изключение - също симпатизират на Орбан и сие.
Европейски Съюз го чакат нови главоболия!
Кое е общото сред Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им следва четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят дружно, а Орбан има едно съществено преимущество пред немската канцлерка: на него няма да му се постанова да се преценява с никакви съдружни сътрудници.
За това Меркел може единствено да му завижда. Всъщност тя би трябвало да се опасява от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отвод от демократичния консенсус в Европа, открит след 1945 година. Неговата власт съставлява демократично легитимирано еднопартийно ръководство - нещо приблизително сред народна власт с недостатъци и властническия жанр на Путин и Ердоган.
Орбан назовава това ръководство " нелиберална народна власт ".
Политзвездата на Изтока
Орбанизмът съществува и отвън рамките на 10-милионната страна. Управляващата в Полша партия " Право и правдивост " с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият благосклонностите си към унгарския модел за коренно преустрояване на страната.
Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата против Брюксел, който те упрекват в наставничество. " Учим се от него ", беше споделил Ярослав Качински за Орбан още през 2016 година. Едва ли е имало други избори в някоя от по-малките страни-членки на Европейски Съюз в последните години, които да са били с сходно значимо значение за връзките сред Западна и Източна Европа, както унгарските.
А войнственото предсказване на Орбан единствено го удостоверява: 2018 щяла да бъде " годината на огромните борби ", предвижда той. Сега 54-годишният маджарин очевидно се усеща предназначен да поведе нови борби против Брюксел. Най-голямото предизвикателство след източното разширение Вавилонското недоразумение сред някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, сложен за разплитане.
Изтокът не схваща мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, " Фидес " на Орбан и " Право и правдивост " на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и
неблагодарно по отношение на Европейски Съюз, въпреки да извличат от него единствено изгоди.
Едно е ясно: с Орбан е обвързвано най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в най-новата му история, почнала с източното разширение. Орбан е пионерът на еднопартийното ръководство в Европейски Съюз, а в по-глобален мащаб се подрежда до новите бранители на така наречен демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган.
Всички те са естествени врагове на това, което в продължение на десетилетия постоянно е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.
Силата на Орбан значи уязвимост за Европейски Съюз
Ако победоносният ход на Оран в неговата страна е толкоз огромен, то е и тъй като консервативните партии в Европейския парламент безучастно следят демонтажа на унгарската страна. Европейската национална партия (ЕНП), и най-много най-голямата национална секта вътре в нея - немските консерватори - се нуждаят от гласовете на евродепутатите от
" Фидес ", тъй като не желаят социалистите да получат превес в Европарламента.
С други думи: ЕНП закриля Орбан по чисто персонални подбуди, а даже и да му насочва някои вяли рецензии, те звучат извънредно
неправдоподобно. При това състояние не е чудно, че партията на Орбан можеше да си разреши лукса да се яви на изборите без всякаква стратегия. Напълно задоволително се оказа посланието " Да защитим Унгария! " – т.е. никакви бежанци.
Ако Европейски Съюз желае да реши вътрешната си рецесия, той би трябвало да се научи да схваща другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е радикално друго от това на Западна Европа. Склонността към властническо ръководство е доста по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управнически жанр е прочут от времената на социализма.
Ако авторитаризмът там и през днешния ден още веднъж е на мода, това е своего рода отплата за наложения на тези страни идеологически отвод от национално-държавна еднаквост до 1989 година. Време е за ходатайство Източноевропейските страни очевидно изпитват потребността да наваксат това национално развиване, което за изпуснали, преди да се почувстват подготвени да се претопят в
европейското единение.
А тяхната отбранителна позиция по отношение на бежанците, освен това -мюсюлмани, се изяснява чисто и просто с неналичието на опит в
връзките с чужденци. Който е израснал в среда, изцяло друга от тази в един Мюнхен, Копенхаген или Лион да вземем за пример, естествено има голям проблем да одобри налаганата от Запада политическа уместност.
Но без значение от всичко това, договорът си е контракт. Унгария се причисли към Европейски Съюз, Полша - също. Това ги задължава да съблюдават разпоредбите, които им бяха добре известни още преди да влязат в общността. Сега има потребност от ходатайство – още преди страните от Западните Балкани да бъдат признати в Европейски Съюз. Защото те - съвсем без изключение - също симпатизират на Орбан и сие.
Европейски Съюз го чакат нови главоболия!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ