Защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е

Защитените зони у нас не се стопанисват стабилно. Такъв е и казусът със предпазена зона “Долни Богров-Казичене ”, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, оповестена за предпазена през 2007 година по Директивата за птиците. Понастоящем регионът е подложен на дейна антропогенна активност, което слага редица съществени провокации пред пълноценното битие на зоната в бъдеще: битка със замърсяване от битови и строителни боклуци, поява на инвазивни типове и засушаване на растителността, последствия от климатичните промени и най-много липса на задоволително публично внимание. Това разяснява в разбор за Дина Сираковa. Тя е еколог, приключила бакалавър “Екология и запазване на околната среда ” в Лесотехническия университет и магистър “Опазване на околната среда ” в Софийския университет. Какви са заканите от деградация на предпазена зона „ Долни Богров — Казичене “?  В основата на основаването на мрежата от зони по Натура 2000 е устойчивото общуване сред човек и природа, подпомагането на моделни територии, които да покажат по какъв начин подобен баланс е вероятен. На база на извършените проучвания може да се твърди обаче, че предпазена зона „ Долни Богров — Казичене “ е подложена на по-голяма употреба в антропогенна изгода и се нуждае от подкрепяне на естественото ѝ развиване. Факторите на антропогенен напън са с дълготрайно деяние и наклонност за разгръщане, което постанова осезаема нужда от въвеждането на дейни ограничения за отбрана и надзор. Ако зоната не стартира да бъде интензивно ръководена в най-кратък период, тя ще бъде под сериозна опасност от деградация, което би довело до изгубването на естествената растителност, прогонване или друго отрицателно въздействие върху опазваните типове птици в нея, следващ повсеместен крах и загуба на биоразнообразието. Основните закани за зоната са: