Повече местни продукти и защита на българския производител обещаха от МЗХГ на среща с бранша |
Защита на българския производител, повече фермерски артикули на българскиа пазар, битка със сивия бранш, помощ за преработвателите - това са част от целите, по които ще работи новият екип на Министерството на земеделието, храните и горите. Те бяха показани на онлайн среща на зам.-министрите с представители на питателните вериги и браншовите организации в бранша.
„ Особено значима за нас е устойчивостта на веригата на предложение на храни посредством предложение на фермерски артикули и съкращаване на веригите на доставки за да се защитят оптимално ползите на българските производители и да се предотвратят нелоялни търговски практики, съобщи зам.-министр Момчил Неков.
Сред целите в бранша са битката със сивия бранш, както и използването на уговорките по Зелената договорка и опазване на биоразнообразието. ”
Неков уточни, че едни от най-важните и трайни цели, които си слага екипа на Министерство на земеделието в провежданите от него политики, са ориентирани към усъвършенствана връзка и партньорство при работата с браншовите организации от бранш „ Храни “.
„ Ще се работи да се подкрепят преработвателите , защото те основават работни места и доста от тях оперират в селските региони, което е в унисон със заложените съществени цели както на съдружното държавно управление, по този начин и на подготвяния стратегически документ за идващия програмен интервал “, сподели още Неков. По думите му, задачата на срещата е да бъдат прегледани и търсени благоприятни условия за увеличение на достъпа на обичайни български храни до потребителите, в това число и посредством увеличение на предлагането им в комерсиалните вериги.
Важна тематика на полемиката беше и дигитализацията, използването на високите технологии в хранителната промишленост и комерсиалната мрежа . Акцент в диалозите, отношение към който взе заместник-министър Иван Христанов, беше развиването на биологичното земеделие и вероятностите му както в народен проект, по този начин и като експортно насочен артикул.
Преработвателите поддържаха включването на мярка в стратегическия проект и за подкрепяне на схемите за качество. По време на дебата бяха сложени още въпроси за дефицита на работна ръка в бранша и студентските стратегии, с които да се притеглят млади експерти, както и за приобщаване на децата към усета на положителната българска храна посредством стратегиите „ Училищен плод ” и „ Училищно мляко ”.
Заместник-министър Неков осведоми, че се удължава с 2 седмици срокът, до 28 януари 2022 година, за публично разискване на направения план на Програма за локални обичайни и районни обичайни храни за интервала 2021-2031 година
Той предложения Националния съвет по храните да излъчи свои представители за присъединяване в работната група, която работи по плана. Представителите на хранително-вкусовия отрасъл интензивно вземат участие и в дейностите при осъществяване на ограниченията по Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021 – 2026 г.).
„ Особено значима за нас е устойчивостта на веригата на предложение на храни посредством предложение на фермерски артикули и съкращаване на веригите на доставки за да се защитят оптимално ползите на българските производители и да се предотвратят нелоялни търговски практики, съобщи зам.-министр Момчил Неков.
Сред целите в бранша са битката със сивия бранш, както и използването на уговорките по Зелената договорка и опазване на биоразнообразието. ”
Неков уточни, че едни от най-важните и трайни цели, които си слага екипа на Министерство на земеделието в провежданите от него политики, са ориентирани към усъвършенствана връзка и партньорство при работата с браншовите организации от бранш „ Храни “.
„ Ще се работи да се подкрепят преработвателите , защото те основават работни места и доста от тях оперират в селските региони, което е в унисон със заложените съществени цели както на съдружното държавно управление, по този начин и на подготвяния стратегически документ за идващия програмен интервал “, сподели още Неков. По думите му, задачата на срещата е да бъдат прегледани и търсени благоприятни условия за увеличение на достъпа на обичайни български храни до потребителите, в това число и посредством увеличение на предлагането им в комерсиалните вериги.
Важна тематика на полемиката беше и дигитализацията, използването на високите технологии в хранителната промишленост и комерсиалната мрежа . Акцент в диалозите, отношение към който взе заместник-министър Иван Христанов, беше развиването на биологичното земеделие и вероятностите му както в народен проект, по този начин и като експортно насочен артикул.
Преработвателите поддържаха включването на мярка в стратегическия проект и за подкрепяне на схемите за качество. По време на дебата бяха сложени още въпроси за дефицита на работна ръка в бранша и студентските стратегии, с които да се притеглят млади експерти, както и за приобщаване на децата към усета на положителната българска храна посредством стратегиите „ Училищен плод ” и „ Училищно мляко ”.
Заместник-министър Неков осведоми, че се удължава с 2 седмици срокът, до 28 януари 2022 година, за публично разискване на направения план на Програма за локални обичайни и районни обичайни храни за интервала 2021-2031 година
Той предложения Националния съвет по храните да излъчи свои представители за присъединяване в работната група, която работи по плана. Представителите на хранително-вкусовия отрасъл интензивно вземат участие и в дейностите при осъществяване на ограниченията по Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021 – 2026 г.).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ