Зараждащата се последно време енергетика от ново поколение класифицира водородното

Зараждащата се последно време енергетика от ново потомство класифицира водородното гориво според от технологията на неговото приемане. се създава от изкопаеми горива и този развой е извънредно нездравословен за околната среда, макар че се употребяват технологии за хващане и предпазване на въглеродните съединения и по този начин се получава „син“ водород. „Зеленият“ водород се получава посредством електролиза на водата, като при този способ не се изхвърлят парникови газове, само че разноските са прекомерно огромни. Японската компания Eneos откри метод тройно да понижи разноските за производството на това гориво .

Eneos има намерение да осъществя своите проекти взаимно с компанията Chiyoda, като построяването на нужните съоръжения и инфраструктура би трябвало да стане до 2030 година. Самите фабрики за произвеждане на зелен водород ще бъдат издигнати в Австралия. Основната причина е, че предприятията за рандеман на водород от водата заемат доста огромна повърхност и като се има поради, че за производството на това водородно гориво ще се употребява зелена сила, то слънчевата електроцентрала, която може да зареди фабрика от сходен вид е с повърхност целия 64 квадратни километра. От тази позиция Австралия предлага както удобен климат и обширни свободни площи, по този начин и уместно географско местонахождение.

Същността на технологията, препоръчана от най-големият японски производител на водород, е потреблението на взаимната електролиза на вода и толуол, като в последна сметка се получава метилциклохексан, който може да се съхранява и транспортира при елементарната температура на околната среда. Да си напомним, че чистият водород изисква температура минус 253 градуса по Целзий, нещо което мощно оскъпява неговото превозване. Извличането на водорода от метилциклохексана може да става в непосредствена непосредственост от потребителите.