Бил Гейтс държи “шифъра” на Леонардо
Заради война металът за най-мащабната му статуя е употребен за бойни оръдия Творецът е незаконороден, взема семейството на родния си град
Жаждата за познания
Леонардо да Винчи, който промени историята, е роден на 15 април 1452 година в град Винчи. Любопитен факт е, че той няма фамилно име, защото не произлиза от благородно семейство - следователно съгласно законите той приема за своя фамилия името на града си. Човекът, който бележи връхната точка на италианския Ренесанс, е извънбрачно дете на заможния флорентински нотариус Сер Пиеро и младата селянка Катерина. Скоро след раждането майка му се омъжва за майстор. Леонардо е отгледан в парцела на татко си и е бил третиран като легален негов наследник, макар че не получава семейството му. Твърди се, че Да Винчи има 12 полубратя и сестри по бащина линия.Бащата по този начин и не дава публично обучение на сина си, на фона на цялата му талантливост. Момчето съумява да усвои основите на четенето, писането и артиметиката, само че задълбоченото учене идва в по-късен стадий от неговия живот. Например латинският, който тогава е бил необятно публикуван, геният усвоява самичък. А висшата математика открива на 30-годишна възраст. Въпреки това бащата взема решение да даде подтик на Леонардо и на 14-годишна възраст, когато е било признато да се чиракува, го изпраща да учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио. Именно там Леонардо оформя своите ползи. Той получава освен теоретична и художествена подготовка, само че усвоява и умения в региона на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството. Именно те са в основата на фантастичните хрумвания, до които доближава по-късно.Да Винчи усвоява бързо технологията на рисуването с маслени бои. През 1470 година с огромно майсторство осемнадесетгодишният художник изпълнява фигурата на Архангел Михаил в " Благовещение " на своя преподавател Верокио. Две години по-късно е признат в гилдията на флорентинските художници.През 1480 година Леонардо да Винчи се отделя изцяло от Андреа дел Верокио и открива независимо ателие. Участва в състезанието за изграждане на купола на Миланската катедрала през 1487 - 1490 година. Запазен е планът на писмото, съпровождащо показания от Леонардо модел. Въпреки че не е утвърден за началник на градежа, работата по тази поръчка е от огромно значение за креативната му биография. Тъкмо към това време се отнасят огромен брой рисунки, които демонстрират какъв брой упорито той е размишлявал над проблемите на куполния скелет и над другите форми на архитектурните му решения. Рисунките демонстрират, че Леонардо като че ли въображаемо е опитал, прехвърлял е мислено разнообразни вероятни разновидности. Жаждата за познания на Леонардо се простира и до рамките на човешкото тяло. Затова съумява да придобие задълбочени познания за анатомията, като прави 30 дисекции в лечебни заведения в Милано, Флоренция и Рим. Страстта му към анатомията нараства дотолкоз, че става едно напълно ново поле на познание за актьора, без то да има отношение към креативната му работа. Още овреме прави своите чертежи на тела и физиологични разбори. Чертежите му демонстрират по какъв начин мозъкът, сърцето и дробовете действат като ядрото на човешкото тяло - нещо, поради което през днешния ден се радваме на медицината. Мечтата на индивида да полети един ден също е въплътена в първите скици на Леонардо.В Милано се сближава с фамозния проектант Браманте, който по това време работи като инженер и художник. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия още до момента в който учи при Верокио. Но едвам в Милано през 1487 - 1495 година стартира да гради първите огромни проекти за анатомически проучвания и то в мащаби, които надалеч надвишават потребностите му на живописец. През този интервал да Винчи основава фамозната си картина " Тайната вечеря " в столовата на манастира " Санта Мария деле грацие ". " Дамата с хермелина " е картина от същия интервал.
На работа при Борджия
Постъпва на работа при Чезаре Борджия през 1502 година като боен инженер и пътува дружно с неговата свита при обиколките му в Италия. Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и " да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за нужни ". През този интервал Леонардо сформира редица карти. Те са основани преди всичко със стратегически цели, само че на процедура се оказват документи с огромно научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно цяло.
Какво е Мона Лиза
Престоят на Леонардо в Рим е обвързван най-вече с разочарования, само че точно там той рисува шедьовъра " Мона Лиза ". През годините след гибелта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса, коя е дамата, седяща против художника. Освен за брачна половинка на търговец, Мона се счита за женския образ на Да Винчи, откакто са направени съпоставки с облиците на художника и портрета. Предполага се също, че Леонардо е рисувал мъж в женски образ. При задаването на въпроса за какво Лиза се усмихва загадъчно и по какъв начин е могла да стои неподвижна и усмихната толкоз доста време, историци и учени изричат съмнение, че Джокондата в действителност е имала болест, която не е разрешавала на лицевите мускули да се провиснал и затова това е било ежедневното й положение. Според проучвания на френски и канадски учени, когато Леонардо е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна.
Оставил 7000 ръкописи и чертежи
Леонардо основава и научни открития, останали непубликувани и оползотворени едвам в наши дни. Във всяко свое начинание той е пристъпвал от разнообразни позиции на откривател, теоретик и изпълнител. Неговите механически хрумвания поразяват със своята разностранност и проницателност. Научните му опити по механика, измерителна техника, военно дело, въздухоплаване, сградостроителство, градоустройство, битова техника, транспортни машини, строителна механика, оптика намират решение едвам през днешния ден, в актуалната авиация, подводно корабоплаване, основаване на самоходни машини и други Техническото му завещание е над 7000 ръкописи и чертежи, някои от които след години потвърждават своята успеваемост.
Великият кон
За актуалните ценители на изкуството най-важните творби на Леонардо са " Мона Лиза " и " Тайната вечеря ". Или най-малко най-забулените от загадки. Според учени обаче те не са най-великите му творби. Всъщност творбата, на която се е посветил, по този начин и не е достигнала до нас, тъй като металът, предопределен за нея, е бил реквизиран за военни цели. В този интервал Леонардо напуща Флоренция и отива в Милано, съгласно клюки, с цел да получи възнаграждение за основаването на скулптура в чест на Франческо Сфорца - четвърти херцог на Милано и създател на тази фамилия. Веднъж приключена, творбата на Леонардо е щяла да бъде по-голяма от статуите, основани от Донатело и Верокио, което е било основната цел. По плана Леонардо работи в продължение на 17 години, като му дава името Gran Cavallo (Великият кон). Както нормално, удължаването на периодите се получава и по тази причина, тъй като мозъкът на Леонардо е претрупан и с други ползи. След 12 години, през 1493 година, глинен модел на скулптурата въпреки всичко е бил изложен. Тогава Леонардо стартира работа по проекти, в които статуята е трябвало да бъде покрита с бронз. Но тъкмо тогава металът за статуята е бил употребен за изработката на оръдия, защото френската инвазия е била неизбежна. Изкуството става донор на оръжието и през днешния ден не можем да забележим този монумент.Последните години от своя живот Леонардо да Винчи прекарва във Франция. Умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.
Жаждата за познания Леонардо да Винчи, който промени историята, е роден на 15 април 1452 година в град Винчи. Любопитен факт е, че той няма фамилно име, защото не произлиза от благородно семейство - следователно съгласно законите той приема за своя фамилия името на града си. Човекът, който бележи връхната точка на италианския Ренесанс, е извънбрачно дете на заможния флорентински нотариус Сер Пиеро и младата селянка Катерина. Скоро след раждането майка му се омъжва за майстор. Леонардо е отгледан в парцела на татко си и е бил третиран като легален негов наследник, макар че не получава семейството му. Твърди се, че Да Винчи има 12 полубратя и сестри по бащина линия.Бащата по този начин и не дава публично обучение на сина си, на фона на цялата му талантливост. Момчето съумява да усвои основите на четенето, писането и артиметиката, само че задълбоченото учене идва в по-късен стадий от неговия живот. Например латинският, който тогава е бил необятно публикуван, геният усвоява самичък. А висшата математика открива на 30-годишна възраст. Въпреки това бащата взема решение да даде подтик на Леонардо и на 14-годишна възраст, когато е било признато да се чиракува, го изпраща да учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио. Именно там Леонардо оформя своите ползи. Той получава освен теоретична и художествена подготовка, само че усвоява и умения в региона на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството. Именно те са в основата на фантастичните хрумвания, до които доближава по-късно.Да Винчи усвоява бързо технологията на рисуването с маслени бои. През 1470 година с огромно майсторство осемнадесетгодишният художник изпълнява фигурата на Архангел Михаил в " Благовещение " на своя преподавател Верокио. Две години по-късно е признат в гилдията на флорентинските художници.През 1480 година Леонардо да Винчи се отделя изцяло от Андреа дел Верокио и открива независимо ателие. Участва в състезанието за изграждане на купола на Миланската катедрала през 1487 - 1490 година. Запазен е планът на писмото, съпровождащо показания от Леонардо модел. Въпреки че не е утвърден за началник на градежа, работата по тази поръчка е от огромно значение за креативната му биография. Тъкмо към това време се отнасят огромен брой рисунки, които демонстрират какъв брой упорито той е размишлявал над проблемите на куполния скелет и над другите форми на архитектурните му решения. Рисунките демонстрират, че Леонардо като че ли въображаемо е опитал, прехвърлял е мислено разнообразни вероятни разновидности. Жаждата за познания на Леонардо се простира и до рамките на човешкото тяло. Затова съумява да придобие задълбочени познания за анатомията, като прави 30 дисекции в лечебни заведения в Милано, Флоренция и Рим. Страстта му към анатомията нараства дотолкоз, че става едно напълно ново поле на познание за актьора, без то да има отношение към креативната му работа. Още овреме прави своите чертежи на тела и физиологични разбори. Чертежите му демонстрират по какъв начин мозъкът, сърцето и дробовете действат като ядрото на човешкото тяло - нещо, поради което през днешния ден се радваме на медицината. Мечтата на индивида да полети един ден също е въплътена в първите скици на Леонардо.В Милано се сближава с фамозния проектант Браманте, който по това време работи като инженер и художник. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия още до момента в който учи при Верокио. Но едвам в Милано през 1487 - 1495 година стартира да гради първите огромни проекти за анатомически проучвания и то в мащаби, които надалеч надвишават потребностите му на живописец. През този интервал да Винчи основава фамозната си картина " Тайната вечеря " в столовата на манастира " Санта Мария деле грацие ". " Дамата с хермелина " е картина от същия интервал.
На работа при Борджия
Постъпва на работа при Чезаре Борджия през 1502 година като боен инженер и пътува дружно с неговата свита при обиколките му в Италия. Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и " да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за нужни ". През този интервал Леонардо сформира редица карти. Те са основани преди всичко със стратегически цели, само че на процедура се оказват документи с огромно научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно цяло.
Какво е Мона Лиза
Престоят на Леонардо в Рим е обвързван най-вече с разочарования, само че точно там той рисува шедьовъра " Мона Лиза ". През годините след гибелта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса, коя е дамата, седяща против художника. Освен за брачна половинка на търговец, Мона се счита за женския образ на Да Винчи, откакто са направени съпоставки с облиците на художника и портрета. Предполага се също, че Леонардо е рисувал мъж в женски образ. При задаването на въпроса за какво Лиза се усмихва загадъчно и по какъв начин е могла да стои неподвижна и усмихната толкоз доста време, историци и учени изричат съмнение, че Джокондата в действителност е имала болест, която не е разрешавала на лицевите мускули да се провиснал и затова това е било ежедневното й положение. Според проучвания на френски и канадски учени, когато Леонардо е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна.
Оставил 7000 ръкописи и чертежи
Леонардо основава и научни открития, останали непубликувани и оползотворени едвам в наши дни. Във всяко свое начинание той е пристъпвал от разнообразни позиции на откривател, теоретик и изпълнител. Неговите механически хрумвания поразяват със своята разностранност и проницателност. Научните му опити по механика, измерителна техника, военно дело, въздухоплаване, сградостроителство, градоустройство, битова техника, транспортни машини, строителна механика, оптика намират решение едвам през днешния ден, в актуалната авиация, подводно корабоплаване, основаване на самоходни машини и други Техническото му завещание е над 7000 ръкописи и чертежи, някои от които след години потвърждават своята успеваемост.
Великият кон За актуалните ценители на изкуството най-важните творби на Леонардо са " Мона Лиза " и " Тайната вечеря ". Или най-малко най-забулените от загадки. Според учени обаче те не са най-великите му творби. Всъщност творбата, на която се е посветил, по този начин и не е достигнала до нас, тъй като металът, предопределен за нея, е бил реквизиран за военни цели. В този интервал Леонардо напуща Флоренция и отива в Милано, съгласно клюки, с цел да получи възнаграждение за основаването на скулптура в чест на Франческо Сфорца - четвърти херцог на Милано и създател на тази фамилия. Веднъж приключена, творбата на Леонардо е щяла да бъде по-голяма от статуите, основани от Донатело и Верокио, което е било основната цел. По плана Леонардо работи в продължение на 17 години, като му дава името Gran Cavallo (Великият кон). Както нормално, удължаването на периодите се получава и по тази причина, тъй като мозъкът на Леонардо е претрупан и с други ползи. След 12 години, през 1493 година, глинен модел на скулптурата въпреки всичко е бил изложен. Тогава Леонардо стартира работа по проекти, в които статуята е трябвало да бъде покрита с бронз. Но тъкмо тогава металът за статуята е бил употребен за изработката на оръдия, защото френската инвазия е била неизбежна. Изкуството става донор на оръжието и през днешния ден не можем да забележим този монумент.Последните години от своя живот Леонардо да Винчи прекарва във Франция. Умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ