Адът на земята: как тормозят политическите затворници в Иран
Заради незаконните и случайни прехвърляния на политически пандизчии в Иран, правозащитници от страната са сезирали Джавад Рехман, специфичния отговорник на Организация на обединените нации за човешките права в ислямската република. В отворено писмо те го приканват да употребява " всички налични правни средства ", с цел да постави завършек на издевателството над политическите пандизчии в страната. Тази тактичност на иранските управляващи не е нова, само че в последно време се ползва все по-често. Авторите на отвореното писмо до Рехман показват, че в изискванията на пандемия пандизчиите биват прехвърляни в други затвори измежду нощ, без да са осведомени за това авансово. Освен това новите затвори " са надалеч от местоживеенето им и фамилиите им ".
Особено тежко е ситуацията на дамите
" Ден преди Норуз, иранския новогодишен празник при започване на пролетта, брат ми Касра е бил изместен от пандиза Евин в Техеран. Ние не знаехме къде е бил отведен и към кого можем да се обърнем ", споделя Пориа Нури пред Дойче Веле. Брат му Касра Нури е правист и прочут политически деятел в Иран. В пандиза е от 2018 година - поради принадлежност към преследваното в Иран религиозно малцинство на дервишите Гонабади. " Касра към този момент беше прехвърлян няколко пъти. А по закон би трябвало да излежава присъдата си в затвор по местоживеене, т.е. в Техеран. Сега е бил изпратен в Шираз, град на към хиляда километра южно от Техеран, с което съвсем ни отрязват опцията да го посещаваме ", добавя братът на политическия пандизчия.
Миналата седмица Касра Нури и други политически пандизчии от пандиза Евин са уведомили околните си, че при започване на пролетта ще разгласят гладна стачка в символ на митинг против издевателството, на който ги подлагат, и против случайното им прекачване в други затвори. В пандиза Евин изключително тежко е ситуацията на дамите. Само през последните два месеца четири от арестуваните там дами са били трансферирани в други градове, надалеч от фамилиите и познатите им. Такъв е да вземем за пример казусът с 24-годишната студентка и активистка Сепиде Голиан, задържана през ноември 2018 за това, че е пускала информация в обществените мрежи за работническите митинги в провинция Хузестан. Тамошните протестиращи, които от месеци не били получавали заплати, бяха пребити от силите на реда.
Публично оскърбление
Преди две седмици Сепиде Голиан е била трансферирана в Бушеер на брега на Персийския залив - на към 1000 километра от Техеран. Дори и до момента в който е била в пандиза в столицата, фамилията ѝ рядко е имало опция да я посещава. Но в този момент това ще стане изцяло невероятно поради отдалечеността на Бушеер. И това напълно не е всичко: в едно писмо от пандиза младата жена разказва по какъв начин след прехвърлянето ѝ на новото място са я предиздвикали да стои окована в белезници на ръцете и краката в центъра на града за обществено наставление, " като че ли съм сериен палач ". " Хората ме гледаха с необятно отворени очи, а на мен ми идваше да викам, че не съм престъпница. Но не можех да издам нито тон ", написа младата жена. С прехвърлянето на отдалечени места управляващите желаят да пресечен контактите на пандизчиите със фамилиите и приятелите им. Но зад този ход се крие и още нещо. " Властите се опасяват, че когато политическите пандизчии са близо един до различен, те може да си въздействат и да подхващат общи дейности ", уверена е правозащитничката Мансуре Шоджае, която над 20 години е била една от водещите фигури в иранското Движение за женски права. И Шоджае неведнъж е била задържана в Иран, последно през 2007. Днес тя живее в заточение в Нидерландия.
" Към момента в Иран има 34 политически пандизчии, оповестили гладна стачка. А това демонстрира, че пандизчиите въпреки всичко могат да се провеждат - макар тактиката на режима ", споделя тя. По думите ѝ, изключително добре съумяват да се провеждат пандизчиите от женското поделение на пандиза Евин в Техеран. Те имат мощно въздействие в иранското общество, някои от тях даже са известни в чужбина. " Затова и са бодил в очите на режима ", добавя правозащитничката. Една от тези дами е Насрин Сотуде, която е юрист по човешки права. През септември 2020 тя беше отличена с премията за човешки права на Германския съюз на съдиите, а през октомври същата година получи различната Нобелова премия. " Насрин Сотуде също е била трансферирана в различен затвор - през септември 2020 е била преместена на 25 километра южно от столицата Техеран. Затворът в Гарчак граничи с пустинята и е прочут с пагубните си хигиенични условия. Наричат го " Адът на земята ". В него даже няма течаща питейна вода и жителите му са длъжни да си купуват вода.
Автор: Шабнам декор Хайн
Особено тежко е ситуацията на дамите
" Ден преди Норуз, иранския новогодишен празник при започване на пролетта, брат ми Касра е бил изместен от пандиза Евин в Техеран. Ние не знаехме къде е бил отведен и към кого можем да се обърнем ", споделя Пориа Нури пред Дойче Веле. Брат му Касра Нури е правист и прочут политически деятел в Иран. В пандиза е от 2018 година - поради принадлежност към преследваното в Иран религиозно малцинство на дервишите Гонабади. " Касра към този момент беше прехвърлян няколко пъти. А по закон би трябвало да излежава присъдата си в затвор по местоживеене, т.е. в Техеран. Сега е бил изпратен в Шираз, град на към хиляда километра южно от Техеран, с което съвсем ни отрязват опцията да го посещаваме ", добавя братът на политическия пандизчия.
Миналата седмица Касра Нури и други политически пандизчии от пандиза Евин са уведомили околните си, че при започване на пролетта ще разгласят гладна стачка в символ на митинг против издевателството, на който ги подлагат, и против случайното им прекачване в други затвори. В пандиза Евин изключително тежко е ситуацията на дамите. Само през последните два месеца четири от арестуваните там дами са били трансферирани в други градове, надалеч от фамилиите и познатите им. Такъв е да вземем за пример казусът с 24-годишната студентка и активистка Сепиде Голиан, задържана през ноември 2018 за това, че е пускала информация в обществените мрежи за работническите митинги в провинция Хузестан. Тамошните протестиращи, които от месеци не били получавали заплати, бяха пребити от силите на реда.
Публично оскърбление
Преди две седмици Сепиде Голиан е била трансферирана в Бушеер на брега на Персийския залив - на към 1000 километра от Техеран. Дори и до момента в който е била в пандиза в столицата, фамилията ѝ рядко е имало опция да я посещава. Но в този момент това ще стане изцяло невероятно поради отдалечеността на Бушеер. И това напълно не е всичко: в едно писмо от пандиза младата жена разказва по какъв начин след прехвърлянето ѝ на новото място са я предиздвикали да стои окована в белезници на ръцете и краката в центъра на града за обществено наставление, " като че ли съм сериен палач ". " Хората ме гледаха с необятно отворени очи, а на мен ми идваше да викам, че не съм престъпница. Но не можех да издам нито тон ", написа младата жена. С прехвърлянето на отдалечени места управляващите желаят да пресечен контактите на пандизчиите със фамилиите и приятелите им. Но зад този ход се крие и още нещо. " Властите се опасяват, че когато политическите пандизчии са близо един до различен, те може да си въздействат и да подхващат общи дейности ", уверена е правозащитничката Мансуре Шоджае, която над 20 години е била една от водещите фигури в иранското Движение за женски права. И Шоджае неведнъж е била задържана в Иран, последно през 2007. Днес тя живее в заточение в Нидерландия.
" Към момента в Иран има 34 политически пандизчии, оповестили гладна стачка. А това демонстрира, че пандизчиите въпреки всичко могат да се провеждат - макар тактиката на режима ", споделя тя. По думите ѝ, изключително добре съумяват да се провеждат пандизчиите от женското поделение на пандиза Евин в Техеран. Те имат мощно въздействие в иранското общество, някои от тях даже са известни в чужбина. " Затова и са бодил в очите на режима ", добавя правозащитничката. Една от тези дами е Насрин Сотуде, която е юрист по човешки права. През септември 2020 тя беше отличена с премията за човешки права на Германския съюз на съдиите, а през октомври същата година получи различната Нобелова премия. " Насрин Сотуде също е била трансферирана в различен затвор - през септември 2020 е била преместена на 25 километра южно от столицата Техеран. Затворът в Гарчак граничи с пустинята и е прочут с пагубните си хигиенични условия. Наричат го " Адът на земята ". В него даже няма течаща питейна вода и жителите му са длъжни да си купуват вода.
Автор: Шабнам декор Хайн
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ