Заради продължителното маловодие, високите температури, ниските нива на река Дунав

Заради продължителното маловодие, високите температури, ниските равнища на река Дунав и неналичието на превалявания ще бъде направено изследване на карстовите извори, захранващи езерото Сребърна с подземни води. Това стана ясно след съвещания и оглед на място сред специалисти на Регионална инспекция за опазване на околната среда – Русе с хидрогеолози и хидробиолози на Геологически институт и Национален институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките през вчерашния ден.

Езерото е част от резервата " Сребърна “, в което по тези аргументи се следят промени във водния режим и това се отразява неподходящо върху екосистемите в резервата. Целта на изследването е да се откри точното местонахождение на карстовите извори, какво е положението им и да се търсят благоприятни условия за тяхното разчистване от насъбрани седименти. Към момента е открито, че равнището на водите в езерото при южния шлюз е 92 см, оповестяват от Регионална инспекция за опазване на околната среда - Русе.

Във всички класификации на езера и влажни зони в България езерото Сребърна се дефинира като крайречно езеро (Иванов и други, 1964). Образуването му се свързва с обширните разливи на река Дунав или смяна в посоката на нейното протичане в геоисторически интервал. Генезисът и образуването на езерната долина и самата влажна зона би трябвало да се преглеждат като сложен развой. Ключова роля по-вероятно са оказали приточните води на реките, чиито суходолия през днешния ден опират южните контури на езерото – Сребърска (югозападно), Фито кулак (южно) и Кълнежа (югоизточно). Дълбоките всичания на реките Сребърска и Кълнежа могат да се смятат за сериозен белег както за съществуването на избрани водни маси, по този начин и за рушителната мощ на тези реки. Притокът на водни маси в композиция с изливането на карстови води е довело да удълбаването на езерната долина и последователно задържане на води.

Самото езеро с течение на времето се оказва промеждутъчен ерозионен базис за тези речни води досега на тяхното пониране и преобразяване в суходолия, краткотрайно овлажнявани в приустийните елементи на границата с езерото при пролетните високи води. При навлизането на високи дунавски води на територията на Айдемирската равнина се е осъществявала естествена връзка сред обособените детайли на влажната зона, обвързвана с продан на води, изнасяне на фитопродукция и миграция на скотски типове. В поддръжка на тази догадка е и разбирането на Филипов и Микова (1986).