Встрани от класациите и асфалта
Заради националното ни самочувствие май не е зле да отпаднем от някои ранглисти, най-много от тази, която мери показателя на щастието по света.
Едно лайфстайл-списание ни твърди, че съгласно изследване, извършено в Испания, равнището на заплатата не е толкоз значимо за щастието, колкото ефикасният работен график и позитивната работна атмосфера. Но пък оптималното благоденствие било допустимо, в случай че към тези два фактора прибавим и годишна заплата в порядъка на 50 - 60 000 евро.
В този смисъл в действителност няма какво да вършим в сходни ранглисти. Даже и при последните оферти на синдикатите, граничещи с утопията, през 2025 година минимaлнaтa рaбoтнa зaплaтa в България дa дocтигнe 1230 лeвa, a cрeднaтa - 2460 лeвa.
Впрочем синдикалните напъни след четири години да реализираме 67% oт cрeднoeврoпeйcкитe нивa нa Брутният вътрешен продукт нa глaвa от популацията значително накърняват нашето достолепието - става известно, че след близо 35 години преход, 14 години участие в Европейски Съюз и не знам какъв брой си години със същите тези синдикати, не сме постигнали кой знае какъв прогрес. Като изключим, несъмнено, класирането ни измежду първенците при отчитането на корупционния показател...
От друга страна, чувството за качеството на живота у нас не е еднопосочно. Например шуменското село Енево се е сдобило за последните 40 години с едвам три асфалтирани улици. Преди две години е била асфалтирана единствено една, дълга 650 метра, която в процентно отношение съставлява едвам 5 на 100 от всички улици в селото. Жителите на Енево обаче са щастливи по своему. Те имат дейна фейсбук-страница, която бъка от фотоси, усещания, хрумвания, разнородни оферти на еневчани, които издават един богат публичен живот. Като се стартира от честитките за празниците, мине се през видеата от участията на читалищните фолклорни групи по събори, надигравания и надпявания и се стигне до затрогващите самопризнания, че Енево е най-прекрасното място на света...
Как да си разбираем този факт? Разковничето може би е в това, че Енево е надалеч от асфалтираните автомагистрали и фукните и политическата шумотевица, която се подвига по тях. Далеч е от лъжите на политиците и покрай корените. Там, където възприятието за общественост и съпричастност е по-важно от асфалта и всевъзможни ранглисти...
Едно лайфстайл-списание ни твърди, че съгласно изследване, извършено в Испания, равнището на заплатата не е толкоз значимо за щастието, колкото ефикасният работен график и позитивната работна атмосфера. Но пък оптималното благоденствие било допустимо, в случай че към тези два фактора прибавим и годишна заплата в порядъка на 50 - 60 000 евро.
В този смисъл в действителност няма какво да вършим в сходни ранглисти. Даже и при последните оферти на синдикатите, граничещи с утопията, през 2025 година минимaлнaтa рaбoтнa зaплaтa в България дa дocтигнe 1230 лeвa, a cрeднaтa - 2460 лeвa.
Впрочем синдикалните напъни след четири години да реализираме 67% oт cрeднoeврoпeйcкитe нивa нa Брутният вътрешен продукт нa глaвa от популацията значително накърняват нашето достолепието - става известно, че след близо 35 години преход, 14 години участие в Европейски Съюз и не знам какъв брой си години със същите тези синдикати, не сме постигнали кой знае какъв прогрес. Като изключим, несъмнено, класирането ни измежду първенците при отчитането на корупционния показател...
От друга страна, чувството за качеството на живота у нас не е еднопосочно. Например шуменското село Енево се е сдобило за последните 40 години с едвам три асфалтирани улици. Преди две години е била асфалтирана единствено една, дълга 650 метра, която в процентно отношение съставлява едвам 5 на 100 от всички улици в селото. Жителите на Енево обаче са щастливи по своему. Те имат дейна фейсбук-страница, която бъка от фотоси, усещания, хрумвания, разнородни оферти на еневчани, които издават един богат публичен живот. Като се стартира от честитките за празниците, мине се през видеата от участията на читалищните фолклорни групи по събори, надигравания и надпявания и се стигне до затрогващите самопризнания, че Енево е най-прекрасното място на света...
Как да си разбираем този факт? Разковничето може би е в това, че Енево е надалеч от асфалтираните автомагистрали и фукните и политическата шумотевица, която се подвига по тях. Далеч е от лъжите на политиците и покрай корените. Там, където възприятието за общественост и съпричастност е по-важно от асфалта и всевъзможни ранглисти...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ