Започна рудодобивът на Ада тепе край Крумовград
Започна рудодобивът на Ада тепе край Крумовград
Златната мина на Ада тепе край Крумовград, разработвана от канадската компания „ Дънди Прешъс Метълс “, стартира работа на 25 юни и към този момент първият рандеман е реалност от 3 юли, рудата е на склад, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
А когато завърши строителството на фабриката, тя ще бъде пусната в употреба в края на ноември или началото на декември, а това значи, че стартира и производството на концентрата, съобщи изпълнителният шеф инж.Илия Гърков през днешния ден в Кърджали. Той уточни, че плануваните индустриални мощности за преработката на рудата са в размер на към 800 000 тона руда годишно. В момента се водят и процедурите по търговете за продажбата на извличания концентрат. „ Геоложките ресурси в находището са от 27 тона и това не значи, че толкоз злато ще бъде добито, тъй като има загуби по време на извличането, а и част от рудата не може да бъде изкопана. Само на доктрина може да извлечеш 100% от скъпото наличие на метала. Тъй като ние ще прилагаме класическата технология на флотация /обогатяване/, добивът на потребен съставен елемент планирано е 85-87%, а геоложките ресурси – 95-97% “, разясни Гърков. Продукцията ще бъде превозена в специфични чували с размер 1 кубик със профилирани камиони и ред строги условия при товаро-разтоваръчните действия. Според него това е един от най-безопасните способи за превоз на сходни материали. В момента се водят договаряния с евентуални консуматори на концентрата – две български и няколко задгранични предприятия. Изпълнителният шеф посочи, че предприятието на Ада тепе е единствено добивно, не се създава метал като краен артикул. Той напомни, че през 2011-2012 година се наложи изцяло преразглеждане на плана, първичният вид за цианидно излужване отпадна и се мина към класическото обогатяване – флотацията. „ Това се ползва във всички работещи български обогатителни заводи за благородни и цветни метали. При тази технология няма екологични опасности “, увери Гърков. На тепето са построени три депа – за баластрата /материала без потребен компонент/, за дъждовните води и за рудните боклуци при положение на повреда. От досега наетите 162 дълготрайни служащи 153 са локални поданици – инженери, техници, ръководители до приблизително равнище и индустриални служащи, максимумът ще бъде от малко над 220 наети експерти. „ Сред тях са няколко младежи от Крумовград, които преди 4 години бяха студенти в Минно-геоложкия университет и работеха в идентичното дружество в Челопеч. Те надминаха упованията ни, доста по-бързо от плануваното навлязоха в производството и схванаха какво е дисциплинираност и отговорност. И когато ги взехме от структурата в Челопеч, имаше едно неодобрение измежду сътрудниците, че им ги лишаваме и пращаме в Крумовград “, уточни Гърков.
А напорът за работа продължава, през септември следва подборът на последната група за оперативния личен състав на обогатителната фабрика, те още веднъж ще бъдат локални хора. Натъкнали се на проблем при наемането на електротехници – трябвали им 20 души с подготовка и познания, в Крумовград намерили 17.
Златната мина на Ада тепе край Крумовград, разработвана от канадската компания „ Дънди Прешъс Метълс “, стартира работа / БГНЕС
„ Първоначалната ни цел бе най-малко 90% от работещите да са от община Крумовград. Радостното, без да сме го предвиждали е, че доста трудоспособни младежи се завърнаха от гурбет в чужбина и започнаха при нас, те са 1/3 от ангажираните на Ада тепе. Върнаха се от Гърция, Германия, Швейцария и други европейски страни. Вероятно това е един от методите миграцията да бъде най-малко малко лимитирана и да има завръщащи се “, разяснява шефът. Той описа и за развоя на производството в Челопеч - от началото на септември там ще започва работата на цифровия рудник. Смарт-системата ще даде опция от едно място да се ръководят рудниците и в другите страни, както и този до Крумовград. Това е и бъдещето на минната промишленост, а нововъведенията, внедрени в рудника на „ Дънди Прешъс ” ще се ползват и в Крумовград, сподели той. Целият индустриален развой се следи на интерактивен екран, а 16 чиновници по едно и също време могат да извличат информация онлайн. Развита е системата и за под земята безжичен интернет. В Челопеч към този момент са тествани подземни самообучаващи се дронове, дело на студенти в Съединени американски щати и това е за пръв път в света. Летящите машини са върхът в цифровите технологии във връзка с трудовата сигурност, те предават онлайн информацията за цялостната обстановка в рудника след взривни действия. Създателите на дроновете не престават напъните за усъвършенстването им. Крумовградският „ Клондайк “ няма да завърши скоро – над 8 година ще действа рудникът, а до 3 година ще трае рекултивацията на находището. Компанията обаче счита да се откри трайно в региона - сега се правят изследвания на още 7 терена в съседство с Ада тепе, а прогнозите са оптимистични. Целта е да се открие находище, което да обезпечава работа на фабриката, а и на локалните поданици. „ Дънди “ създава и план за фонд от 5 млн.долара, който да подкрепя дребния и междинния бизнес в Крумовград. Главното изискване за евентуалните му консуматори е компаниите да са регистрирани в родопското градче и да са на хората от региона, и активността им да не е обвързвана с минната индустрия. Въпросните доларови милиони са към този момент обезпечени и не зависят от облагите на компанията.
Близо 4 млн. $ костваха на БММ изследванията на залежите на Ада тепе до Крумовград. / БГНЕС
БГНЕС напомня, че от 2002 година “Болкан минерал енд майнинг ” /БММ, част от канадската компания “Дънди Прешъс Металс ”/ имаше контракт за търсене и изследване на златното находище край село Перуника. Близо 4 млн. $ костваха на БММ изследванията на залежите на Ада тепе до Крумовград. Тогава се твърдеше, че там златните запаси възлизат на 835 000 унции, равни на над 27 тона чист метал. За първичните изследвания за всяка една от площадките са нужни минимум 300 000 $, споделяха канадците преди години. В първия си вид планът предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се прави на място посредством цианидна технология. Проектът „ Клондайк в Родопите ” обаче бе спиран от периодическите митинги на екологични организации от България, подкрепяни от сходни от Гърция и Турция. Заради публичния, а и политическия напън плановата технология бе напълно модифицирана от вложителите, като цианидното излужване отпадна изцяло. Инвестиционното желание на канадците нееднократно разделяше и противопоставяше популацията в региона на Крумовград. Ако отпаднат правосъдните бариери пред БММ, Ада тепе ще бъде изравнено, златото и облагите изнесени в Канада, българската страна ще получава едвам 3% отчисления от личното си богатство, а екологията – срината, притесняваха се съперниците на златодобива. За обичайно безработните мъже в Източните Родопи обаче планът на „ Дънди Прешъс “ беше мечтаният Клондайк, който ще им обезпечи занаят. /БГНЕС
Златната мина на Ада тепе край Крумовград, разработвана от канадската компания „ Дънди Прешъс Метълс “, стартира работа на 25 юни и към този момент първият рандеман е реалност от 3 юли, рудата е на склад, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
А когато завърши строителството на фабриката, тя ще бъде пусната в употреба в края на ноември или началото на декември, а това значи, че стартира и производството на концентрата, съобщи изпълнителният шеф инж.Илия Гърков през днешния ден в Кърджали. Той уточни, че плануваните индустриални мощности за преработката на рудата са в размер на към 800 000 тона руда годишно. В момента се водят и процедурите по търговете за продажбата на извличания концентрат. „ Геоложките ресурси в находището са от 27 тона и това не значи, че толкоз злато ще бъде добито, тъй като има загуби по време на извличането, а и част от рудата не може да бъде изкопана. Само на доктрина може да извлечеш 100% от скъпото наличие на метала. Тъй като ние ще прилагаме класическата технология на флотация /обогатяване/, добивът на потребен съставен елемент планирано е 85-87%, а геоложките ресурси – 95-97% “, разясни Гърков. Продукцията ще бъде превозена в специфични чували с размер 1 кубик със профилирани камиони и ред строги условия при товаро-разтоваръчните действия. Според него това е един от най-безопасните способи за превоз на сходни материали. В момента се водят договаряния с евентуални консуматори на концентрата – две български и няколко задгранични предприятия. Изпълнителният шеф посочи, че предприятието на Ада тепе е единствено добивно, не се създава метал като краен артикул. Той напомни, че през 2011-2012 година се наложи изцяло преразглеждане на плана, първичният вид за цианидно излужване отпадна и се мина към класическото обогатяване – флотацията. „ Това се ползва във всички работещи български обогатителни заводи за благородни и цветни метали. При тази технология няма екологични опасности “, увери Гърков. На тепето са построени три депа – за баластрата /материала без потребен компонент/, за дъждовните води и за рудните боклуци при положение на повреда. От досега наетите 162 дълготрайни служащи 153 са локални поданици – инженери, техници, ръководители до приблизително равнище и индустриални служащи, максимумът ще бъде от малко над 220 наети експерти. „ Сред тях са няколко младежи от Крумовград, които преди 4 години бяха студенти в Минно-геоложкия университет и работеха в идентичното дружество в Челопеч. Те надминаха упованията ни, доста по-бързо от плануваното навлязоха в производството и схванаха какво е дисциплинираност и отговорност. И когато ги взехме от структурата в Челопеч, имаше едно неодобрение измежду сътрудниците, че им ги лишаваме и пращаме в Крумовград “, уточни Гърков.
А напорът за работа продължава, през септември следва подборът на последната група за оперативния личен състав на обогатителната фабрика, те още веднъж ще бъдат локални хора. Натъкнали се на проблем при наемането на електротехници – трябвали им 20 души с подготовка и познания, в Крумовград намерили 17.
Златната мина на Ада тепе край Крумовград, разработвана от канадската компания „ Дънди Прешъс Метълс “, стартира работа / БГНЕС „ Първоначалната ни цел бе най-малко 90% от работещите да са от община Крумовград. Радостното, без да сме го предвиждали е, че доста трудоспособни младежи се завърнаха от гурбет в чужбина и започнаха при нас, те са 1/3 от ангажираните на Ада тепе. Върнаха се от Гърция, Германия, Швейцария и други европейски страни. Вероятно това е един от методите миграцията да бъде най-малко малко лимитирана и да има завръщащи се “, разяснява шефът. Той описа и за развоя на производството в Челопеч - от началото на септември там ще започва работата на цифровия рудник. Смарт-системата ще даде опция от едно място да се ръководят рудниците и в другите страни, както и този до Крумовград. Това е и бъдещето на минната промишленост, а нововъведенията, внедрени в рудника на „ Дънди Прешъс ” ще се ползват и в Крумовград, сподели той. Целият индустриален развой се следи на интерактивен екран, а 16 чиновници по едно и също време могат да извличат информация онлайн. Развита е системата и за под земята безжичен интернет. В Челопеч към този момент са тествани подземни самообучаващи се дронове, дело на студенти в Съединени американски щати и това е за пръв път в света. Летящите машини са върхът в цифровите технологии във връзка с трудовата сигурност, те предават онлайн информацията за цялостната обстановка в рудника след взривни действия. Създателите на дроновете не престават напъните за усъвършенстването им. Крумовградският „ Клондайк “ няма да завърши скоро – над 8 година ще действа рудникът, а до 3 година ще трае рекултивацията на находището. Компанията обаче счита да се откри трайно в региона - сега се правят изследвания на още 7 терена в съседство с Ада тепе, а прогнозите са оптимистични. Целта е да се открие находище, което да обезпечава работа на фабриката, а и на локалните поданици. „ Дънди “ създава и план за фонд от 5 млн.долара, който да подкрепя дребния и междинния бизнес в Крумовград. Главното изискване за евентуалните му консуматори е компаниите да са регистрирани в родопското градче и да са на хората от региона, и активността им да не е обвързвана с минната индустрия. Въпросните доларови милиони са към този момент обезпечени и не зависят от облагите на компанията.
Близо 4 млн. $ костваха на БММ изследванията на залежите на Ада тепе до Крумовград. / БГНЕС БГНЕС напомня, че от 2002 година “Болкан минерал енд майнинг ” /БММ, част от канадската компания “Дънди Прешъс Металс ”/ имаше контракт за търсене и изследване на златното находище край село Перуника. Близо 4 млн. $ костваха на БММ изследванията на залежите на Ада тепе до Крумовград. Тогава се твърдеше, че там златните запаси възлизат на 835 000 унции, равни на над 27 тона чист метал. За първичните изследвания за всяка една от площадките са нужни минимум 300 000 $, споделяха канадците преди години. В първия си вид планът предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се прави на място посредством цианидна технология. Проектът „ Клондайк в Родопите ” обаче бе спиран от периодическите митинги на екологични организации от България, подкрепяни от сходни от Гърция и Турция. Заради публичния, а и политическия напън плановата технология бе напълно модифицирана от вложителите, като цианидното излужване отпадна изцяло. Инвестиционното желание на канадците нееднократно разделяше и противопоставяше популацията в региона на Крумовград. Ако отпаднат правосъдните бариери пред БММ, Ада тепе ще бъде изравнено, златото и облагите изнесени в Канада, българската страна ще получава едвам 3% отчисления от личното си богатство, а екологията – срината, притесняваха се съперниците на златодобива. За обичайно безработните мъже в Източните Родопи обаче планът на „ Дънди Прешъс “ беше мечтаният Клондайк, който ще им обезпечи занаят. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ