Започна изработване на електронен кадастър на гробището отпреди Освобождението при най-стария дупнишки храм „Св. Никола”
Започна разработване на електронен кадастър на остарялото гробище при храм „ Св. Никола ” в Дупница. Инициативата е на донора на черквата и неин църковен настоятел Юлиан Манов. Той е упълномощил осъществяването и ще заплати поръчката с персонални средства. Целта е жителите елементарно да могат да откриват гробовете на своите близки в гробището, в което погребенията са прекъснати през 80-те години на предишния век и което в продължение на няколко десетилетия бе обрасло в растителност и тънеше в отпадъци. Заради запустяването му и неналичието на досегаемост доста от гробовете са изоставени, макар че най-малко към 40 от тях към момента се поддържат и посещават на всяка Задушница.
Не са малко случаите, в които наследници, отсъствали дълго време от града или родени другаде, идват да търсят гробовете на своите прадеди и други близки и родственици, само че ги откриват мъчно или изобщо не могат да ги открият. Този проблем значително ще бъде решен, макар че евентуално и след това ще останат неидентифицирани гробове, защото доста от тях са рухнали или паметните им знаци са заличени от времето. В момента се обясняват юридически пречки по отношение на поддръжката на електронния кадастър след неговото правене, защото се оказа, че съгласно законодателството Юлиан Манов няма право да го има и поддържа. Как да бъде уредено използването обясняват правоспособните специалисти, които работят по правенето на кадастъра, с юристите на Община Дупница, която е притежател на гробището. Същевременно продължава неговото благоустрояване. В момента в двора на черквата се построява арка, през която ще се влиза към гробищния парк, а от двете й страни ще има ограда от жив плет.
Старото гробище до храм „ Св. Никола ” съществува отпреди Освобождението от османско господство. Тук лежат костите на редица духовни водачи на Дупница. Сред тях са националният будител Димитър Бисеров – Окулията – нравствен деятел на Дупница и Северна Македония, създател на читалище „ Зора “; Никола Лазарков, от чиито мемоари черпим сведения за историята на Дупница отпреди и след Освобождението; Димитър Радев – един от спасителите на Самарското знаме, кметът, построил Градската градина, народен представител, деен държавник, татко на Тодор Радев – министър на просвещението (1935г.) и основател на Учителския институт в Дупница; генерал-майор Иван Радойнов - командващ VII-ма пехотна Рилска дивизия; доктор Иван Лобутов; архиерейският наместник и читалищен деятел Еню Маников и редица други видни дупничани и почетни жители на Дупница.
Гробището се намира до черквата „ Св. Никола ”, защото това е най-старият дупнишки храм, издигнат в тази част на града, където преди Освобождението е живяло компактното българско население. Освен това преди социалистическия интервал гробищните паркове са се стопанисвали от Българската православна черква, по тази причина към доста черкви у нас има гробища. Заради местонахождението на остарялото градско гробище на Дупница директно до храм „ Св. Никола ”, по времето на социализма черквата е превърната в гробищна и в продължение на доста години в нея са отслужвани единствено опела. Това, че по време на турското иго тук само българското население е посрещало Коледа и Великден, както и недоволството на миряните от Горна махала, е било без значение за тогавашните управляващи.
Така, с течение на времето, в съзнанието на жителите храмът стартира да губи своята културна и историческа стойност и през днешния ден даже хора на междинна възраст го възприемат като „ черквата на старите гробища ”. С реставрацията на църквата и възобновяване на богослужението в нея се надяваме да бъде възобновена и нейната същинска стойност в съзнанието на жителите, като по едно и също време с това се отнесем с нужната респект към паметта на предците ни, заровени в остарялото гробище.
