Ели Юрукова: Сръбският Титаник на Вучич започна да потъва
Започна и началото на края на сръбския президент Александър Вучич. Сърбите не би трябвало да имат илюзии, че мъката на режима в Белград ще пристигна бързо, това ще бъде за тях последната може би най трагична борба по пътя към Европа.
Времената са други, десетилетия разделят Вучичева Сърбия от тази на Тито и Милошевич, само че като че ли сюжетът и рецептите на безспорните господари на Сърбия се повтарят. И Милошевич, и Вучич, направиха контрамитинги сега, когато се уплашиха, че опозицията и гражданска Сърбия надигат глава, и по един или различен метод заплашват техния рейтинг и власт. Както Милошевич, по този начин и Вучич в този момент вижда в очите на протестиращите жители най-големия противник и ги упреква, че всеки опит да го смъкват от от трона има за цел да дестабилизира Сърбия, да провокира безпорядък и безредици.
Вучич, положителният лъжливо европеизиран възпитаник на Милошевич, също като него изпитва голяма, неконтролирана ненавист към опозицията, назовава я с цветущи обидни имена, и твърди, че единствената цел е е да пристигна на власт на улицата без избори, и да унищожи Сърбия, него и фамилията му. За Вучич зад всеки ъгъл се крият сътрудници и платени шпиони, самостоятелните медии са убийци на истината.
Но за разлика от Милошевич, който съумя да събере на Газиместан в далечната 1989 година стотици хиляди хора на протест, Вучич не направи както се хвалеше и очакваше най-големият протест в историята на Сърбия след този на Милошевич
Докато преди години сърбите бяха запалени от думите на Милошевич " Никой не смее да ви бие и аз ви обичам ", на 26 май т.г. на Митинг на вярата единствено проведени партийни агитки викаха " АЦО, Сърбине ", а държавният и партиен уред с доста старания съумя да събере по-малко симпатизанти от опозицията. Разочарованите сърби, мокри от мощния дъжд, чуха обаче, че Вучич напуща лидерските позиции в неговата Сръбска прогресивна партия - нещо, което обещаваше години наред, и че в този момент остава президент на всички жители. И че ще направи ново патриотично придвижване, което би трябвало да сплоти всички сърби.
Навремето наивния Милошевич направи същата неточност, подигравайки се със своите гласоподаватели, разреши на жена си да направи партия-движение, което го унищожи.
Каква игра и какъв шаховски ход ще изиграе Вучич, остава да се види, само че той интуитивно усеща, че партията му постепенно, само че несъмнено се разпада. Много са недоволните и тези, които напущат кораба, който потъва, тъй че е време за някакви еквилибристики, които ще го задържат на власт. А това е единственото нещо, което го интересува.
Независимо, че доста хора от Сърбия, Северна Македония, Босна, Косово, дойдоха с проведен транспорт, рейсове и влакове за Вучевия протест, има доста доказателства, че присъстващите са получили като премия 20 - 30 евро, били са заплашвани с санкции и загуба на работата си, наличието им е било партийно предписание, обилно са раздавани пакети и сандвичи. И евентуално заради дефицит на сръбски, в град Зайчар на рейс с български номера са били натоварени пакети със сандвичи за заминаващите на Вучевия протест в Белград.
Е, това беше в действителност протест по сръбска рецепта, с една единствена цел, да покаже, че Вучич е по-силен от опозицията, не разбирайки, че не опозиционни партии, а цяла гражданска Сърбия към този момент седмици наред стачкува против насилието в обществото след двете всеобщи убийства на 3 и 4 май, при които починаха 18 души, а 20 бяха ранени.
Сърбия внезапно се пробуди от дълбокия сън, и не помни илюзиите и лъжливите обещания, които непрекъснато обилно раздаваше нейният президент по малките екрани с национално покритие, следени от него и неговите послушници. А пледоарията беше доста богата и доста позната - " Вучич ще избави Сърбия от външни и вътрешни неприятели, ще върне Косово, и ще я трансформира в стопански тигър на Балканите, а всеки, който не има вяра в това, е държавен противник ".
Не може да се отхвърли, че до момента Вучич жонглираше добре сред Брюксел, Вашингтон и Москва, също като Милошевич, потвърждавайки, че Сърбия е извор на непоклатимост на Балканите. Това е елементарно за един водач, който е окупирал всички медии в Сърбия и диктува публичното мнение, представяйки се като единствения избавител за жителите на прилежащата страна. Лъжливата и патриотична реторика е защитния знак на Вучич, който като че ли клонира елементарните сърби с обещанията, че Сърбия е най-успешната страна в района, с най огромен стопански капацитет.
Това е доста рисков сюжет, тъй като когато Сръбският свят на Вучич стартира да се разрушава, никой не знае накъде ще наклонят везните и дали няма обстановката да излезе отвън надзор.
Когато някой сръбски политик стартира да флиртува и да дава обещание на всички всичко, когато подценява недоволството на всеобщите митинги, неговият Титаник стартира да потъва.
Безвъзвратно и вечно.
***
Ели Юрукова, сътрудник на БГНЕС в Белград.
