“Шифърът” на Левски и Македония
Запазването целостта на Отечеството е главен приоритет на националната гражданска война
През последните дни българската общност научи за откритата от младия историк Виктор Комбов снимка на Васил Левски в османските архиви на Истанбул. След Арабаконашката акция през есента на 1872 година турските управляващи залавят комитетските архиви в Тетевен и Орхание/Ботевград. Заедно с оригинала на фотографията в ръцете им попадат и други документи, в това число отпечатания правилник на БРЦК. И в него, и в други документи на Левски и революционната организация непроменяемо се приказва за Македония като жива част от българското Отечество. Нека напомним, че в своя дописка до Каравеловия вестник „ Свобода “ Васил Левски декларира: „ … И ние сме хора и желаеме да живеем човешки, да бъдем свободни, с цялостна независимост по земята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония… “
В тогавашните европейски карти под изписването „ България “ се схваща античната провинция Мизия (вкл. Добруджа и Поморавието). Същевременно тогавашните европейски и съветски учени прелестно знаят, че Тракия и Македония също са български области. Левски доста постоянно употребява понятието „ Българско “, когато става дума за целокупното Отечество. Запазването на неговата целокупност е главен приоритет на националната гражданска война, на БРЦК и Вътрешната организация.
От младежките си години бъдещият Апостол на Свободата е имал срещи с българи от Македония, още повече в център на занаятите и търговията, какъвто е родното му Карлово. Още при започване на XIX век преподавател в града е бил Атанас Владов от Велес, завещан от Никола от Битоля. Като бунтовник Левски има доста, и то трайни контакти с македонски българи. По време на Първата българска легия в Белград през 1862 година Левски е в частта, командвана от фамозния челник „ дядо “ Ильо Малешевски, в която е имало десетки македонски българи. В Легията вземат участие също Бранислав Велешки (адютант на „ националния челник “ Георги Раковски!), Стоян Македонеца (знаменосец), Христо Алексиев от Скопие, Димитър Общи от Дяково, Спиро Джеров от Битоля, Димитър Попгеоргиев Беровски, Христо Македонски и мнозина други. През есента на 1866 година Д. И. Левски ( “Дякон Игнатий Левски “, както се подписва той по същото време) е за към месец в Яш, Румъния, където гостува на отец Натанаил (1820-1906) – бъдещият митрополит на Охрид и Пловдив, родом от Кучевища, Скопско. Още имена на македонски българи виждаме във Втората българска легия от 1868 година, в която Левски е един от най-изтъкнатите участници. Разбира се, българи от Македония се включват и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата през лятото на същата година.
В персоналния списък на Апостола е съхранен един добре прочут, само че и „ мистериозен “ документ, който свидетелства за „ отдадени “ в революцията от огромното населено място (паланка) Галичник, Дебърско. През XIX век колоритното планинско „ градче “ е многолюдно и дружно с близките села Гари, Лазарополе и други дава на българската просвета дребна „ войска “ от зографи, резбари, строители… Да не забравяме, че Левски е имал необикновен пиетет към хората на изкуството, включително близкото му другарство с Цаню Захариев, Георги Данчов-Зографина и Станислав Доспевски. Във въпросния документ четем: „ Особени бележки за чисти близо Охрида оттук шест сахата Галешник… “, след което са показани шифровани имена. При „ развързването “ им благодарение на „ шифъра на Левски “, прочут от различен документ, на четири реда излизат следните буквени комбинации: първи ред: 82 = Т; 99 = А; 87 = Н // втори ред: 84 = Р // трети ред: 96 = Г; 91 = И; 90 = К // четвърти ред: 80 = Ф.
Изтъкнатите откриватели на делото на Апостола Димитър Страшимиров и Иван Унджиев означават, че под „ чисти “ се схващат „ другари на революционната концепция “, чиито имена са шифровани. Както наподобява, наличието на документа има връзка с писмото на Левски до доктор Константин Робев от Охрид от 6 август 1872 година: „ Докторе и драги брате, пристигна най-сетне часът та да помислим и за Вашия край. Работата не ми позволяваше за в този момент да мисля и за Македония. По напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега, та последователно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня доста добре какво сме си говорили в Цариград, че там по-спокойно може да се работи… Да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопие, ще виждам както и да е да дойда и в вашия град, та да се подреди потребното. “
В горната „ главоблъсканица “ Левски умишлено е „ замъглил “ информацията по тайни съображения, което прави разгадаването й съвсем невероятно. Още нещо, той постоянно редуцира имена на хора и селища до изписване с две или три букви. И въпреки всичко, в третия ред виждаме комбинацията „ ГИ “. Най-близката връзка е с Панайот Гиновски (1842-1886) и неговите родственици. Днес Панайот Гиновски е представян като „ македонски преродбеник “ (възрожденец). Името му влиза в историята на фолклористиката с неговия алманах от национални песни, предания и други материали, оповестен тринадесет години след гибелта му в съветската поредност „ Живая старост “ (1899 г.). Роден е в Галичник през 1842 година, като учи „ занаята “ при своя татко Кръсте Гиновски (неизв.- 1886), а след това при Гюрчин Фръчковски (около 1812 – неизв.). В края на 50-те години на XIX век Панайот Гиновски в продължение на три години е в Карлово. Тъй като тогава е прекомерно млад, най-вероятно е асистент на някой от дебърските майстори, обитавали в града, както и в Сопот, Калофер и Аджар (дн. Свежен). Знае се, че по тези места са работили Макрий (Макарий) Фръчковски (1800-1859/63), брат на упоменатия преподавател на Панайот Гиновски, и неговите синове. През 1859 година занаятчия Макрий работи в Пазарджик, където умира. Колкото и да е хипотетично, буквите „ К “ и „ Ф “ на третия и четвъртия ред, дават задоволително редуциране на фамилното име „ Фръчковски “. Връзките на семейството с Карлово и въобще с Тракия са трайни. След Освобождението в Сопот работи Нестор Траянов Фръчковски (1840-1919), който дружно със своя братовчед Христо рисува икони и за църквата „ Св. Никола “ в Карлово. Не на последно място, неговият татко Траян Фръчковски (1809-1884) след Освобождението работи в Пловдив. Ако допуснем, че Траян е бил с „ тайфата “ на своят брат Макрийи неговите синове в Карлово и Карловско, работили през петдесетте-шестдесетте години на столетието, нещата стават още по-интересни! В шифрованата бележка на Левски на първия и втория ред би могло да бъде разчетено името „ Траян “.
Да се върнем още веднъж към Панайот Гиновски. В Карлово по време на работа той пада от стълба или скеле, като си чупи крайници. Раната му се утежнява, а татко му Кръсте идва в Карлово и го откарва в Галичник. Превърналия се в неработоспособен Панайот Гиновски през идващите седемнадесет години е инвалид. През това време обаче той събира материалите за своя алманах, като въпреки всичко е бил в положение да прави къси пътувания и не е бил откъснат „ от света “. Престоят на Панайот Гиновски в Карлово е във времето, в което младият Васил Кунчев се е завърнал от Стара Загора и е приел монашеството. Невъзможно е двамата младежи, освен това свързани с църквата и съвсем връстници, да не са се познавали. От непокътната фотография на Панайот Гиновски се вижда, че той е имал физиономична аналогия с Левски – събитие, което постоянно е било ценено от Апостола поради обезпечаването на легални документи (тескерета), нужни за неговите пътувания.
Сред вероятните „ чисти “ последователи на революцията можем да търсим и още един зограф и резбар от Галичник, чиито митарства се пресичат с активността на Левски. Това е Евгени Попкузманов (30–те години на XIX век – 1888 г.) – възпитаник на Фръчковския жанр, работил на разнообразни места в българските земи. През 1869 година е в Кривопаланско, след това рисува икони в Кула, Бойница и Брегово, Видинско, а през 1872 година работи в Скопско. Трябва да отчетем и познанствата на близкия сподвижник на Левски „ даскал “ Тодор Пеев (1842-1904) в Кюстендил и Северна Македония. Нека не забравяме и късото посещаване на Левски дружно с Тодор Пеев в Кюстендил, Осоговския манастир и Крива паланка през септември 1872 година
Да се надяваме, че ще бъдат открити още свидетелства за контактите на Васил Левски с будни българи от Македония. И въпреки всичко, не по-малко значимо е отношението на Апостола към съсловието на художниците зографи и резбари, неговите връзки с „ чисти “, доверени съидейници от тяхната среда в битката за „ …пълна независимост по земята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония… “
През последните дни българската общност научи за откритата от младия историк Виктор Комбов снимка на Васил Левски в османските архиви на Истанбул. След Арабаконашката акция през есента на 1872 година турските управляващи залавят комитетските архиви в Тетевен и Орхание/Ботевград. Заедно с оригинала на фотографията в ръцете им попадат и други документи, в това число отпечатания правилник на БРЦК. И в него, и в други документи на Левски и революционната организация непроменяемо се приказва за Македония като жива част от българското Отечество. Нека напомним, че в своя дописка до Каравеловия вестник „ Свобода “ Васил Левски декларира: „ … И ние сме хора и желаеме да живеем човешки, да бъдем свободни, с цялостна независимост по земята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония… “
В тогавашните европейски карти под изписването „ България “ се схваща античната провинция Мизия (вкл. Добруджа и Поморавието). Същевременно тогавашните европейски и съветски учени прелестно знаят, че Тракия и Македония също са български области. Левски доста постоянно употребява понятието „ Българско “, когато става дума за целокупното Отечество. Запазването на неговата целокупност е главен приоритет на националната гражданска война, на БРЦК и Вътрешната организация.
От младежките си години бъдещият Апостол на Свободата е имал срещи с българи от Македония, още повече в център на занаятите и търговията, какъвто е родното му Карлово. Още при започване на XIX век преподавател в града е бил Атанас Владов от Велес, завещан от Никола от Битоля. Като бунтовник Левски има доста, и то трайни контакти с македонски българи. По време на Първата българска легия в Белград през 1862 година Левски е в частта, командвана от фамозния челник „ дядо “ Ильо Малешевски, в която е имало десетки македонски българи. В Легията вземат участие също Бранислав Велешки (адютант на „ националния челник “ Георги Раковски!), Стоян Македонеца (знаменосец), Христо Алексиев от Скопие, Димитър Общи от Дяково, Спиро Джеров от Битоля, Димитър Попгеоргиев Беровски, Христо Македонски и мнозина други. През есента на 1866 година Д. И. Левски ( “Дякон Игнатий Левски “, както се подписва той по същото време) е за към месец в Яш, Румъния, където гостува на отец Натанаил (1820-1906) – бъдещият митрополит на Охрид и Пловдив, родом от Кучевища, Скопско. Още имена на македонски българи виждаме във Втората българска легия от 1868 година, в която Левски е един от най-изтъкнатите участници. Разбира се, българи от Македония се включват и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата през лятото на същата година.
В персоналния списък на Апостола е съхранен един добре прочут, само че и „ мистериозен “ документ, който свидетелства за „ отдадени “ в революцията от огромното населено място (паланка) Галичник, Дебърско. През XIX век колоритното планинско „ градче “ е многолюдно и дружно с близките села Гари, Лазарополе и други дава на българската просвета дребна „ войска “ от зографи, резбари, строители… Да не забравяме, че Левски е имал необикновен пиетет към хората на изкуството, включително близкото му другарство с Цаню Захариев, Георги Данчов-Зографина и Станислав Доспевски. Във въпросния документ четем: „ Особени бележки за чисти близо Охрида оттук шест сахата Галешник… “, след което са показани шифровани имена. При „ развързването “ им благодарение на „ шифъра на Левски “, прочут от различен документ, на четири реда излизат следните буквени комбинации: първи ред: 82 = Т; 99 = А; 87 = Н // втори ред: 84 = Р // трети ред: 96 = Г; 91 = И; 90 = К // четвърти ред: 80 = Ф.
Изтъкнатите откриватели на делото на Апостола Димитър Страшимиров и Иван Унджиев означават, че под „ чисти “ се схващат „ другари на революционната концепция “, чиито имена са шифровани. Както наподобява, наличието на документа има връзка с писмото на Левски до доктор Константин Робев от Охрид от 6 август 1872 година: „ Докторе и драги брате, пристигна най-сетне часът та да помислим и за Вашия край. Работата не ми позволяваше за в този момент да мисля и за Македония. По напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега, та последователно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня доста добре какво сме си говорили в Цариград, че там по-спокойно може да се работи… Да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопие, ще виждам както и да е да дойда и в вашия град, та да се подреди потребното. “
В горната „ главоблъсканица “ Левски умишлено е „ замъглил “ информацията по тайни съображения, което прави разгадаването й съвсем невероятно. Още нещо, той постоянно редуцира имена на хора и селища до изписване с две или три букви. И въпреки всичко, в третия ред виждаме комбинацията „ ГИ “. Най-близката връзка е с Панайот Гиновски (1842-1886) и неговите родственици. Днес Панайот Гиновски е представян като „ македонски преродбеник “ (възрожденец). Името му влиза в историята на фолклористиката с неговия алманах от национални песни, предания и други материали, оповестен тринадесет години след гибелта му в съветската поредност „ Живая старост “ (1899 г.). Роден е в Галичник през 1842 година, като учи „ занаята “ при своя татко Кръсте Гиновски (неизв.- 1886), а след това при Гюрчин Фръчковски (около 1812 – неизв.). В края на 50-те години на XIX век Панайот Гиновски в продължение на три години е в Карлово. Тъй като тогава е прекомерно млад, най-вероятно е асистент на някой от дебърските майстори, обитавали в града, както и в Сопот, Калофер и Аджар (дн. Свежен). Знае се, че по тези места са работили Макрий (Макарий) Фръчковски (1800-1859/63), брат на упоменатия преподавател на Панайот Гиновски, и неговите синове. През 1859 година занаятчия Макрий работи в Пазарджик, където умира. Колкото и да е хипотетично, буквите „ К “ и „ Ф “ на третия и четвъртия ред, дават задоволително редуциране на фамилното име „ Фръчковски “. Връзките на семейството с Карлово и въобще с Тракия са трайни. След Освобождението в Сопот работи Нестор Траянов Фръчковски (1840-1919), който дружно със своя братовчед Христо рисува икони и за църквата „ Св. Никола “ в Карлово. Не на последно място, неговият татко Траян Фръчковски (1809-1884) след Освобождението работи в Пловдив. Ако допуснем, че Траян е бил с „ тайфата “ на своят брат Макрийи неговите синове в Карлово и Карловско, работили през петдесетте-шестдесетте години на столетието, нещата стават още по-интересни! В шифрованата бележка на Левски на първия и втория ред би могло да бъде разчетено името „ Траян “.
Да се върнем още веднъж към Панайот Гиновски. В Карлово по време на работа той пада от стълба или скеле, като си чупи крайници. Раната му се утежнява, а татко му Кръсте идва в Карлово и го откарва в Галичник. Превърналия се в неработоспособен Панайот Гиновски през идващите седемнадесет години е инвалид. През това време обаче той събира материалите за своя алманах, като въпреки всичко е бил в положение да прави къси пътувания и не е бил откъснат „ от света “. Престоят на Панайот Гиновски в Карлово е във времето, в което младият Васил Кунчев се е завърнал от Стара Загора и е приел монашеството. Невъзможно е двамата младежи, освен това свързани с църквата и съвсем връстници, да не са се познавали. От непокътната фотография на Панайот Гиновски се вижда, че той е имал физиономична аналогия с Левски – събитие, което постоянно е било ценено от Апостола поради обезпечаването на легални документи (тескерета), нужни за неговите пътувания.
Сред вероятните „ чисти “ последователи на революцията можем да търсим и още един зограф и резбар от Галичник, чиито митарства се пресичат с активността на Левски. Това е Евгени Попкузманов (30–те години на XIX век – 1888 г.) – възпитаник на Фръчковския жанр, работил на разнообразни места в българските земи. През 1869 година е в Кривопаланско, след това рисува икони в Кула, Бойница и Брегово, Видинско, а през 1872 година работи в Скопско. Трябва да отчетем и познанствата на близкия сподвижник на Левски „ даскал “ Тодор Пеев (1842-1904) в Кюстендил и Северна Македония. Нека не забравяме и късото посещаване на Левски дружно с Тодор Пеев в Кюстендил, Осоговския манастир и Крива паланка през септември 1872 година
Да се надяваме, че ще бъдат открити още свидетелства за контактите на Васил Левски с будни българи от Македония. И въпреки всичко, не по-малко значимо е отношението на Апостола към съсловието на художниците зографи и резбари, неговите връзки с „ чисти “, доверени съидейници от тяхната среда в битката за „ …пълна независимост по земята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония… “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ