Заместник-председателят на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) Диана

...
Заместник-председателят на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) Диана
Коментари Харесай

Над 30 български и международни учени се запознаха с правилата за участие в докладите за климата на IPCC

Заместник-председателят на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) Диана Урге-Форзац обясни през днешния ден пред български и интернационалните учени и откриватели по какъв начин могат да допринесат към работата на най-влиятелната интернационална научна организация в региона на климатичните промени. Организатор и хазаин на уебинара „ Как да станете създател на IPCC “ е Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В него участваха над 30 представители на научните среди в Европа и света. Събитието е част от съпътстващата стратегия към семейството на България на 61-ата сесия на IPCC, която се организира в София сред 27 юли и 2 август. „ Нашите отчети оказват доста влияние върху политиките за климата “, сподели Урге-Форзац. Макар че отчетите не предлагат съответни политики, а само обобщават наличните научни знания за климатичната система и нашите благоприятни условия за акомодация и намаляване на следствията, те водят до забележителен прогрес в интернационалните климатични договаряния. Така да вземем за пример след публикуването на Втория оценъчен отчет на IPCC през 1995 година е подписан Протоколът от Киото (през 1997 г.), а Петият оценъчен отчет (2013-4 г.) води до подписването на Парижкото съглашение (2015 г.). След Четвъртия оценъчен отчет IPCC получава Нобеловата премия за мир. В интервала 2011 – 2017 година обаче единствено няколко български учени са взели участие в тематични срещи в границите на работни групи на IPCC, а сега в IPCC няма публични създатели от България и някои други източноевропейски страни. Европа е показана главно от създатели от Северна и Западна Европа. Интересът обаче към този момент е висок, сподели Ивона Грозева, шеф на отдел „ Адаптация към изменението на климата “ към основна дирекция „ Политика по изменение на климата “ в Министерство на околната среда и водите. Грозева е народен координатор за България и дава отговор за връзката сред IPCC и българските научни среди. Участието на повече български учени в IPCC би помогнало доста за проучването на характерните климатични опасности за нашия район и подобаващите решения за намаляване и акомодация. В допълнение, политиката на IPCC е да включва създатели от доста географски райони, с цел да обезпечи баланс сред разнородни гледни точки и познания. Урге-Форзац обясни какъв е процесът на правене на отчетите и многочислените благоприятни условия за присъединяване и принос от страна на учени и откриватели. В рамките на IPCC на почти всеки 7 години стотици учени и специалисти от целия свят вършат обзор на цялата налична настояща информация за климата, неговите въздействия и бъдещи опасности, както и опциите за понижаване на темповете на изменение на климата и за акомодация, като систематизират хиляди научни публикации в отчети. Изготвят се три съществени отчета, както и специфични отчети на разнообразни тематики. Всеки отчет има няколкостотин създатели, както и хиляди специалисти рецензенти, които разясняват отчетите предвид на това, те да включват разнородни дисциплини и вероятности. Участниците работят непринудено, като постоянно способстват с доста часове труд в границите на нормалните си отговорности в проучвателен институции или университети в личните си страни, изясни Урге-Форзац. Например от време на време една глава получава хиляди мнения и всеки коментар би трябвало да бъде прегледан от редакторите, адресиран и вероятно интегриран, а процесът да бъде документиран по транспарантен метод. Доброволният ангажимент е основен за гарантирането на безпристрастността и обективността на учените, както и на тяхната неподвластност на корпоративни ползи, сподели Урге-Форзац. Друг поръчител за независимостта на Панела е това, че приема финансиране само от държавни управления. Налице са и процедури за идентифициране на спорове на ползи. „ Всички ние работим, водени от пристрастеност и от личната ни ангажираност и с науката, и с разрешаването на казуса с изменението на климата, “ акцентира Урге-Форзац. Интересът към присъединяване постоянно е голям, макар че присъединяване не се заплаща, сподели тя. В рамките на шестия оценъчен цикъл да вземем за пример Панелът получава 1300 номинации, от които единствено дребна част биват селектирани за присъединяване. Съвсем скоро ще бъде оповестена покана за номинирането на създатели на Седмия оценъчен цикъл и представители на българските университети и проучвателен институции ще могат да подадат кандидатури. Одобрението на създатели се прави от бюрото на IPCC, което взема поради освен квалификацията на създателите, само че и тяхната експертиза и народност. „ Повечето претенденти са еднообразно квалифицирани, само че IPCC се стреми да подбере участници, които съставляват разнообразни дисциплини и географски райони. Стремим се да реализираме и баланс сред половете. Ако не сте определени, в никакъв случай не го тълкувайте като неуспех, ” заключи Урге-Форзац. Подготовката на отчетите на IPCC ще премине през няколко стадия на редакция и утвърждение и от създателите специалисти, и от държавните управления. Но държавните управления не редактират научната част от отчетите. „ В края на деня химикалката държат учените “, сподели Урге- Форзац. Очаква се седмият оценъчен цикъл да завърши в края на 2029 г.
Източник: 3e-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР