Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев издава първата си книга. Тя е озаглавена 1 APRIL 203
Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев издава първата си книга. Тя е озаглавена " 1 APRIL 2034 " и премиерата ѝ се чака точно при започване на април.
Авторът разказва историята като дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и " сигурно непохватен " разказ за отвличания, убийства, здания, хора и свине, " (кой знае защо) една завивка, един могъщ кмет от мощната ПСП и един всесилен сътрудник на С.О.Д.Д.О.М. ". Споделя, че е написал първите редове преди 15 години и е приключил книгата през последните пет години, след 10-годишна пауза. Като редактори му оказват помощ Ивайло Цветков (един от Нашите автори) и писателят Радослав Парушев.
" 1 APRIL 2034 " споделя една историческа догадка: за историческия компромис, само че не оня от юли 2015-а , а се връща 10 години по-рано. Както изяснява създателят, това е времето, " когато починалият Стратег на Българска социалистическа партия призоваваше за съюз сред комунистите и Царя. Идеята беше да се обединят комунистическа номенклатура и мафията от 90-те, под маската на национално помиряване. В това изложение, тази концепция се е осъществила при започване на 2009 година, което – както всички знаем – не се случи. Тази книга може да се преглежда като самобитна антиутопия, рисуваща една мислена България, в която ГЕРБ в никакъв случай не е възниквал, а Бат` Бойко си е останал началник на охранителна компания. "
Пред OFFNews Радан Кънев описа по какъв начин стана романист, кои събития го предизвикат и по кое време прасето се появява в сюжета, а по-долу можете да прочетете особено показан за читателите ни фрагмент от книгата.
- Защо написахте романа?
- Със сигурност в този момент не мога да отговоря на този въпрос, защото първите редове са писани през 2002-2003 година Грубо приключен беше през 2006-а. Мисля, че единствено краят не беше подготвен тогава. След това преустанових писането, защото взех решение, че романът не е подобаващ за започващ политик. През годините съм го пренасял от компютър на компютър и седнах да го завърша едвам след парламентарните избори през 2017 година
- Наистина ли мислехте да го издадете под псевдоним?
- Никога не съм имал такова желание, въпреки че няколко другари ме поучаваха да го направя. Явно го намират за абсурден...
- Такъв ли е?
- Предвид годината, когато го започнах, надали някой ще се припознае. Повечето ми познати от годините ми в дейната политика нямат мотив за терзание.
- Какво се случва на 1-ви април 2034 година?
- Датата е задявка с неофициалния народен празник на родината ни. А за какво тъкмо 2034 - нямам отговор.
- Кой ръководи България тогава? Казвате, че развивате историческа догадка.
- Хипотезата породи през лятото на 2005 година, когато починалият Стратег на Българска социалистическа партия Александър Лилов настояваше на взаимно ръководство на Българска социалистическа партия и Национална движение „Симеон Втори" - нещо, което се случи в лимитирани мащаби. В 2034-а те са се обединили в една партия, която несменяемо ръководи страната.
- Прасето по кое време влезе в сюжета?
- То е там през цялото време. Идеята породи от репликата " А какво стана с Републиката на младежта " Странджа Сакар? "
- Изненадахте мнозина с книгата. Малко хора подозират, че пишете.
- Беше добре защитавана загадка, в течение бяха не повече от 3-4 души, а през последните месеци около издаването ѝ станаха към 10-12. Към момента на това изявление майка ми не знае, че ще издам разказ.
- На кого го показахте първо?
- На жена ми, на един непосредствен другар. Когато се събрахме със брачната половинка ми, към този момент я бях почнал. Едно предходно гадже дори ми се разсърди, че не знае, че пиша.
- Звучи като история с доста комизъм.
- Хумор има, само че множеството е горчив.
- Кога ще излезе на пазара?
- Премиерата е към 1-ви април, а предпремиерно отпечатани бройки ще има и по-рано.
- Успех!
" 1 APRIL 2034 " - ОТКЪС
Високият ярък мъж с рядка мека брада и необятна тъмна дреха огледа мъртвото помещение, в което беше попаднал. Мрачната, изтърбушена конюнктура необичайно се връзваше с надписа “НОВ КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА ” над входа. Думата НОВ беше изписана в допълнение с багра, надписът – размазан и едвам разбираем. КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА – на ожулена пластмасова табела, с избледняло алено фолио. Оригиналният цвят на боята и възрастта на табелата можеха да се дефинират само от квалифициран криминалист с богата процедура. Всъщност светлият беше нещо такова, сякаш даже освен това. Но историята на къщата много едва го интересуваше. Търсеше единствено едно изчезнало момиче, което може би имаше връзка с жителя. Или по-точно, грам не му пукаше за момичето, само че то му даваше мотив да търси самия жител.
Или не - правеше се, че го търси. В реалност търсеше друго. Както доста мъже, които в разнообразни исторически столетия носят плащ, без да са благородници, расо, без да са свещеници и шлифер, без да са ексхибиционисти, търсеше на първо място чувство за власт без отговорност, почерпена от страха на другите хора и пари без работа, почерпени от техните данъци… И както доста пъти в нашия роман, историята на постройката, в която русият влизаше, беше по-важна и по-интересна от неговата, която беше прекомерно банална.
Авторът разказва историята като дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и " сигурно непохватен " разказ за отвличания, убийства, здания, хора и свине, " (кой знае защо) една завивка, един могъщ кмет от мощната ПСП и един всесилен сътрудник на С.О.Д.Д.О.М. ". Споделя, че е написал първите редове преди 15 години и е приключил книгата през последните пет години, след 10-годишна пауза. Като редактори му оказват помощ Ивайло Цветков (един от Нашите автори) и писателят Радослав Парушев.
" 1 APRIL 2034 " споделя една историческа догадка: за историческия компромис, само че не оня от юли 2015-а , а се връща 10 години по-рано. Както изяснява създателят, това е времето, " когато починалият Стратег на Българска социалистическа партия призоваваше за съюз сред комунистите и Царя. Идеята беше да се обединят комунистическа номенклатура и мафията от 90-те, под маската на национално помиряване. В това изложение, тази концепция се е осъществила при започване на 2009 година, което – както всички знаем – не се случи. Тази книга може да се преглежда като самобитна антиутопия, рисуваща една мислена България, в която ГЕРБ в никакъв случай не е възниквал, а Бат` Бойко си е останал началник на охранителна компания. "
Пред OFFNews Радан Кънев описа по какъв начин стана романист, кои събития го предизвикат и по кое време прасето се появява в сюжета, а по-долу можете да прочетете особено показан за читателите ни фрагмент от книгата.
- Защо написахте романа?
- Със сигурност в този момент не мога да отговоря на този въпрос, защото първите редове са писани през 2002-2003 година Грубо приключен беше през 2006-а. Мисля, че единствено краят не беше подготвен тогава. След това преустанових писането, защото взех решение, че романът не е подобаващ за започващ политик. През годините съм го пренасял от компютър на компютър и седнах да го завърша едвам след парламентарните избори през 2017 година
- Наистина ли мислехте да го издадете под псевдоним?
- Никога не съм имал такова желание, въпреки че няколко другари ме поучаваха да го направя. Явно го намират за абсурден...
- Такъв ли е?
- Предвид годината, когато го започнах, надали някой ще се припознае. Повечето ми познати от годините ми в дейната политика нямат мотив за терзание.
- Какво се случва на 1-ви април 2034 година?
- Датата е задявка с неофициалния народен празник на родината ни. А за какво тъкмо 2034 - нямам отговор.
- Кой ръководи България тогава? Казвате, че развивате историческа догадка.
- Хипотезата породи през лятото на 2005 година, когато починалият Стратег на Българска социалистическа партия Александър Лилов настояваше на взаимно ръководство на Българска социалистическа партия и Национална движение „Симеон Втори" - нещо, което се случи в лимитирани мащаби. В 2034-а те са се обединили в една партия, която несменяемо ръководи страната.
- Прасето по кое време влезе в сюжета?
- То е там през цялото време. Идеята породи от репликата " А какво стана с Републиката на младежта " Странджа Сакар? "
- Изненадахте мнозина с книгата. Малко хора подозират, че пишете.
- Беше добре защитавана загадка, в течение бяха не повече от 3-4 души, а през последните месеци около издаването ѝ станаха към 10-12. Към момента на това изявление майка ми не знае, че ще издам разказ.
- На кого го показахте първо?
- На жена ми, на един непосредствен другар. Когато се събрахме със брачната половинка ми, към този момент я бях почнал. Едно предходно гадже дори ми се разсърди, че не знае, че пиша.
- Звучи като история с доста комизъм.
- Хумор има, само че множеството е горчив.
- Кога ще излезе на пазара?
- Премиерата е към 1-ви април, а предпремиерно отпечатани бройки ще има и по-рано.
- Успех!
" 1 APRIL 2034 " - ОТКЪС
Високият ярък мъж с рядка мека брада и необятна тъмна дреха огледа мъртвото помещение, в което беше попаднал. Мрачната, изтърбушена конюнктура необичайно се връзваше с надписа “НОВ КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА ” над входа. Думата НОВ беше изписана в допълнение с багра, надписът – размазан и едвам разбираем. КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА – на ожулена пластмасова табела, с избледняло алено фолио. Оригиналният цвят на боята и възрастта на табелата можеха да се дефинират само от квалифициран криминалист с богата процедура. Всъщност светлият беше нещо такова, сякаш даже освен това. Но историята на къщата много едва го интересуваше. Търсеше единствено едно изчезнало момиче, което може би имаше връзка с жителя. Или по-точно, грам не му пукаше за момичето, само че то му даваше мотив да търси самия жител.
Или не - правеше се, че го търси. В реалност търсеше друго. Както доста мъже, които в разнообразни исторически столетия носят плащ, без да са благородници, расо, без да са свещеници и шлифер, без да са ексхибиционисти, търсеше на първо място чувство за власт без отговорност, почерпена от страха на другите хора и пари без работа, почерпени от техните данъци… И както доста пъти в нашия роман, историята на постройката, в която русият влизаше, беше по-важна и по-интересна от неговата, която беше прекомерно банална.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ