Заклещени в клетката на туй грозно и жестоко време -

Заклещени в клетката на туй грозно и грубо време - царството на злата безсърдечност.
Не съумях да заспя. Срамувам се.
И се усещам ужасена.
Както изтезавани от тази панорама с клеткто детенце се усещат и хиляди хора.
Майчица умира пред очите на дребното си почтено момченце.
Толкова неща съм виждала през годините, само че тази сцена в действителност ме жигоса.
Жестокост значи дяволска безсърдечност, значи цинизъм, равнодушие, жестокост.
Това е болест, жива болест, която лети из въздуха, сграбчва доста хора по пътят си и ги запраща все по-надолу в разкапаната пропаст на тоя цялостен с низост свят.
Колко всемогъща стана тая свирепост и безсърдечност през днешния ден?!
Безчовечност пред страдащи хора?!
И от кое място е всичко това?!
Системата ни убива? Или ние вършим системата?!
Терзаят ме тези мисли цяла нощ.
Такова унижаващо отношение към човешкия живот?!
Пред очите на едно дете...
Без грам съдбовни пориви към нещо свято, пред човешкия живот?!
Това учи на доста и страшни неща.
Всичко през днешния ден учи на фрапантен нарцисизъм.
Шокираща безсърдечност.
И незаинтересованост!
И какво следва?
Ще роптаем, ще се възмущаваме, ще размахваме ръце, въздишки, малодушни сълзи, опозиция, безсънни нощи...
Адекватна гражданска съвест?
Мечти захвърлени на бунището?
И на следващия ден? И на следващия ден какво?
Пак ще бъде същото?!
Пак ще бъдем слаби пред гредите на прогнилата система.
Пред образеца на безсърдечност, която ражда още повече и повече безсърдечност.
В остатъка от дните ни...
Така ли?
Толкова ли сме безсилни??
Изтръпвам...
Ние възприятие за виновност... не обичаме да носим...
И ще кажем единствено в скоби, че това било поредност от неточности... довели до необратимата покруса... когато отново една жена издъхнала в незабавното... тъй като няма същинска система, а единствено безобразно опазване на здравето, нямало морал в актуалния свят и целият ни полудял живот бил една самобитна шокова зала... ами да по този начин е, шокова зала е тоя живот. Звяр е, граблив е!
Но с моя си идеализъм ще кажа, че първо, постоянно първо, има Човешки протокол, и след това идва всичко останало!
Жената е незабавна! В подобен миг тръгваш гол, необут, по пижама, тичаш, тичаш даже като вманиачен, бориш се за всяка секунда, забравяш името, забравяш ЕГН-то, летиш към реанимация, помагаш на хората, а не висиш пред регистратура. Ситуацията е код чеврено!
Наистина съм в шок. И доста тъжна.
Медицина без човещина. Наука без човещина.
Знания без човещина. Политика без човещина.
Алгоритми без човещина. Паднала човещина.
Да се молим светът да се вразуми.
Моите най-искрени съболезнования пред тези хора, пред това семейство.
И пред това клето дете... блага, миличка душичка... нека този спомен, някак, да се заличи от клетата му главица...
Цяла нощ ме жигосваха едни мисли... и трюмовете цялостни с леплив мрак... и какво е било в душата и в сърчицето на това дете...
Никое дете, в никакъв случай, в никакъв случай, на никое място, на никое място, не трябва да става очевидец на това и не трябва да претърпява това!
Децата са святост, бъдеще, отговорност, орис.

д-р Неделя Щонова, фейсбук