Разкриха загадъчни каменни съоръжения при разкопки на некрополна могила във Варненско
Загадъчни каменни уреди бяха разкрити при разкопките на некрополна могила в региона сред Ветрино и Провадия, сподели ръководителят им доктор Владимир Славчев, археолог в Регионалния исторически музей във Варна. Той добави, че за пръв в района са открити и остатъци от римска каляска.
Надгробната могила „ сервира " изненади на археолозите през цялото време на разкопките. Тя е от римската ера и е насипана в границите на втори - началото на трети век от нашата епоха. По думите на Славчев никой не е очаквал могилата да е тъкмо такава, в случай, че малко преди този момент в региона бе проучвана друга, само че от ранната бронзова ера. Очакванията са били двата паметника да са от едно и също време, само че към този момент има серия доказателства, че не е по този начин.
Погребенията в тази могила са били в действителност кремация на място. Изкопавани са гробни ями, в които се е полагало дървеното ложе с тялото и откакто изгори, се е засипвала ямата, изясни Славчев. Според него няма по какъв начин да бъдат открити безапелационни доказателства дали са погребвани хора от един и същи жанр, само че по-скоро е употребена от по-голям кръг от популацията, защото наоколо е имало населено място. Могилата е странна и тъй като в началото не е била насипана върху връх на рид, а на скат, сподели още Славчев. Той посочи, че в действителност разкопките демонстрират, че става дума за комплекс, изграждан на няколко стадия. Първичната могила е била покрита с белезникав слой мергел, по-късно е разширена и отново запечатана по същия метод. На идващ стадий са били направени загадъчните каменни уреди, погребенията с кремация, като ямите са вкопани в земята и на дъното са стеснени.
Кремацията е характерен ритуал за римската ера и население, добави археологът. Според него за обществения статус на заровените може да се съди от откритите гробни блага. Не са открити златни предмети, само че съвсем на всички места археолозите са се натъкнали на керамични и стъклени съдове, предмети от желязо и бронз. Открити са и няколко монети, слагани, с цел да се употребяват от мъртвеца в отвъдното. Монетите са хвърляни не по време на кремацията, а при засипването на гроба, изясни Славчев. По думите му едната сигурно е сечена по времето на римския император Антонин Пий, други са от династията на Северите.
В могилата археолозите са разкрили и остатъци от римска каляска, заровена дружно с коня, и керамика. Такива се срещат относително постоянно у нас, само че тук, във Варненско, намираме за пръв път, уточни Славчев. Колесницата е непокътната доста добре, а позицията на специалиста е, че евентуално ще може да бъде реконструирана. Колесницата е била двуколесна, от вида, в които хората са пътували прави. Такива са употребявани и във всекидневието като транспортно средство, само че откритата в могилата е доста евентуално да се окаже бойна, добави археологът.
При всички изненади в могилата най-странното е, че от цялата южна страна тя е оградена с куполни каменни уреди, кръгли и елипсовидни, сподели още Славчев. Те са били построени компактно едно до друго и предназначението им е безспорна тайнственост. Археолозите са проучили няколко и не са разкрили нищо вътре в тях. Съоръженията са имали каменни подове, падали са с течение на вековете, до момента в който пръстта върху тях ги е притискала. Според Славчев не може да се каже, че са били ограбвани, тъй като няма следи да са били разрушавани от хора. Ръководителят на разкопките към този момент е направил няколко изследвания дали са откривани сходни каменни уреди на други места, само че към този момент няма такива данни и то освен за римската ера.
За разлика от странните каменни натрупвания, които са останали недокоснати от иманярите, в централната част на самата могила са разкрити четири такива набега. Ако е имало нещо в центъра й, то е ограбено, изясни Славчев и посочи, че заради тази причина в този момент няма по какъв начин да се разбере за кого е бил първичният могилен насип и какво е имало в първичния гроб, над който е насъбрана могилата.
Разкопките на варненските археолози са избавителни, защото могилата попада в трасето на бъдещия газопровод България - Румъния. Финансирането е обезпечено от компанията „ Булгартрансгаз " по контракт с Националния археологически институт с музей - Българска академия на науките.
Надгробната могила „ сервира " изненади на археолозите през цялото време на разкопките. Тя е от римската ера и е насипана в границите на втори - началото на трети век от нашата епоха. По думите на Славчев никой не е очаквал могилата да е тъкмо такава, в случай, че малко преди този момент в региона бе проучвана друга, само че от ранната бронзова ера. Очакванията са били двата паметника да са от едно и също време, само че към този момент има серия доказателства, че не е по този начин.
Погребенията в тази могила са били в действителност кремация на място. Изкопавани са гробни ями, в които се е полагало дървеното ложе с тялото и откакто изгори, се е засипвала ямата, изясни Славчев. Според него няма по какъв начин да бъдат открити безапелационни доказателства дали са погребвани хора от един и същи жанр, само че по-скоро е употребена от по-голям кръг от популацията, защото наоколо е имало населено място. Могилата е странна и тъй като в началото не е била насипана върху връх на рид, а на скат, сподели още Славчев. Той посочи, че в действителност разкопките демонстрират, че става дума за комплекс, изграждан на няколко стадия. Първичната могила е била покрита с белезникав слой мергел, по-късно е разширена и отново запечатана по същия метод. На идващ стадий са били направени загадъчните каменни уреди, погребенията с кремация, като ямите са вкопани в земята и на дъното са стеснени.
Кремацията е характерен ритуал за римската ера и население, добави археологът. Според него за обществения статус на заровените може да се съди от откритите гробни блага. Не са открити златни предмети, само че съвсем на всички места археолозите са се натъкнали на керамични и стъклени съдове, предмети от желязо и бронз. Открити са и няколко монети, слагани, с цел да се употребяват от мъртвеца в отвъдното. Монетите са хвърляни не по време на кремацията, а при засипването на гроба, изясни Славчев. По думите му едната сигурно е сечена по времето на римския император Антонин Пий, други са от династията на Северите.
В могилата археолозите са разкрили и остатъци от римска каляска, заровена дружно с коня, и керамика. Такива се срещат относително постоянно у нас, само че тук, във Варненско, намираме за пръв път, уточни Славчев. Колесницата е непокътната доста добре, а позицията на специалиста е, че евентуално ще може да бъде реконструирана. Колесницата е била двуколесна, от вида, в които хората са пътували прави. Такива са употребявани и във всекидневието като транспортно средство, само че откритата в могилата е доста евентуално да се окаже бойна, добави археологът.
При всички изненади в могилата най-странното е, че от цялата южна страна тя е оградена с куполни каменни уреди, кръгли и елипсовидни, сподели още Славчев. Те са били построени компактно едно до друго и предназначението им е безспорна тайнственост. Археолозите са проучили няколко и не са разкрили нищо вътре в тях. Съоръженията са имали каменни подове, падали са с течение на вековете, до момента в който пръстта върху тях ги е притискала. Според Славчев не може да се каже, че са били ограбвани, тъй като няма следи да са били разрушавани от хора. Ръководителят на разкопките към този момент е направил няколко изследвания дали са откривани сходни каменни уреди на други места, само че към този момент няма такива данни и то освен за римската ера.
За разлика от странните каменни натрупвания, които са останали недокоснати от иманярите, в централната част на самата могила са разкрити четири такива набега. Ако е имало нещо в центъра й, то е ограбено, изясни Славчев и посочи, че заради тази причина в този момент няма по какъв начин да се разбере за кого е бил първичният могилен насип и какво е имало в първичния гроб, над който е насъбрана могилата.
Разкопките на варненските археолози са избавителни, защото могилата попада в трасето на бъдещия газопровод България - Румъния. Финансирането е обезпечено от компанията „ Булгартрансгаз " по контракт с Националния археологически институт с музей - Българска академия на науките.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ