Задухът и физическата слабост са основните симптоми на сърдечна недостатъчностНай-тежката

Задухът и физическата уязвимост са главните признаци на сърдечна непълнота
Най-тежката фаза е, когато болният има недоволства в положение на покой

По публични данни към 60 млн. души по света страдат от сърдечна непълнота (СН), само че това е много подценена численост, тъй като засегнатите са доста повече. По-тревожен е фактът, че почти 50 на 100 от хората с диагностицирана СН умират в границите на 5 години, без значение от все по-добрата лекарствена терапия. При пациентите над 65 години това е най-честата причина за хоспитализации, споделя проф. доктор Кирил Карамфилов, ръководител на Българското сдружение по кардиология.

„ Сърдечната непълнота е некадърност на сърцето да действа. То съставлява помпа, чиято функционалност е да тласка цялото количество кръв до всевъзможни органи. Когато помпата не работи, имаме непълнота “, изяснява нагледно кардиологът.

Неспособността на сърцето да тласка кръв в затворената съдова система се свързва с клинични белези, които разрешават елементарно слагане на диагнозата. СН има остра и хронична форма. При острата наложително се постъпва в болница, защото е животозастрашаващо положение. При пациенти с прогресивно утежняване на сърдечната функционалност (хронична СН) признаците са по-леко изразени и се изискват наблюдаване и медикаментозно лекуване.

Механизмът на СН също от дълго време е обяснен: сърцето помпа кръв, само че когато се отслаби и съкращаването стане по-слабо, кръвта се задържа в него. Тъй като не може да се изтласка, в сърцето и в намиращия се зад него бял дроб се натрупва течност, която не разрешава на дроба да действа по най-хубавия метод. Това визира дишането и главният признак при тези пациенти е задухът. Вторият признак е понижената дарба на човек да прави физически дейности, уязвимост. 

СН протича в няколко етапи. Първата е, когато физически старания, по-големи от нормалните, не провокират признаци. Когато има леко ограничение на физическата функционалност, приказваме за втора фаза, при по-значимо – за трета. Най-тежката, четвъртата степен е, когато пациентът има недоволства, без да прави физическа интензивност и е неподвижен.

СН доста намалява качеството на живот. 66% от пациентите имат проблеми с подвижността, три четвърти се затрудняват при осъществяване на нормалните си дейности, от тях една четвърт изпитват усложнения при самообслужване. Половината от пациентите изпитват депресивни разстройства и тревога поради неспособността да правят нещата, които са правили преди.

„ СН е крайната фаза в развиването на всички сърдечно-съдови болести, които повреждат в по-голяма или по-малка степен сърцето – споделя проф. Карамфилов. - Това е преди всичко миокардният инфаркт, водещ до загуба на сърдечна мускулна маса – най-честата причина за развиване на СН. До нея могат да доведат и проблеми със сърдечната клапа, високото кръвно налягане, което води до хипертрофия на сърцето. Захарният диабет също съставлява заплаха за сърцето, тъй като поврежда кръвоносните съдове. И тъй като човешкият организъм е едно цяло, ясно се вижда връзката сред СН и хроничното бъбречно заболяване. Влошаването на сърдечната функционалност води до затрудняване действието на бъбрека и надлежно той, усложнен, води до утежняване функционалността на сърцето. Когато сърцето няма капацитет да помпа задоволително кръв, който и да е орган, в тази ситуация бъбрекът, не може да извършва главната си функционалност – да филтрира неподходящите артикули от метаболизма, които би трябвало да се изхвърлят посредством урината. Не се изхвърлят и задоволително течности. Те надлежно се усилват, натоварват сърцето, което още по-слабо се редуцира и още повече утежнява кръвотока към бъбрека. Такава е неподходящата взаимовръзка - СН задълбочава бъбречната и назад. Едновременното съществуване на двете положения е постоянно и форсира прогресията им. “

В края на 2023 година Американската сърдечна асоциация дава формулировка на сърдечносъдово-бъбречно-метаболитния синдром, основан на връзката сред затлъстяването, диабета, бъбречното заболяване, коронарната болест – цялата цялост от обществено значими болести, включени в един синдром. „ В момента не е толкоз значимо кое е първичното, акцентът е върху общата картина, когато би трябвало да се сложи диагнозата “, споделя проф. Карамфилов.

Ако не съумяваме да направляваме задоволително рисковите фактори, навлизаме във фаза с повишаване на мастната тъкан. Важна е освен тази към корема, само че и към органите, така наречен висцерална тъкан, защото нейното инфектиране е в дъното на огромните неподходящи събития. Има случаи и когато хора са очевидно слаби, само че ехографията демонстрира, че тяхната висцерална мастна тъкан е по-голяма. Това е началото на нарушавания глюкозен толеранс или предиабет, когато към момента може да се направи нещо.

Стигаме до идната фаза, когато въздействието на рисковите фактори е в по-напреднал стадий – високи стойности на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар. Може да има засягане на бъбречната функционалност. При невзети ограничения минаваме в третата фаза, когато с образни способи се вижда резултатът върху сърцето, съдовете и останалите органи. Скенерът на човек с нараснали кръвно налягане, липиди, кръвна захар демонстрира повредените съдове, калцификати, плаки в тях. Виждат се структурни промени в сърцето. Всичко това към момента може да се компенсира от тялото. Последната, четвъртата фаза, е когато измененията са толкоз значими, че не могат да се компенсират и следват клинични изяви като инфаркт, инсулт, СН. Човек може да няма клинични недоволства, само че това не значи, че би трябвало да неглижираме наличните рискови фактори, предизвестява проф. Карамфилов.