Умеем ли да общуваме нежно?
Зад всяко човешко деяние и безучастие има усеща. Ние сме хора и всички до един изпитваме цялата палитра от страсти, които сами интерпретираме неумишлено. Този цикъл на емоции-чувства-поведение е годен за всички генерации, въпреки разлики в годините и метода на живот.
Защо в днешно време хората от ден на ден демонстрират и неприязън един към различен и подценяват полезността на топлото другарство? Този въпрос задава Десислава Дамянова – създател на Академия за прочувствена просветеност (АЕИ) и създател на текста.
Сякаш все по-често забравяме да бъдем хора и се оплакваме от самотност и липса на топло отношение. Крием болката в душите си, не споделяме страховете си, слагаме маски и поддържаме връзка с подправени облици, които представяме на другите, с цел да се впишем, да ни одобряват, да получим позитивна оценка, да валидираме нараненото и нежно его.
Без тапия за актьорско майсторство, всички сме брилянтни артисти в личния си живот! От боязън да не бъдем засегнати се крием зад маските и не показваме същинските си усеща или го вършим по вреден метод, който наранява и разболява. Страхът от отменяне и обезценяване, ни държи в прочувствен капан. Опитваме се да променим другите, тъй като е по-лесно да забележим непознатите дефекти и неточности в държанието, само че не разбираме възприятията им! Някои хора не виждат какво предизвикват на другите, а други не виждат какво предизвикват на себе си.
iStock/Getty Images
Всички хора жадуват да бъдат обичани, за какво тогава се усещаме все по-често самотни? Лошата връзката или неналичието на такава е пътят към всеки проблем в връзките. Хората са прочувствени същества и всеки носи своята прочувствена раница. Бързаме да се ядосаме и сме отбранителни, бързаме да сме сериозни или пасивно-агресивни. Вместо това, в случай че поддържаме връзка с деликатност и подготвеност да изслушваме, е доста по-вероятно да бъдем признати и разбрани.
Живеем в консуматорско и презадоволено общество. По-лесно е да упрекваме, вместо да се опитаме да разберем. Посочваме за отговорни родителите, предците, учителите ни и всички към нас, само че бягаме от персоналната отговорност да погледнем в себе си и да извървим най-важния път към нас самите! Търсим бързи удоволствия, с цел да си набавим наслада с цената на личното ни благополучие и това на околните ни.
Не се оправяме с страстите в нас и егоистично ги проектираме към тези, които ни обичат. Забравяме да бъдем нежни в общуването и препускаме, фокусирани върху благосъстоянието си! Пазаруваме, консумираме, претърпяваме и като че ли усилваме щастието си, само че все пак се връщаме на първичното равнище, от което сме почнали и още веднъж изпитваме самотност и вътрешно незадоволство. Защо е по този начин? Защото удовлетворението не е в бързия допамин, с който задоволяваме неосъзнатите си прочувствени зависимости, а в прочувствената топлота и нежното другарство сред хората, в възприятието за принадлежност, да се усещаме разбрани и признати такива, каквито сме…
iStock/Getty Images
Но с цел да бъдем признати, е належащо да изразим по какъв начин се усещаме, а генерации наред неправилно са възпитавани, че изразяването на усеща е уязвимост и всички сме очевидци какви са следствията в връзките сред хората от неналичието на достоверна връзка. Емоционалната просветеност ни учи, че уязвимостта не е уязвимост. Учим се да разпознаваме страстите си, да можем да ги назовем, да управляваме държанието си и с лекост да показваме на глас това, което усещаме – без позор, без виновност, без боязън.
За да се осмелим да излезем от черупките си, имаме потребност от прочувствена топлота. Безценно е да имаме някой, на който да имаме доверие, че ни приема такива, каквито сме! Да ни изслушва, да схваща възприятията ни, да се усещаме уютно и да сме сигурни, че каквото и да стане, ще бъдем прегърнати от прочувствената топлота
Всички владеем благосклонността, само че не и емпатията. Чрез благосклонността виждаме другите от нашата позиция и елементарно даваме препоръки, когато не сме прочувствено ангажирани, до момента в който емпатията ни оказва помощ да разберем възприятията на другия от неговата позиция и да изслушваме с схващане. Проявява се в връзката, когато е нежна, и оставя другите с чувството, че се усещат чути, ценени и обичани. Общото за всички генерации е несигурността в изразяването на деликатност. Въпреки това другите генерации имат заучени способи, с които го вършат под формата на жестове, а в действителност прочувствената топлота, която топли всеки от нас, е в положителното отношение, от което всички се нуждаем!
iStock/Getty Images
Ако желаеме да имаме топли връзки с другите, от кое място да стартираме? Всичко стартира с нас и нашата подготвеност да показваме възприятията и страстите си. За да сме способни да поддържаме връзка топло, преди всичко е значимо да опознаем себе си! Да познаваме нашите страсти, да имаме богат прочувствен речник, с цел да вербализираме нашите чувства. Да разграничаваме страстите от възприятията и самоуверено да ги показваме. Да разпознаваме страстите и в другите, само че с цел да е допустимо, е значимо да бъдем наблюдателни, да слушаме деликатно, да имаме предпочитание да усетим другия човек.
Да поддържаме връзка без наказание, без рецензия, без отменяне! Да не даваме непоискани препоръки, а да проявим емпатия като сме присъстващи и изслушващи с внимание. Първо да се опитаме да разберем и по-късно да желаеме да бъдем разбрани. Да свалим маските и да не се опасяваме от прочувствена непосредственост, тъй като колкото и добре да играем героя си, най-после се прибираме у дома при себе си! Да се прегърнем, да се приемем, да бъдем нежни преди всичко със себе си, с цел да можем да бъдем такива и с другите.
Защо в днешно време хората от ден на ден демонстрират и неприязън един към различен и подценяват полезността на топлото другарство? Този въпрос задава Десислава Дамянова – създател на Академия за прочувствена просветеност (АЕИ) и създател на текста.
Сякаш все по-често забравяме да бъдем хора и се оплакваме от самотност и липса на топло отношение. Крием болката в душите си, не споделяме страховете си, слагаме маски и поддържаме връзка с подправени облици, които представяме на другите, с цел да се впишем, да ни одобряват, да получим позитивна оценка, да валидираме нараненото и нежно его.
Без тапия за актьорско майсторство, всички сме брилянтни артисти в личния си живот! От боязън да не бъдем засегнати се крием зад маските и не показваме същинските си усеща или го вършим по вреден метод, който наранява и разболява. Страхът от отменяне и обезценяване, ни държи в прочувствен капан. Опитваме се да променим другите, тъй като е по-лесно да забележим непознатите дефекти и неточности в държанието, само че не разбираме възприятията им! Някои хора не виждат какво предизвикват на другите, а други не виждат какво предизвикват на себе си.
iStock/Getty Images
Всички хора жадуват да бъдат обичани, за какво тогава се усещаме все по-често самотни? Лошата връзката или неналичието на такава е пътят към всеки проблем в връзките. Хората са прочувствени същества и всеки носи своята прочувствена раница. Бързаме да се ядосаме и сме отбранителни, бързаме да сме сериозни или пасивно-агресивни. Вместо това, в случай че поддържаме връзка с деликатност и подготвеност да изслушваме, е доста по-вероятно да бъдем признати и разбрани.
Живеем в консуматорско и презадоволено общество. По-лесно е да упрекваме, вместо да се опитаме да разберем. Посочваме за отговорни родителите, предците, учителите ни и всички към нас, само че бягаме от персоналната отговорност да погледнем в себе си и да извървим най-важния път към нас самите! Търсим бързи удоволствия, с цел да си набавим наслада с цената на личното ни благополучие и това на околните ни.
Не се оправяме с страстите в нас и егоистично ги проектираме към тези, които ни обичат. Забравяме да бъдем нежни в общуването и препускаме, фокусирани върху благосъстоянието си! Пазаруваме, консумираме, претърпяваме и като че ли усилваме щастието си, само че все пак се връщаме на първичното равнище, от което сме почнали и още веднъж изпитваме самотност и вътрешно незадоволство. Защо е по този начин? Защото удовлетворението не е в бързия допамин, с който задоволяваме неосъзнатите си прочувствени зависимости, а в прочувствената топлота и нежното другарство сред хората, в възприятието за принадлежност, да се усещаме разбрани и признати такива, каквито сме…
iStock/Getty Images
Но с цел да бъдем признати, е належащо да изразим по какъв начин се усещаме, а генерации наред неправилно са възпитавани, че изразяването на усеща е уязвимост и всички сме очевидци какви са следствията в връзките сред хората от неналичието на достоверна връзка. Емоционалната просветеност ни учи, че уязвимостта не е уязвимост. Учим се да разпознаваме страстите си, да можем да ги назовем, да управляваме държанието си и с лекост да показваме на глас това, което усещаме – без позор, без виновност, без боязън.
За да се осмелим да излезем от черупките си, имаме потребност от прочувствена топлота. Безценно е да имаме някой, на който да имаме доверие, че ни приема такива, каквито сме! Да ни изслушва, да схваща възприятията ни, да се усещаме уютно и да сме сигурни, че каквото и да стане, ще бъдем прегърнати от прочувствената топлота
Всички владеем благосклонността, само че не и емпатията. Чрез благосклонността виждаме другите от нашата позиция и елементарно даваме препоръки, когато не сме прочувствено ангажирани, до момента в който емпатията ни оказва помощ да разберем възприятията на другия от неговата позиция и да изслушваме с схващане. Проявява се в връзката, когато е нежна, и оставя другите с чувството, че се усещат чути, ценени и обичани. Общото за всички генерации е несигурността в изразяването на деликатност. Въпреки това другите генерации имат заучени способи, с които го вършат под формата на жестове, а в действителност прочувствената топлота, която топли всеки от нас, е в положителното отношение, от което всички се нуждаем!
iStock/Getty Images
Ако желаеме да имаме топли връзки с другите, от кое място да стартираме? Всичко стартира с нас и нашата подготвеност да показваме възприятията и страстите си. За да сме способни да поддържаме връзка топло, преди всичко е значимо да опознаем себе си! Да познаваме нашите страсти, да имаме богат прочувствен речник, с цел да вербализираме нашите чувства. Да разграничаваме страстите от възприятията и самоуверено да ги показваме. Да разпознаваме страстите и в другите, само че с цел да е допустимо, е значимо да бъдем наблюдателни, да слушаме деликатно, да имаме предпочитание да усетим другия човек.
Да поддържаме връзка без наказание, без рецензия, без отменяне! Да не даваме непоискани препоръки, а да проявим емпатия като сме присъстващи и изслушващи с внимание. Първо да се опитаме да разберем и по-късно да желаеме да бъдем разбрани. Да свалим маските и да не се опасяваме от прочувствена непосредственост, тъй като колкото и добре да играем героя си, най-после се прибираме у дома при себе си! Да се прегърнем, да се приемем, да бъдем нежни преди всичко със себе си, с цел да можем да бъдем такива и с другите.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ