Воля за живот: Инвалидната количка не поречи на търновчанин да нарисува 2000 картини
Заболяване приковава Владимир Максименко от Велико Търново към инвалидната количка, само че не съумява да пречупи духа му и да загаси желанието му да рисува. 62-годишният мъж е витален, цялостен с сила и възторг, и когато застане пред бялото платно, не помни за компликациите и се потапя в един по-привлекателен и магически свят. Там няма болежка, премеждия и несгоди, а единствено хубост, която той пресъздава в картините си, споделя в. " Борба ".
Владимир Максименко е от Велико Търново, целия си живот прекарал в остарялата столица и твърди, че това е най-красивото място на света, в което се убедил след многочислените пътешествия в чужбина, които имал. Бил е в Съединени американски щати, Русия, Венецуела, Израел… Редил е изложения зад граница, в доста наши градове, Народното събрание, министерството на енергетиката и други места.
Страстта си към рисуването разкрил още в детството. Наследил гения от дядо си, на който е кръстен. Праотецът му приключил Киевската художествена академия, само че по този начин се стекли събитията, че не съумял да се осъществя. Баба му пък била единственият човек в фамилията, която го подкрепяла да се занимава с изобразително изкуство. „ Тя споделяше, че ми е писано да съм художник като дядо ми и би трябвало да рисувам, с цел да осъществя неговата цел. Останалите у дома не одобряваха избора ми. В трети клас си купих без никой да знае маслени бои, четки и платно, рисувах скрито и ги криех под една остаряла ракла. Един ден майка ми реши да измете и попаднала на тях. Имаше неприятности след случката, само че от този момент започнах да рисувам намерено “, споделя Владимир.
Баща му желал да го направи боен или инженер, само че той настойчиво отказвал. Времето, изгубено в блуждаене и недоумение, му донесло доста трудности в рисуването и затова не съумял да вземе академично обучение по изобразително изкуство. След като приключил колеж във Велико Търново, почнал работа в радиозавода, където се срещнал със брачната половинка си Галя. За две седмици се оженили и основали семейство. „ Работех на смени, с цел да има време да рисувам, да си построя жилище и да отглеждам двете си дъщери. Само с картини е невероятно да се устоя човек “, твърди Владимир.
Първата му галерия била през 1981 година и сложила основите на неговия път като художник. Рисува всичко, правил е портрети на обичаните си хора, само че най-близо до сърцето му са пейзажите. По негови думи всяко кътче на природата, на което не е стъпвал човешки крайник, е парадайс и заслужава да бъде увековечено в картина.
Преди 20 години обаче потеглят здравословните му проблеми. Лека-полека почнал да се инвалидизира, като дълго време отказвал да се съобщи и се движел с патерици.
През 2005 година негова позната го поканила да й гостува в Съединени американски щати и да направи галерия там. „ Аз й отговорих – „ Къде да вървя, знаеш, че съм с патерици “, а тя сподели: „ Хвърляй патериците, не му мисли и идвай “. Послушах я и отпътувах. Направих две изложения, имах време да обиколя, само че незабавно разбрах, че не мога да пребивавам там. Просто не е за мен “, спомня си Владимир.
Макар да имал опцията да остане в Америка, там да се устоя посредством картините си и евентуално да бъде добре заплатен, художникът изрично отхвърлил емигрантството и след няколко месеца се върнал назад. В страната на неограничените опциите оставил 128 картини на индивида, който ги рамкирал, тъй като нямал пари да заплати за услугата и не желал да го завлече.
Година по-късно подредил последната си независима галерия във Велико Търново, която съвпадала с юбилея му – навършването на 50 години. След това здравословното му положение се влошило и се наложило да седне в инвалидна количка. В началото не можел да понася миризмата на разредителите за бои и работел с пастел. Така основал над 700 произведения, само че след известно време казусът минал и се върнал към маслените бои.
„ Инвалидната количка не пречи да рисувам. Ще го върша до последния си мирис. Това, което ми липсва, е излизането на открито измежду природата. За страдание, пътищата не са пригодени за хора с инвалидна количка и рядко се случва да напущам жилището си “, споделя той.
Владимир е доста деен във Facebook и посредством електронните уеб сайтове се осведомява за всичко, което го интересува. „ От 10 години нямаме тв приемник у дома. Макар брачната половинка ми да се противеше, привикна и към този момент не й прави усещане. Ползваме компютъра, с помощта на дребната ни щерка, която ни научи по какъв начин да боравим с него “, съобщи художникът.
До момента той е основал над 2000 произведения. Много от тях подарявал на другари и близки хора, а сега в дома си съхранява цели 950 картини, които заемат една стая и са прилежно подредени една зад друга. Не продава никоя, тъй като по негови думи българите не ценят изкуството и отхвърлят да заплащат действителната цена на платната. „ Много ми е обидно отношението на хората към изкуството. Работата на художниците не се цени, купуват ги, с цел да уплътнят място на стената “, споделя с горест Владимир.
Владимир Максименко е от Велико Търново, целия си живот прекарал в остарялата столица и твърди, че това е най-красивото място на света, в което се убедил след многочислените пътешествия в чужбина, които имал. Бил е в Съединени американски щати, Русия, Венецуела, Израел… Редил е изложения зад граница, в доста наши градове, Народното събрание, министерството на енергетиката и други места.
Страстта си към рисуването разкрил още в детството. Наследил гения от дядо си, на който е кръстен. Праотецът му приключил Киевската художествена академия, само че по този начин се стекли събитията, че не съумял да се осъществя. Баба му пък била единственият човек в фамилията, която го подкрепяла да се занимава с изобразително изкуство. „ Тя споделяше, че ми е писано да съм художник като дядо ми и би трябвало да рисувам, с цел да осъществя неговата цел. Останалите у дома не одобряваха избора ми. В трети клас си купих без никой да знае маслени бои, четки и платно, рисувах скрито и ги криех под една остаряла ракла. Един ден майка ми реши да измете и попаднала на тях. Имаше неприятности след случката, само че от този момент започнах да рисувам намерено “, споделя Владимир.
Баща му желал да го направи боен или инженер, само че той настойчиво отказвал. Времето, изгубено в блуждаене и недоумение, му донесло доста трудности в рисуването и затова не съумял да вземе академично обучение по изобразително изкуство. След като приключил колеж във Велико Търново, почнал работа в радиозавода, където се срещнал със брачната половинка си Галя. За две седмици се оженили и основали семейство. „ Работех на смени, с цел да има време да рисувам, да си построя жилище и да отглеждам двете си дъщери. Само с картини е невероятно да се устоя човек “, твърди Владимир.
Първата му галерия била през 1981 година и сложила основите на неговия път като художник. Рисува всичко, правил е портрети на обичаните си хора, само че най-близо до сърцето му са пейзажите. По негови думи всяко кътче на природата, на което не е стъпвал човешки крайник, е парадайс и заслужава да бъде увековечено в картина.
Преди 20 години обаче потеглят здравословните му проблеми. Лека-полека почнал да се инвалидизира, като дълго време отказвал да се съобщи и се движел с патерици.
През 2005 година негова позната го поканила да й гостува в Съединени американски щати и да направи галерия там. „ Аз й отговорих – „ Къде да вървя, знаеш, че съм с патерици “, а тя сподели: „ Хвърляй патериците, не му мисли и идвай “. Послушах я и отпътувах. Направих две изложения, имах време да обиколя, само че незабавно разбрах, че не мога да пребивавам там. Просто не е за мен “, спомня си Владимир.
Макар да имал опцията да остане в Америка, там да се устоя посредством картините си и евентуално да бъде добре заплатен, художникът изрично отхвърлил емигрантството и след няколко месеца се върнал назад. В страната на неограничените опциите оставил 128 картини на индивида, който ги рамкирал, тъй като нямал пари да заплати за услугата и не желал да го завлече.
Година по-късно подредил последната си независима галерия във Велико Търново, която съвпадала с юбилея му – навършването на 50 години. След това здравословното му положение се влошило и се наложило да седне в инвалидна количка. В началото не можел да понася миризмата на разредителите за бои и работел с пастел. Така основал над 700 произведения, само че след известно време казусът минал и се върнал към маслените бои.
„ Инвалидната количка не пречи да рисувам. Ще го върша до последния си мирис. Това, което ми липсва, е излизането на открито измежду природата. За страдание, пътищата не са пригодени за хора с инвалидна количка и рядко се случва да напущам жилището си “, споделя той.
Владимир е доста деен във Facebook и посредством електронните уеб сайтове се осведомява за всичко, което го интересува. „ От 10 години нямаме тв приемник у дома. Макар брачната половинка ми да се противеше, привикна и към този момент не й прави усещане. Ползваме компютъра, с помощта на дребната ни щерка, която ни научи по какъв начин да боравим с него “, съобщи художникът.
До момента той е основал над 2000 произведения. Много от тях подарявал на другари и близки хора, а сега в дома си съхранява цели 950 картини, които заемат една стая и са прилежно подредени една зад друга. Не продава никоя, тъй като по негови думи българите не ценят изкуството и отхвърлят да заплащат действителната цена на платната. „ Много ми е обидно отношението на хората към изкуството. Работата на художниците не се цени, купуват ги, с цел да уплътнят място на стената “, споделя с горест Владимир.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ