За зависимостите и пътищата за излизане от тях – как

За зависимостите и пътищата за излизане от тях – по какъв начин вярата в Бог може да преобърне живота на човек, споделя Александра Кръстева.

Иво, който е фотограф, протяга ръка за първи път към опиатите на 17.

„ Кодеин, котерпин… Търсех бягство от действителността. Първите четири години живеех, с цел да се треса. Вторите четири години се друсах, с цел да пребивавам. Това е парадоксът – че първоначално, когато можеш да спреш, не искаш, а след това, когато искаш да спреш, към този момент не можеш.

Горе-долу в средата на този интервал аз осъзнах, че съм в сериозен капан. И започнах да си мисля за някакво изплъзване, само че към този момент беше късно”, споделя той.

„ Един наркоман въобще не може да си показа живота си отвън рамките на опиатите – и по тази причина всеки ден да използва някакви субстанции, с цел да може да е жив. И е доста мъчно, тъй като прекъсването на опиатите е единствено началото на изцелението. След това да се приобщиш към живота, да свикнеш със обществения живот, който е отвън рамката на дрогата, е доста мъчно. Да се ресоциализираш, да се научиш да живееш и да функционираш като естествен човек.

Ако не промениш средата, в случай че не скъсаш със остарялата среда и не я промениш напълно с нови хора, ново обграждане, което няма общо с казуса „ зависимост”, е съвсем невероятно за мен един човек да си промени живота”, споделя Иво.

„ Аз се обърнах към вярата. И това беше тотална промяна на живота ми”, споделя той.

„ Тези хора са изхвърлени на улицата. Колкото и добър резултат да реализираме в болничното заведение, в деня на изписването индивидът се връща при старите другари. Един наш пациент споделяше: „ В блока, където пребивавам, имаме двама дилъри, трима наркомани и гаджето ми се друса”. Колко време може да изкара той в тази среда?”, изяснява психиатърът доктор Иван Добринов.

Преди светлината в живота му да изгасне изцяло, Иво намира избавление – в църквата.

Преди 12 години Иван Генов отдава живота си на Бог. Проблемът „ зависимости” застава на пътя му незабавно.

„ За първи път се сблъсках още първата година, когато станах духовник. И то за човек, който е приключил богословие. Човек, който е от нашите среди. Богослов, който продължава за жалост да е подвластен – от алкохола”, споделя отец Иван.

„ Човек, когато е под взаимозависимост, слуша друго аз. Не слуша своето лично аз. Т.е. не взема решения. И от тази позиция може да се каже в действителност, че някой път под въздействието на опиата, дяволът може да влезе в индивида и да беседва от негово име”, споделя той.

Макар че не съумява да помогне на приятеля си в битката с алкохола, отец Иван приема за своя задача да връща жаждата за живот на подвластните.

„ Виждам, че всеки един от тези подвластни има потребност първо от любовта, второ от вярата, тъй като те би трябвало да намерят пътя в своя живот, смисъла на живота. Да го осмислят. Смисълът на живота е човек да остави след себе си нещо добро”, споделя отец Иван.

А положителното, което самият той желае да остави, е център, в който излекувалите тялото си наркомани да могат да излекуват и духа си.