За въвеждането на европейското законодателство, свързано с прането на пари,

За въвеждането на европейското законодателство, обвързвано с прането на пари, за рестрикциите против Русия и банковата дисциплинираност, за рисковете от нови финансови закононарушения беседваме с Горан Ангелов, създател на IBS България с над 20-годишен опит в осведомителните и информационните технологии и с редица сполучливо осъществени ИТ планове за бизнеса и обществения бранш. IBS България e една от водещите компании в страната с фокус върху финансовата промишленост, аналитикс решенията и систематичната интеграция, изкуствен интелект, Fintech и Regtech решения, битката с измамите и финансовите закононарушения. Компанията е оторизираният представител на IBM за България. Г-н Ангелов, по какъв начин ще се отразят финансовите наказания върху Русия и нейната политика във финансовия бранш? Икономически е ясно, че тези рестрикции няма по какъв начин да имат позитивно въздействие. По отношение на политиката на Русия виждаме, че те отстояват позициите си по най-различни способи, в това число и посредством условия за заплащания в рубли и през проксита. Тук по-важно е по какъв начин банките от европейската общественост ще открият нужните контроли, с цел да не изпаднат в обстановка, в която да бъдат упрекнати, че са нарушили наложените наказания. Такова събитие ще има трагични последици върху реномето на институцията, в това число и опасност за цялостната ѝ активност. Банките би трябвало да са доста деликатни в това отношение, защото рискът въобще не е за занемаряване. Очаква ли се хакери от Русия да стартират проведени офанзиви против съответни банкови сметки? Военните дейности се водят по всички фронтове, в това число и в цифровия свят. Банковите институции са част от живота на хората и са сериозна частица от бизнес интервенциите. Със сигурност са предпочитана цел. По-скоро офанзивите биха били съсредоточени върху смущение на цялостното действие на финансовата система, а не върху обособени сметки. Въпреки това има доста съпътстващи мероприятия и ние отчитаме непрекъснато повишаваща се интензивност по голям брой схеми за финансови закононарушения. Очаквате ли да има целенасочени офанзиви от съветската страна към огромни корпорации от Съединени американски щати и Европа? Всяка опция да се наруши естествения живот и работа за основаване на напрежение е евентуално да бъде употребена. Казусът с Български Пощи е добър образец. Макар, че те са жертва на стандартна офанзива с криптовирус от вида ransomware, изборът на времето за активацията ѝ може и да не е инцидентен. Щом позволяваме и най-малка възможност за това, е редно да приемем риска, че атакуващата страна също знае и се възползва от тези моменти. Ако допуснем, че атакуващите са знаели авансово и кого нападат, то би трябвало да отчетем обстоятелството, че евентуално осъзнават, че държавна организация няма да заплати откуп. От тук можем да съдим и за задачите им – да основат безпорядък и напрежение, а не да извлекат стопански облаги. Как се приготвя бизнесът да отбрани финансовите преводи сега? Киберсигурността, както и другите ограничения за отбрана от измами, към този момент се преглежда на опасност с нараснал риск. Организациите адресират този риск посредством концентриране на спомагателни човешки, механически и финансови запаси. Увеличиха ли се fraud офанзивите от началото на войната и по какъв начин мислите ще се развие обстановката със сигурността през идващите месеци? Отчита се нараснала интензивност както при офанзивата на картови канали, посредством BIN офанзиви да вземем за пример, по този начин и по цифровите, главно посредством fishing офанзиви за прихващане на сметки и в композиция с други способи. Трудно е да се дефинира дали войната в Украйна е повода или по-скоро големият скок в броя консуматори на цифрови канали по време на пандемията. Участниците в измамите следват парите и е обикновено откакто цифровите транзакции нарастват и техните старания в тези канали да се покачат. Как се ускоряват политиките в областта на предотвратяването на измами и какви нови подходи се ползват, с цел да се защитят бизнес консуматори и крайни консуматори? Има две съществени посоки, по които се работи за създаване на отбрана и предварителна защита. Първото от тях е да се събират допустимо най-вече данни в подтекста на една транзакция, които да бъдат част от оценката на риск. Второто направление е да се корелират данни от цялостното държание на клиента, с цел да се разпознават девиации от естествената му активност. В практиката двете посоки работят в съгласие и в синхрон, с цел да се построи по този начин наречената холистична отбрана от измами. Събирането на нужните данни е основа за по-добра оценка на риска. В композиция с разнообразни техники за дву- и многофакторна идентификация можем да имаме висока сигурност със минимални взаимни отстъпки в прекарването на клиента. Как е транспонирано у нас законодателството против прането на пари и по какъв метод се ползва? Нашето законодателство транспонира условията на законодателния пакет на Европейски Съюз за битка с изпирането на пари и противодействието на финансирането на тероризма. Мерките в региона са в непрестанно развиване. Миналата година бе оповестено предложение за 6-та Директива за битка с прането на пари, която включва спомагателни ограничения за хармонизиране на метода и правилата сред страните членки. В основата на новият законодателен пакет е основаването на нов орган на Европейски Съюз, който ще трансформира надзора и ще ускори съдействието сред звената за финансово разузнаване. Това ще бъде централен орган, координиращ националните такива, с цел да подсигурява, че частният бранш вярно и поредно ползва разпоредбите на Европейски Съюз. Този пакет от ограничения би трябвало да влезе в действие през 2024, а до тогава би следвало да сме хармонизирали и законодателството си с него. Какво е належащо, с цел да имаме още по-ефективно законодателство в тази посока? Мисля, че Европейски Съюз поставя задоволителни старания в тази посока. А и директивите имат наложителен темперамент за страните членки. По-ефективен надзор и използване на законодателството би трябвало да е задачата. Тук е и ролята на националните регулатори, които би трябвало да развият компетенциите си за надзор и да подкрепят съответно развиването на процесите при бизнеса. В банковата сфера следва приемане на нови регулации в директивата за електронните платежни услуги, за какво са нужни и какво е значимо още да се промени? Въвеждането на отворено банкиране в Европа, обусловено от директивата за платежните услуги PSD2, към този момент сподели позитивно влияние върху конкуренцията в платежните услуги и банковия бранш като цяло, усъвършенства отбраната на потребителите и поддържа основаването на нови платежни решения. И въпреки всичко по този начин наречените TPP (Third-party payment providers) като финтех, компании за електронна търговия и други започващи компании към момента се сблъскват с някои регулаторни спънки при навлизането си на пазара на заплащания. В момента тече развой по съвещания на проверка на PSD2 във връзка с техническите условия за използване на SCA (secure customer authentication) процедурите и разширение на интервалите на единодушия на клиентите. Тези промени целят да подобрят потребителско преживяване при потреблението на приложения на трети компании. Можем да чакаме в скоро време регулатора да разшири условията за отваряне освен на данни за разплащателни сметки, само че и на данни по отношение на други финансови артикули, като wealth management и потребителско кредитиране за основаване на нови решения отвън региона на заплащанията. Това ще е първа стъпка за прекосяване от отворено банкиране към отворено финансиране. Така, че сме в очакване скоро да се срещнем с рамката на PSD3. Интервюто е оповестено първо в.