Волята за премахване на ТЕЛК-а зависи и от премиера Борисов
За трите законопроекта за хората с увреждания, чието правене се свързва с упованията за промени в бранша пред news.bg приказва Капка Панайотова от Център за самостоятелен живот.
Г-жо Панайотова, три законопроекта се готвят един за уврежданията, един за обществените услуги и един за персоналната помощ. Ще се случат ли промените с тях?
Ако тези три законопроекта по някакъв метод съдържат правилните регулации и точните разпореждания - да. Моето безпокойство е това, че в случай че не и трите, то най-малко два от тях, ще бъдат плод на компромис. Когато се прави компромис, при нужда от генерална смяна, нормално не се случва нищо положително. Компромисът е позволен тогава, когато се вършат някакви козметични промени. Когато обстановката изисква фундаментална смяна, компромисът не може да създаде нищо положително.
В случая приказвам за Закона за уврежданията и Закона за персонална помощ. Законът за обществените услуги също е едно изключително създание. Плод на компромис и то от самото му начало.
Със сигурност е значимо обществените услуги да бъдат извадени от Закона за общественото подкрепяне, въпросът е дали има потребност от специфичен закон за обществените услуги. Със сигурност Законът за уврежданията ще бъде извънредно тежък за работа. Вероятно ще постанова някакви взаимни отстъпки, тъй като този закон би трябвало да обърне политиката по уврежданията с хастара на открито. Трябва доста фундаментално да се промени всичко - от разбирането на увреждането като медицински проблем до поддръжката, която би трябвало да получават хората на самостоятелно равнище, без да пропущаме всичко, което би трябвало да се направи във връзка с достъпността. Тук е точно е моят проблем, обвързван със обществените услуги. Специални обществени услуги има тогава, когато услугите за жителите, не са налични за хората с увреждания. Тогава се постановат специфични услуги. Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания изисква всички услуги, както и цялата среда да бъдат налични и отзивчиви за хората с увреждания. Ако това се случи, няма да има потребност от профилирани услуги за хората с увреждания.
Изключение са техническите помощни средства. Оттам нататък дневни центрове, нощни центрове и не знам още какви са безусловно ненужни, в случай че средата е налична. Като споделям налична среда - нямам поради единствено физическа досегаемост, само че и достъп до самите услуги. Виждате, че има спор още през цялото време.
Вече се стартира дискусия, която е още в доста начален етап, само че би трябвало да бъде приключена - дали законът да се споделя Закон за хората с увреждания или Закон за уврежданията. Това е доста значим спор, тъй като колкото и да наподобява формалистичен, дано не забравяме, че има цяла просвета - обществена филология, която не инцидентно зародила. Тя поражда заради обстоятелството, че става пределно ясно, че езикът, който употребяваме образува настройки. Съответно настройките образуват речника. Така че е доста значимо, дали ще кажем, че вършим Закон за хората с увреждания или Закон за уврежданията.
Аз не отстъпвам от самото начало наименованието Закон за уврежданията по две аргументи. Първо, тъй като увреждането, както и Конвенцията го декларира, изрично и България я е утвърдила - уврежданията са обществено събитие. За да ги разбираме като такива, би трябвало да преглеждаме, както самите хора с увреждания, по този начин и средата, в която те действат. Затова приказваме за Закон за уврежданията. Този закон би трябвало да съдържа главно две направления на работа - адаптиране на средата и поддръжка за всеки човек с увреждане, съгласно неговите потребности. Не типа и степента на увреждане да са водещи, а самостоятелните потребности на индивида.
Тоест обществената оценка да е водеща?
Аз персонално не желая да я назовавам обществена оценка. Тук непрестанно се спекулира със обществена и здравна оценка.
Твърдя, че водеща би трябвало да е оценката на потребностите на индивида в общия обществен подтекст на развиване. Потребностите на човек, който живее в София, който е на 30 години и има висше обучение и желае да работи подлежат на оценка, която би трябвало да създаде един тип поддръжка и като количество и като вид и то на избрана стойност. Та би следвало да разреши на този човек да работи, съгласно своето обучение, а не съгласно увреждането, което има. Увреждането не е статут. Не инцидентно Конвенцията дефинира увреждането като " бариерите в средата, които пречат на хората с трайни функционални дефицити да вземат участие наедно в публичния живот ". Не е проблем моят полиомиелит, който съм изкарала преди 60 години.Проблемът е, че някъде няма асансьор и аз не мога да се кача по стълбите.
Законът би трябвало да бъде наименуван Закон за уврежданията, точно с цел да включи в своите разпореждания решения на тези проблеми на недостижимост на съвсем всички обществени системи в страната.
Това точно провокира нуждата от профилирани услуги в страната. Докато няма досегаемост на обществените системи постоянно ще има потребност от един успореден свят. Това е нещото, което Конвенцията не позволява. Конвенцията споделя не. Този успореден свят би трябвало да бъде последователно премахнат. Хората с увреждания би трябвало да бъдат включени в обществото и по тази причина ние ще настояваме да бъде Закон за уврежданията. Колеги от национално представителни организации упорстват да бъде Закон за хората с увреждания. Ако го създадем Закон за хората с увреждания рискуваме да изпуснем този доста необятен обществен подтекст - който е най-важният. Най-важното е да има асансьор или да има рампа. Второто нещо, което е доста значимо - това уродливо създание на комунизма, наречено ТЕЛК и най-много статутът, който има документът, издаван от ТЕЛК.
Има ли политическа воля, усещате ли поддръжка, с цел да се отстрани ТЕЛК?
Ако би трябвало да отговоря непосредствено - отговорът ми е незнам. ТЕЛК-ът е в едно друго министерство по опазването на здравето, а цялата политика по уврежданията е в общественото министерство.
В общественото министерство има воля за смяна на политиките, само че ТЕЛК-ът е в друго министерство. Остава отвън полезрението на това министерство, в което има воля. Сега някой ще си намерения, че живеем в една страна - имаме едно държавно управление и когато има воля от страна на едно министерство, би трябвало да има и съответна воля и от страна на другото министерство, тъй като те би трябвало да работят в синхрон. Някъде нещо тук се пука.
Това, което знам, че от Министерство на здравеопазването не излизат сигнали на воля да се отстрани статутът на ТЕЛК-а. Той е доста комфортен за доста хора, най-много за ТЕЛК-овете, за национално представителни организации на и за хора с увреждания. Там се натрупат диагнози. Всяка диагноза има по даден % загуба на продуктивност по отношение на здрав човек. Абсолютно безумство като теза! Най-накрая една математическа формула, която те я поставят в един компютър и излиза най-после 87% изгубена продуктивност. Оттук следват автоматизирано всички обществени права - от пенсия заради неработоспособност до добавка за интеграция.
А има ли воля тогава да се развърже ТЕЛК-ът от въпросните обществени права? При нас има освен воля, а решителност. Като представител на една много огромна група дейни хора с увреждания, на които ТЕЛК-ът просто им пречи. Дали ще успеем да предизвикаме воля и в здравното министерство, незнам. От страна на общественото министерство има схващане за казуса.
Защото това е съществена пробойна в Национален осигурителен институт?
Първо, че е съществена пробойна в Национален осигурителен институт, второ ТЕЛК-ът поражда всички останали обществени права. Ако има ТЕЛК и той е със същия статут, няма да има потребност от никаква обществена оценка, тъй като това по закон е излишно. Има едно решение - просто и обикновено. ТЕЛК-ът да си остане в Министирество на опазването на здравето, само че да не бъде документът, който взема решение дали аз имам увреждане или нямам увреждане и оттова нататък да произтичат всички мои права.
Дали до там ще стигне положителната воля доста зависи, както от министър Петков, по този начин и от премиера Борисов. Ако това се направи, ТЕЛК-ът ще си остане, само че той няма да има никаква роля.
Мая Манолова се ангажира със Закона за персоналната помощ, за какво?
Странното е, че всички се активизираха в най-неподходящия миг. Този Закон за персоналната помощ е концепция на Центъра за самостоятелен живот от преди 15 години. Ние с група адвокати и хора с увреждания като организация разработихме проектозакон за персоналната помощ безусловно преди 15 години. И сме го внесли - Цецка Цачева беше тогава първи мандат ръководител на Народното събрание. Той отвисява там с години.
Срещаме се с Мая Манолова по нейна самодейност. Тя като омбудсман реши, че ще прояви законодателна самодейност като внесе проектозакон за персонална помощ като самодейност на омбудсмана. До огромна степен той стъпва на проектозакона, който нашата организация създаде преди 15 години с някакви дребни промени. Дали ще успее - това би било добре. Той няма да има отношение към Закона за уврежданията или Закона за обществените услуги. Той може да действа и е положително решение. Надявам се министър Петков и Мая Манолова да намерят общ език и да не се припознае законопроекта като политическа борба, тъй като тя не е. Поне за нас хората с увреждания - това не е политическа борба. Това е борба за живота.
Ако погледнете, какъв брой индивида са в залата с колички ще си дадете сметка, че те са тук с помощта на това, че има " Асистент за самостоятелен живот " като услуга на Столична община. Колкото и да е уродлива и некачествена. Все отново я има. Наистина хора с доста тежки увреждания, в случай че могат да живеят самостоятелен живот, то е единствено с помощта на асистентската услуга. Услугата персонален помощник, не следва да се бърка с болногледач. Така както един професор има потребност от помощник в университета, по този начин и индивидът с увреждане има потребност от помощник, с цел да прави нещата, които той самият не може. Не да взима решения, не да му споделя кое потребно, кое е нездравословно, не да го води на рехабилитации и да го мачкат - а да има опция да каже: желая да отида на ваучър - асистентът да го заведе на ваучър, желая да отида на жена - да го заведе на жена.
Г-жо Панайотова, три законопроекта се готвят един за уврежданията, един за обществените услуги и един за персоналната помощ. Ще се случат ли промените с тях?
Ако тези три законопроекта по някакъв метод съдържат правилните регулации и точните разпореждания - да. Моето безпокойство е това, че в случай че не и трите, то най-малко два от тях, ще бъдат плод на компромис. Когато се прави компромис, при нужда от генерална смяна, нормално не се случва нищо положително. Компромисът е позволен тогава, когато се вършат някакви козметични промени. Когато обстановката изисква фундаментална смяна, компромисът не може да създаде нищо положително.
В случая приказвам за Закона за уврежданията и Закона за персонална помощ. Законът за обществените услуги също е едно изключително създание. Плод на компромис и то от самото му начало.
Със сигурност е значимо обществените услуги да бъдат извадени от Закона за общественото подкрепяне, въпросът е дали има потребност от специфичен закон за обществените услуги. Със сигурност Законът за уврежданията ще бъде извънредно тежък за работа. Вероятно ще постанова някакви взаимни отстъпки, тъй като този закон би трябвало да обърне политиката по уврежданията с хастара на открито. Трябва доста фундаментално да се промени всичко - от разбирането на увреждането като медицински проблем до поддръжката, която би трябвало да получават хората на самостоятелно равнище, без да пропущаме всичко, което би трябвало да се направи във връзка с достъпността. Тук е точно е моят проблем, обвързван със обществените услуги. Специални обществени услуги има тогава, когато услугите за жителите, не са налични за хората с увреждания. Тогава се постановат специфични услуги. Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания изисква всички услуги, както и цялата среда да бъдат налични и отзивчиви за хората с увреждания. Ако това се случи, няма да има потребност от профилирани услуги за хората с увреждания.
Изключение са техническите помощни средства. Оттам нататък дневни центрове, нощни центрове и не знам още какви са безусловно ненужни, в случай че средата е налична. Като споделям налична среда - нямам поради единствено физическа досегаемост, само че и достъп до самите услуги. Виждате, че има спор още през цялото време.
Вече се стартира дискусия, която е още в доста начален етап, само че би трябвало да бъде приключена - дали законът да се споделя Закон за хората с увреждания или Закон за уврежданията. Това е доста значим спор, тъй като колкото и да наподобява формалистичен, дано не забравяме, че има цяла просвета - обществена филология, която не инцидентно зародила. Тя поражда заради обстоятелството, че става пределно ясно, че езикът, който употребяваме образува настройки. Съответно настройките образуват речника. Така че е доста значимо, дали ще кажем, че вършим Закон за хората с увреждания или Закон за уврежданията.
Аз не отстъпвам от самото начало наименованието Закон за уврежданията по две аргументи. Първо, тъй като увреждането, както и Конвенцията го декларира, изрично и България я е утвърдила - уврежданията са обществено събитие. За да ги разбираме като такива, би трябвало да преглеждаме, както самите хора с увреждания, по този начин и средата, в която те действат. Затова приказваме за Закон за уврежданията. Този закон би трябвало да съдържа главно две направления на работа - адаптиране на средата и поддръжка за всеки човек с увреждане, съгласно неговите потребности. Не типа и степента на увреждане да са водещи, а самостоятелните потребности на индивида.
Тоест обществената оценка да е водеща?
Аз персонално не желая да я назовавам обществена оценка. Тук непрестанно се спекулира със обществена и здравна оценка.
Твърдя, че водеща би трябвало да е оценката на потребностите на индивида в общия обществен подтекст на развиване. Потребностите на човек, който живее в София, който е на 30 години и има висше обучение и желае да работи подлежат на оценка, която би трябвало да създаде един тип поддръжка и като количество и като вид и то на избрана стойност. Та би следвало да разреши на този човек да работи, съгласно своето обучение, а не съгласно увреждането, което има. Увреждането не е статут. Не инцидентно Конвенцията дефинира увреждането като " бариерите в средата, които пречат на хората с трайни функционални дефицити да вземат участие наедно в публичния живот ". Не е проблем моят полиомиелит, който съм изкарала преди 60 години.Проблемът е, че някъде няма асансьор и аз не мога да се кача по стълбите.
Законът би трябвало да бъде наименуван Закон за уврежданията, точно с цел да включи в своите разпореждания решения на тези проблеми на недостижимост на съвсем всички обществени системи в страната.
Това точно провокира нуждата от профилирани услуги в страната. Докато няма досегаемост на обществените системи постоянно ще има потребност от един успореден свят. Това е нещото, което Конвенцията не позволява. Конвенцията споделя не. Този успореден свят би трябвало да бъде последователно премахнат. Хората с увреждания би трябвало да бъдат включени в обществото и по тази причина ние ще настояваме да бъде Закон за уврежданията. Колеги от национално представителни организации упорстват да бъде Закон за хората с увреждания. Ако го създадем Закон за хората с увреждания рискуваме да изпуснем този доста необятен обществен подтекст - който е най-важният. Най-важното е да има асансьор или да има рампа. Второто нещо, което е доста значимо - това уродливо създание на комунизма, наречено ТЕЛК и най-много статутът, който има документът, издаван от ТЕЛК.
Има ли политическа воля, усещате ли поддръжка, с цел да се отстрани ТЕЛК?
Ако би трябвало да отговоря непосредствено - отговорът ми е незнам. ТЕЛК-ът е в едно друго министерство по опазването на здравето, а цялата политика по уврежданията е в общественото министерство.
В общественото министерство има воля за смяна на политиките, само че ТЕЛК-ът е в друго министерство. Остава отвън полезрението на това министерство, в което има воля. Сега някой ще си намерения, че живеем в една страна - имаме едно държавно управление и когато има воля от страна на едно министерство, би трябвало да има и съответна воля и от страна на другото министерство, тъй като те би трябвало да работят в синхрон. Някъде нещо тук се пука.
Това, което знам, че от Министерство на здравеопазването не излизат сигнали на воля да се отстрани статутът на ТЕЛК-а. Той е доста комфортен за доста хора, най-много за ТЕЛК-овете, за национално представителни организации на и за хора с увреждания. Там се натрупат диагнози. Всяка диагноза има по даден % загуба на продуктивност по отношение на здрав човек. Абсолютно безумство като теза! Най-накрая една математическа формула, която те я поставят в един компютър и излиза най-после 87% изгубена продуктивност. Оттук следват автоматизирано всички обществени права - от пенсия заради неработоспособност до добавка за интеграция.
А има ли воля тогава да се развърже ТЕЛК-ът от въпросните обществени права? При нас има освен воля, а решителност. Като представител на една много огромна група дейни хора с увреждания, на които ТЕЛК-ът просто им пречи. Дали ще успеем да предизвикаме воля и в здравното министерство, незнам. От страна на общественото министерство има схващане за казуса.
Защото това е съществена пробойна в Национален осигурителен институт?
Първо, че е съществена пробойна в Национален осигурителен институт, второ ТЕЛК-ът поражда всички останали обществени права. Ако има ТЕЛК и той е със същия статут, няма да има потребност от никаква обществена оценка, тъй като това по закон е излишно. Има едно решение - просто и обикновено. ТЕЛК-ът да си остане в Министирество на опазването на здравето, само че да не бъде документът, който взема решение дали аз имам увреждане или нямам увреждане и оттова нататък да произтичат всички мои права.
Дали до там ще стигне положителната воля доста зависи, както от министър Петков, по този начин и от премиера Борисов. Ако това се направи, ТЕЛК-ът ще си остане, само че той няма да има никаква роля.
Мая Манолова се ангажира със Закона за персоналната помощ, за какво?
Странното е, че всички се активизираха в най-неподходящия миг. Този Закон за персоналната помощ е концепция на Центъра за самостоятелен живот от преди 15 години. Ние с група адвокати и хора с увреждания като организация разработихме проектозакон за персоналната помощ безусловно преди 15 години. И сме го внесли - Цецка Цачева беше тогава първи мандат ръководител на Народното събрание. Той отвисява там с години.
Срещаме се с Мая Манолова по нейна самодейност. Тя като омбудсман реши, че ще прояви законодателна самодейност като внесе проектозакон за персонална помощ като самодейност на омбудсмана. До огромна степен той стъпва на проектозакона, който нашата организация създаде преди 15 години с някакви дребни промени. Дали ще успее - това би било добре. Той няма да има отношение към Закона за уврежданията или Закона за обществените услуги. Той може да действа и е положително решение. Надявам се министър Петков и Мая Манолова да намерят общ език и да не се припознае законопроекта като политическа борба, тъй като тя не е. Поне за нас хората с увреждания - това не е политическа борба. Това е борба за живота.
Ако погледнете, какъв брой индивида са в залата с колички ще си дадете сметка, че те са тук с помощта на това, че има " Асистент за самостоятелен живот " като услуга на Столична община. Колкото и да е уродлива и некачествена. Все отново я има. Наистина хора с доста тежки увреждания, в случай че могат да живеят самостоятелен живот, то е единствено с помощта на асистентската услуга. Услугата персонален помощник, не следва да се бърка с болногледач. Така както един професор има потребност от помощник в университета, по този начин и индивидът с увреждане има потребност от помощник, с цел да прави нещата, които той самият не може. Не да взима решения, не да му споделя кое потребно, кое е нездравословно, не да го води на рехабилитации и да го мачкат - а да има опция да каже: желая да отида на ваучър - асистентът да го заведе на ваучър, желая да отида на жена - да го заведе на жена.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ