Сръбски историци подкрепят България за Северна Македония
За основаването на македонизма огромен принос има сръбската агитация. Когато в рамките на съществувалото сред двете международни войни Кралство Югославия стана ясно, че македонците няма да станат сърби, Белград мина към подъл проект, написа " ".
Според него българите край Вардар няма да са сърби, само че няма да са и българи. Силен подтик в тази тенденция даде Втората международна война, след която бе основана СФРЮ (Социалистическа Федеративна Република Югославия). В нея умерено можеше да се реализира опитът по дебългаризиране на хората в югозападните български земи и превръщането им в „ македонци “.
Тези дни се изписаха тонове мастило за ветото на България по отношение на влизането на Северна Македония в Европейски Съюз. Аргументите за това, че езикът на хората край Вардар е български акцент, а историята им до 1944 година е обща с тази на България, са стоманени.
Въпреки това те се оспорват от историците в Северна Македония. Така този спор навлиза в патова обстановка на правилото „ дума против дума “. Очевидно е, че за неговото решение би трябвало да се привлекат и безпристрастни отзиви на учени от други страни. И ето, че ненадейно бранители на българската идея станаха... сръбските историци.
Впрочем за нас, българските историци, това не е толкоз ненадейно. Няма да не помни огромният „ взрив “, който направи книгата на известния сръбски професор, византинист и посланик Сърджан Пириватрич „ Самуиловата страна. Обем и темперамент. Белград, 1997 година “. В нея той ясно обоснова българската същина на Самуил, неговите наследници и страната му, която не е нищо друго, с изключение на продължение на Българското царство.
Ето че през днешния ден тезата на Пириватрич продължава да се развива от негови по-млади сръбски сътрудници. Преди дни в сръбската организация „ Блиц “ се появи забавно изявление на магистъра ог Университета в Бристол и лекар на историческите науки в Белградския университет Чедомир Антич. Сръбският историк е безапелационен, че през IХ-ХI в. славяните в региона Македония са неразделима част от Българското царство.
Понеже доктор Антич е експерт по нова история, изключително скъпи са неговите наблюдения върху този интервал. „ Вярно е, че през ХIХ в. в Македония е имало доста повече славяни, които се усещат българи, в сравнение с сърби. Също по този начин е правилно, че тогава съвсем никой не се е чувствал македонец. “ Последното изказване „ е изобретение от ХХ в. “ - заключава Чедомир Антич.
А точно основаната след Втората международна война СФРЮ дава големи благоприятни условия за развиването на македонизма. В нейните граници новоизлюпените с решение на Коминтерна „ македонци “ получават „ национална република и самостоятелност без нито един изстрел “ (Чедомир Антич).
Друг сръбски историк ясно разкрива ролята на Титова Югославия в „ основаването “ на македонската нация. Също пред „ Блиц “ Деян Ристич акцентира, че точно „ атмосферата на СФРЮ дава опция и систематично поддържа одобряването на македонската национална еднаквост: „ Следователно днешните македонци на първо място би трябвало да са признателни на Югославия (разбирай Сърбия - Н. О.) и никога на България, която от дълго време поставя старания да отхвърля всичко македонско. “
Казано е: „ Когато обстоятелствата приказват и боговете мълчат “. Тази поговорка обаче не важи за скопските историчари. Слава-Богу, че понякога им я напомнят техните ментори от Белград.
Според него българите край Вардар няма да са сърби, само че няма да са и българи. Силен подтик в тази тенденция даде Втората международна война, след която бе основана СФРЮ (Социалистическа Федеративна Република Югославия). В нея умерено можеше да се реализира опитът по дебългаризиране на хората в югозападните български земи и превръщането им в „ македонци “.
Тези дни се изписаха тонове мастило за ветото на България по отношение на влизането на Северна Македония в Европейски Съюз. Аргументите за това, че езикът на хората край Вардар е български акцент, а историята им до 1944 година е обща с тази на България, са стоманени.
Въпреки това те се оспорват от историците в Северна Македония. Така този спор навлиза в патова обстановка на правилото „ дума против дума “. Очевидно е, че за неговото решение би трябвало да се привлекат и безпристрастни отзиви на учени от други страни. И ето, че ненадейно бранители на българската идея станаха... сръбските историци.
Впрочем за нас, българските историци, това не е толкоз ненадейно. Няма да не помни огромният „ взрив “, който направи книгата на известния сръбски професор, византинист и посланик Сърджан Пириватрич „ Самуиловата страна. Обем и темперамент. Белград, 1997 година “. В нея той ясно обоснова българската същина на Самуил, неговите наследници и страната му, която не е нищо друго, с изключение на продължение на Българското царство.
Ето че през днешния ден тезата на Пириватрич продължава да се развива от негови по-млади сръбски сътрудници. Преди дни в сръбската организация „ Блиц “ се появи забавно изявление на магистъра ог Университета в Бристол и лекар на историческите науки в Белградския университет Чедомир Антич. Сръбският историк е безапелационен, че през IХ-ХI в. славяните в региона Македония са неразделима част от Българското царство.
Понеже доктор Антич е експерт по нова история, изключително скъпи са неговите наблюдения върху този интервал. „ Вярно е, че през ХIХ в. в Македония е имало доста повече славяни, които се усещат българи, в сравнение с сърби. Също по този начин е правилно, че тогава съвсем никой не се е чувствал македонец. “ Последното изказване „ е изобретение от ХХ в. “ - заключава Чедомир Антич.
А точно основаната след Втората международна война СФРЮ дава големи благоприятни условия за развиването на македонизма. В нейните граници новоизлюпените с решение на Коминтерна „ македонци “ получават „ национална република и самостоятелност без нито един изстрел “ (Чедомир Антич).
Друг сръбски историк ясно разкрива ролята на Титова Югославия в „ основаването “ на македонската нация. Също пред „ Блиц “ Деян Ристич акцентира, че точно „ атмосферата на СФРЮ дава опция и систематично поддържа одобряването на македонската национална еднаквост: „ Следователно днешните македонци на първо място би трябвало да са признателни на Югославия (разбирай Сърбия - Н. О.) и никога на България, която от дълго време поставя старания да отхвърля всичко македонско. “
Казано е: „ Когато обстоятелствата приказват и боговете мълчат “. Тази поговорка обаче не важи за скопските историчари. Слава-Богу, че понякога им я напомнят техните ментори от Белград.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ