Доц. Валентин Вацев: 12-те точки от Китайския мирен план очертават принципно нов свят
За разлика от Държавния департамент на Съединени американски щати, който в случай че не всеки ден, то през ден залива света със мнения, конференции, разбори, изявленията, изказвания и прочие /и единствено Холивуд е по- плодороден от него/, външнополитическото ведомство на КНР е сдържано, съвсем безмълвно. Китай е стопански колос, съпоставим по мощност със Съединени американски щати, който обаче излиза с външнополитически начинания извънредно рядко.
Може би тази стилистика идва от времената на Дън Сяо Пин, който още преди време завеща на страната своите известни „ 28 йероглифа ”. Главният принцип на тези писмени знаци изисква да се държиш в сянката, да не се проявяваш.
Но на 24 февруари тази година Китайското външно министерство огласи за целия свят своите 12 точки за разрешаването на украинската рецесия. Уместно е да се допусна, че този китайски проект е разискван от ръководителя на външната политика на Китайската компартия в Европейски Съюз и в Москва.
И визитата на Ван И в Европа, и в Русия, сякаш инцидентното посещаване в Москва на група туристи от КНР издават привързаността на китайското управление към присъщата за Китай и дори наложителна за него символна повърхност на общуването.
На пръв взор в тези 12 точки на Пекин няма нищо остро, нищо гръмко и нищо сензационно – формата е неутрална, езикът е нормалния в дипломатическата процедура. И въпреки всичко, това е фундаментален текст, който обрисува нови хоризонти в интернационалните връзки.
Точка първа – Китай упорства да се почита суверенитета на всяка страна. „ Всички страни, огромни или дребни, мощни или слаби, богати или небогати са равноправни членове на интернационалната общественост. Това очевидно увещание на Вестфалския мир се появява в миг, когато във Вашингтон от дълго време са повярвали, че суверинитетът е богатство, което се отпуска на другите страни по волята на Вашингтонската администрация. Това е увещание за свят, в който суверенитета на всяка страна е неин неотнимаем справедлив признак, а не хартийка, подписана от държавния секретар на Съединени американски щати. Точно по тази причина Китай има съображение да претендира Нанси Пелоси да не посещава Тайван без разрешението на формален Пекин.
Точка втора – В нея Китай упорства, че сигурността на една страна не може да се реализира за сметка на друга страна. Всъщност, това е правилото за сплотеност на сигурността, който постановява, че по-голямата сигурност на една страна не може да се реализира с цената на по-малка сигурност за друга страна. В случая с Украйна и Русия тук намерено се декларира, че увеличението на сигурността на Украйна не може да се реализира посредством понижаване на сигурността на Русия, като самия опит това да се случи, съставлява същински casus beli.
Точка трета – Прекратяване на огъня и преустановяване на бойните дейности. Всички страни би трябвало да пазят рационалността и да са сдържани, заобикаляйки раздухването на огъня и изостряне на напрежението. Смисълът на точка 3 е в това, че всички страни са длъжни да поддържат Русия и Украйна, само че не посредством доставяне на едната страна с оръжие и муниции, а в работата им в едно направление, за бързо възобновяване на директния разговор и постепенна деескалация на обстановката.
В точка 4 се утвърждава, че разговорът и договарянията са единственото жизнеспособно решение на украинския кризис. Този принцип непосредствено опонира на убедеността на западните водачи /напр. Ж.Борел/, че решението може да пристигна единствено на бойното поле. Фактически, Китай упорства да се стартират мирни договаряния. При това Китай предлага себе си като площадка за такива договаряния.
Точка пета – Урегулиране на филантропичната рецесия и точка 6 – Защита на гражданското население и военнопленниците – тук Китай, в единодушие със своите правила, упорства и най-разгорещените бойни дейности да имат някакво филантропично измерение и да се подържа, доколкото е допустимо, някакъв филантропичен смисъл на спора.
В точка 7 Китай е срещу въоръжените набези над атомни електростанции, като приканва страните да съблюдават интернационалното право. Китай помни, че наблюдаващите от разнообразни интернационалните структури, които посещаваха Запорожката АЕС, по този начин и не съумяха да кажат /или просто не пожелаха/ да посочат кой въпреки всичко обстрелва най-голямата атомна електроцентрала в Европа.
Точка осма – Намаляване на стратегическите опасности, не на разпространяването на нуклеарно оръжие, а по този начин също на разработките и приложението на биологическо оръжие.
Тук има прикрит намек – украинските политици не криеха желанието си да получат нуклеарно оръжие, а в Украйна, съгласно признанията на Съединени американски щати, са работили десетки американски биолаборатории.
Точка девета – Китай е втория в света вносител на зърно. В резултат на разнообразни хитри схеми основният адресат на украинското зърно стана Запада, а Африка и Азия са застрашени от апетит. С точка 9 Пекин показва ползите на целия световен Юг, включително Африка.
Точка десета – Прекратяване на едностранните наказания, преустановяване на юрисдикцията на дългата ръка.
Всички едностранни наказания, за които приказва Китай, са ориентирани против Русия, това е явна поддръжка от Пекин на Москва. Разбира се, това е поддръжка и на други страни, които се намират под наказания – Иран, Афганистан, Еритрея и така нататък
Точка единадесет – Да се обезпечи непоклатимост за индустриалните вериги. Тук Пекин има поради взаимно възобновяване на стопанската система посредством общоевропейска деескалация. Отделен въпрос е чии ползи пази Европейски Съюз през последните години.
Точка дванадесет – Китай предлага на интернационалната общественост да одобри ограничения за подръжка на следвоенното възобновяване на конфликтните региони.
Днес Китай е основния инфраструктурен донор на Африка, там китайските корпорации строят железници, мостове и автомагистрали, летища. Това е преференциално за всички. Днес Китай предлага същото и за Украйна.
Отговорът е прочут. Мирната самодейност на Си е отхвърлена от Киев и от Вашингтон още сега на обявата й. По този метод, несъмнено, украинската рецесия ще продължи. И въпреки всичко мирният проект на Китай за възобновяване ще бъде настоящ през идните години, тъй като той съставлява не просто самодейност за открита поддръжка на Русия в спора, само че и разгърната система от ходове и дейности за създаване на един следвоенен, изчерпателен свят на основата на правилата на здравия разсъдък и положителната воля. Мирната самодейност от 12 пункта на Си Дзинпин съставлява световна поръчка за идното мироустройство, почтено за размаха и опциите на един предстоящ хегемон.
Може би тази стилистика идва от времената на Дън Сяо Пин, който още преди време завеща на страната своите известни „ 28 йероглифа ”. Главният принцип на тези писмени знаци изисква да се държиш в сянката, да не се проявяваш.
Но на 24 февруари тази година Китайското външно министерство огласи за целия свят своите 12 точки за разрешаването на украинската рецесия. Уместно е да се допусна, че този китайски проект е разискван от ръководителя на външната политика на Китайската компартия в Европейски Съюз и в Москва.
И визитата на Ван И в Европа, и в Русия, сякаш инцидентното посещаване в Москва на група туристи от КНР издават привързаността на китайското управление към присъщата за Китай и дори наложителна за него символна повърхност на общуването.
На пръв взор в тези 12 точки на Пекин няма нищо остро, нищо гръмко и нищо сензационно – формата е неутрална, езикът е нормалния в дипломатическата процедура. И въпреки всичко, това е фундаментален текст, който обрисува нови хоризонти в интернационалните връзки.
Точка първа – Китай упорства да се почита суверенитета на всяка страна. „ Всички страни, огромни или дребни, мощни или слаби, богати или небогати са равноправни членове на интернационалната общественост. Това очевидно увещание на Вестфалския мир се появява в миг, когато във Вашингтон от дълго време са повярвали, че суверинитетът е богатство, което се отпуска на другите страни по волята на Вашингтонската администрация. Това е увещание за свят, в който суверенитета на всяка страна е неин неотнимаем справедлив признак, а не хартийка, подписана от държавния секретар на Съединени американски щати. Точно по тази причина Китай има съображение да претендира Нанси Пелоси да не посещава Тайван без разрешението на формален Пекин.
Точка втора – В нея Китай упорства, че сигурността на една страна не може да се реализира за сметка на друга страна. Всъщност, това е правилото за сплотеност на сигурността, който постановява, че по-голямата сигурност на една страна не може да се реализира с цената на по-малка сигурност за друга страна. В случая с Украйна и Русия тук намерено се декларира, че увеличението на сигурността на Украйна не може да се реализира посредством понижаване на сигурността на Русия, като самия опит това да се случи, съставлява същински casus beli.
Точка трета – Прекратяване на огъня и преустановяване на бойните дейности. Всички страни би трябвало да пазят рационалността и да са сдържани, заобикаляйки раздухването на огъня и изостряне на напрежението. Смисълът на точка 3 е в това, че всички страни са длъжни да поддържат Русия и Украйна, само че не посредством доставяне на едната страна с оръжие и муниции, а в работата им в едно направление, за бързо възобновяване на директния разговор и постепенна деескалация на обстановката.
В точка 4 се утвърждава, че разговорът и договарянията са единственото жизнеспособно решение на украинския кризис. Този принцип непосредствено опонира на убедеността на западните водачи /напр. Ж.Борел/, че решението може да пристигна единствено на бойното поле. Фактически, Китай упорства да се стартират мирни договаряния. При това Китай предлага себе си като площадка за такива договаряния.
Точка пета – Урегулиране на филантропичната рецесия и точка 6 – Защита на гражданското население и военнопленниците – тук Китай, в единодушие със своите правила, упорства и най-разгорещените бойни дейности да имат някакво филантропично измерение и да се подържа, доколкото е допустимо, някакъв филантропичен смисъл на спора.
В точка 7 Китай е срещу въоръжените набези над атомни електростанции, като приканва страните да съблюдават интернационалното право. Китай помни, че наблюдаващите от разнообразни интернационалните структури, които посещаваха Запорожката АЕС, по този начин и не съумяха да кажат /или просто не пожелаха/ да посочат кой въпреки всичко обстрелва най-голямата атомна електроцентрала в Европа.
Точка осма – Намаляване на стратегическите опасности, не на разпространяването на нуклеарно оръжие, а по този начин също на разработките и приложението на биологическо оръжие.
Тук има прикрит намек – украинските политици не криеха желанието си да получат нуклеарно оръжие, а в Украйна, съгласно признанията на Съединени американски щати, са работили десетки американски биолаборатории.
Точка девета – Китай е втория в света вносител на зърно. В резултат на разнообразни хитри схеми основният адресат на украинското зърно стана Запада, а Африка и Азия са застрашени от апетит. С точка 9 Пекин показва ползите на целия световен Юг, включително Африка.
Точка десета – Прекратяване на едностранните наказания, преустановяване на юрисдикцията на дългата ръка.
Всички едностранни наказания, за които приказва Китай, са ориентирани против Русия, това е явна поддръжка от Пекин на Москва. Разбира се, това е поддръжка и на други страни, които се намират под наказания – Иран, Афганистан, Еритрея и така нататък
Точка единадесет – Да се обезпечи непоклатимост за индустриалните вериги. Тук Пекин има поради взаимно възобновяване на стопанската система посредством общоевропейска деескалация. Отделен въпрос е чии ползи пази Европейски Съюз през последните години.
Точка дванадесет – Китай предлага на интернационалната общественост да одобри ограничения за подръжка на следвоенното възобновяване на конфликтните региони.
Днес Китай е основния инфраструктурен донор на Африка, там китайските корпорации строят железници, мостове и автомагистрали, летища. Това е преференциално за всички. Днес Китай предлага същото и за Украйна.
Отговорът е прочут. Мирната самодейност на Си е отхвърлена от Киев и от Вашингтон още сега на обявата й. По този метод, несъмнено, украинската рецесия ще продължи. И въпреки всичко мирният проект на Китай за възобновяване ще бъде настоящ през идните години, тъй като той съставлява не просто самодейност за открита поддръжка на Русия в спора, само че и разгърната система от ходове и дейности за създаване на един следвоенен, изчерпателен свят на основата на правилата на здравия разсъдък и положителната воля. Мирната самодейност от 12 пункта на Си Дзинпин съставлява световна поръчка за идното мироустройство, почтено за размаха и опциите на един предстоящ хегемон.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ