По следите на суперкомпютъра
" За пръв път ще имаме суперкомпютър в България ", гръмнаха възторжено присъдружните медии след изказвания на Борисов и комисарката Габриел. Ще ни коства 12 млн. евро (24 млн. лева.), но щял да е по-мощен от този на НАСА, ще станем изчислителен център на Балканите, супермашината съгласно Габриел ще помогне в битката с нелечими заболявания, Бащицата пък напряко видя по какъв начин ще накара колите да не катастрофират. Всичките тези хубости - в страната, в която бабите едвам дишат със 150 евро пенсия, която години към този момент едно електронно държавно управление не може да спретне и която Еврокомисията преди дни дефинира като предпоследна в Европейски Съюз по нововъведения и даваща минимум пари за просвета. И затъркаляха почитателите на интернет едни ексафлопси, петафлопси и хостинги из мрежата, която над 30% от популацията не употребява. Така почти наподобяват крайностите в действителното ни съществуване сега след следващата гръмка пиар акция на властта.
Къде отиде суперкомпютърът на Станишев?
С този въпрос шестват из мрежата някои по-сведущи в осведомителните технологии. Защото в България от дълго време има суперкомпютри, никак няма да ни е за първи път. И изобщо, частичката " супер " при компютрите е нещо доста краткотрайно - през днешния ден е супер, на следващия ден към този момент не е, а вдругиден го бракуват. Според европейските документи, " суперкомпютър " е всяка изчислителна система, която може да обработва по едно и също време данни с размер най-малко 10 на 15-а степен (петафлопс). А някои изясняват по-простичко - в случай че компютърът сега на произвеждането му попада по мощ в първите 500 в света, се споделя, че е суперкомпютър. Утре други компютри стават по-бързи от него и той изпада от категорията.
Та, по времето на държавното управление " Станишев " през 2008 година - без фанфари и показно рязане на ленти, за потребностите на транспортното министерство от IBM бе закупен суперкомпютър от серията Blue Gene, който струваше 4,2 млн. лв.. По това време той бе измежду стоте най-бързи в света и бе единствен в Източна Европа. Разположен бе в постройката на Държавната организация за осведомителни технологии и известия (ДАИТС). Каква е ориста на този компютър и има ли смисъл в този момент да се купува нов на цена 24 млн. лв. от България и 12 млн. лв. от Европейски Съюз?
На първия въпрос - упоменатият компютър нито е липсващ безследно, нито е прашасал във тип на куп остаряло желязо, както считат някои. Той е под ведомството на държавната организация за електронни съобщителни мрежи към транспортното министерство, само че активността и приходите от нея са в ръцете на... частното съдружие " Национален център за суперкомпютърни приложения ". Негов ръководител е добре известният държавен необут от социалистическо време Стоян Марков. Според уеб страницата на сдружението, компютърът обслужва гратис представители на университетските среди. Но от дълго време към този момент е пенсиониран от категорията " суперкомпютри ".
Втори в действителност суперкомпютър - " Авитохол ", който работи и до момента с цялостна натовареност 24 часа в денонощието, се намира в Института по осведомителни и информационни технологии (ИИКТ) на Българска академия на науките. Институтът е водещ народен теоретичен център в региона на фундаменталните и приложните компютърни науки и осведомителните и информационните технологии. Той е водач в Югоизточна Европа с над 15 години неповторим опит в построяването и работата на електронна инфраструктура в границите на огромни национални, районни и европейски планове. Суперкомпютърът е платен за към 4 млн. лева, работи публично от 2015 година и тогава е бил на 332-ро място измежду 500-те суперкомпютри в света. И сега е най-мощният у нас. Според шефа на института чл.-кор. Светозар Маргенов, компютърът обслужва гратис проучвания на учени от Българска академия на науките и от висшите учебни заведения, не се отдава чартърен за прилагане от компании, само че когато учени и компании работят взаимно по планове, да вземем за пример за калкулации, нужни за основаването на електронни медицински уреди, суперкомпютърът обслужва тези планове. Достатъчно е да се каже единствено това, че два пъти дневно машината в института пресмята тридневната метеорологична прогноза на България за потребностите на Националния институт по метеорология и хидрология. Единственият проблем е, че ИИКТ не получава средства за поддръжката на техниката, заплаща със лични средства и тока, нужен за работата на суперкомпютъра.
През 2017 година ИИИКТ-БАН - в консорциум с още 3 института на академията, МУ-София, Пловдивския университет и УНИБИТ, завоюва план за създаване на център за върхови достижения в региона на суперкомпютърните приложения, финансиран с евросредства по Оперативната стратегия на МОН " Наука и обучение за образован напредък ". Асоциирани сътрудници са институти от Австрия и Германия. В рамките на плана ще се дооборудва и разшири помещението на " Авитохол ", ще се изградят дейтацентър и лаборатория за 3D цифровизация, а още тази година ще се разширят опциите за осъществяване на изчислителни интервенции с размер 3 милиона милиарда байта в секунда (3 петафлокса). В края на 2023 година по плана ще бъде платен нов суперкомпютър за към 5 млн. лв., който ще гълта доста по-малко ток и ще е Националният компютър, задоволителен да покрива потребностите на България и да обслужва района, изяснява проф. Маргенов.
Новата облага
През 2018 година Еврокомисията одобри правилник за основаване на взаимно дружество за европейски високопроизводителни изчислителни технологии. То ще способства за придобиването на суперкомпютри (до края на 2020 г.) за общо 840 млн. евро, които ще са от два вида - три с продуктивност ексафлопс (бързина на обработката на данни 10 на 18 степен) и пет с експедитивност 10 на 15 степен (петафлопс). Причината е, че суперкомпютрите на Съединени американски щати и Китай са доста по-напред от европейските и де факто сега измежду топ 10 на тези машини няма ни една от Европа. Осемте компютъра по тази инструкция ще се употребяват основно за проучвателен и иновационни цели. Те ще се намират в осем страни членки - в Барселона (Испания), Болоня (Италия), Каяни (Финландия), Миню (Португалия), Острава (Чехия), Бисен (Люксембург), София (България) и Марибор (Словения). Суперкомпютърът в България ще е с мощ към 4 петафлопса (4 милиона милиарда интервенции в секунда). Според регламента за петте машини от този вид Европейски Съюз ще покрие 35% от цената (от бюджета си и от стратегия " Хоризонт 2020 " ), а останалото е за сметка на страните, в които ще се разположат. Затова България ще заплати 12 млн. евро, а 6 млн. евро са от Европейски Съюз. Държавите имат право да употребяват и еврофондове, с цел да покрият своя дял от заплащането. Съответно времето за прилагане също се разпределя 35% за страните членки и 65% за национално прилагане. Държавите може да дават на европейското дружество минимум 20% от времето за достъп до своите национални суперкомпютри (като " Авитохол " ). До 20% от времето може да е за търговски цели. А след амортизацията собствеността на евроцентровете се разделя в същите проценти - 35 към 65.
Борисов и Габриел оповестиха, че новият суперкомпютър ще е ситуиран в София-Техпарк, където ще се построи специфичен суперизчислителен център. В момента в парка има едно сходство на бивш по-бавен суперкомпютър (Nestum), което се употребява за образование.
Тежки въпроси
Първият въпрос е - от какъв напън на гола поляна в София-Техпарк, с чието основаване Росенчо Плевнелиев глътна до момента от хазната към 100 млн. лева, ще се прави нов суперизчислителен център, откакто безусловно през улицата се намира институтът на Българска академия на науките, където са експертите, проучванията и потвърдените резултати? Работещите с европейския суперкомпютър ще получават европейски заплати, само че проф. Маргенов не се тормози, че ще изтичат фрагменти от института, тъй като ИКТ компаниите заплащат много повече и надлежно са по-съблазнителни за получаващите смешни заплати университетски учени. С избора на София-Техпарк властта искрено прилапва в свои ръце възможния келепир от новото европейско начинание.
Втори въпрос - има ли потребност България от нов суперкомпютър с подобен потенциал? Едва ли. Със западаща поради целенасоченото недофинансиране просвета, с дребен брой софтуерни предприятия на фона на голямото мнозинство дребни компании за търговия и услуги страната ни надали ще се втурне към изчислителни свръхзадачи. Дори да обслужва със суперкомпютъра цяла Югоизточна Европа. А пазаруването на един толкоз безценен и неработещ свръхкомпютър си е жива властова надутост. И още по-жива загуба.
Къде отиде суперкомпютърът на Станишев?
С този въпрос шестват из мрежата някои по-сведущи в осведомителните технологии. Защото в България от дълго време има суперкомпютри, никак няма да ни е за първи път. И изобщо, частичката " супер " при компютрите е нещо доста краткотрайно - през днешния ден е супер, на следващия ден към този момент не е, а вдругиден го бракуват. Според европейските документи, " суперкомпютър " е всяка изчислителна система, която може да обработва по едно и също време данни с размер най-малко 10 на 15-а степен (петафлопс). А някои изясняват по-простичко - в случай че компютърът сега на произвеждането му попада по мощ в първите 500 в света, се споделя, че е суперкомпютър. Утре други компютри стават по-бързи от него и той изпада от категорията.
Та, по времето на държавното управление " Станишев " през 2008 година - без фанфари и показно рязане на ленти, за потребностите на транспортното министерство от IBM бе закупен суперкомпютър от серията Blue Gene, който струваше 4,2 млн. лв.. По това време той бе измежду стоте най-бързи в света и бе единствен в Източна Европа. Разположен бе в постройката на Държавната организация за осведомителни технологии и известия (ДАИТС). Каква е ориста на този компютър и има ли смисъл в този момент да се купува нов на цена 24 млн. лв. от България и 12 млн. лв. от Европейски Съюз?
На първия въпрос - упоменатият компютър нито е липсващ безследно, нито е прашасал във тип на куп остаряло желязо, както считат някои. Той е под ведомството на държавната организация за електронни съобщителни мрежи към транспортното министерство, само че активността и приходите от нея са в ръцете на... частното съдружие " Национален център за суперкомпютърни приложения ". Негов ръководител е добре известният държавен необут от социалистическо време Стоян Марков. Според уеб страницата на сдружението, компютърът обслужва гратис представители на университетските среди. Но от дълго време към този момент е пенсиониран от категорията " суперкомпютри ".
Втори в действителност суперкомпютър - " Авитохол ", който работи и до момента с цялостна натовареност 24 часа в денонощието, се намира в Института по осведомителни и информационни технологии (ИИКТ) на Българска академия на науките. Институтът е водещ народен теоретичен център в региона на фундаменталните и приложните компютърни науки и осведомителните и информационните технологии. Той е водач в Югоизточна Европа с над 15 години неповторим опит в построяването и работата на електронна инфраструктура в границите на огромни национални, районни и европейски планове. Суперкомпютърът е платен за към 4 млн. лева, работи публично от 2015 година и тогава е бил на 332-ро място измежду 500-те суперкомпютри в света. И сега е най-мощният у нас. Според шефа на института чл.-кор. Светозар Маргенов, компютърът обслужва гратис проучвания на учени от Българска академия на науките и от висшите учебни заведения, не се отдава чартърен за прилагане от компании, само че когато учени и компании работят взаимно по планове, да вземем за пример за калкулации, нужни за основаването на електронни медицински уреди, суперкомпютърът обслужва тези планове. Достатъчно е да се каже единствено това, че два пъти дневно машината в института пресмята тридневната метеорологична прогноза на България за потребностите на Националния институт по метеорология и хидрология. Единственият проблем е, че ИИКТ не получава средства за поддръжката на техниката, заплаща със лични средства и тока, нужен за работата на суперкомпютъра.
През 2017 година ИИИКТ-БАН - в консорциум с още 3 института на академията, МУ-София, Пловдивския университет и УНИБИТ, завоюва план за създаване на център за върхови достижения в региона на суперкомпютърните приложения, финансиран с евросредства по Оперативната стратегия на МОН " Наука и обучение за образован напредък ". Асоциирани сътрудници са институти от Австрия и Германия. В рамките на плана ще се дооборудва и разшири помещението на " Авитохол ", ще се изградят дейтацентър и лаборатория за 3D цифровизация, а още тази година ще се разширят опциите за осъществяване на изчислителни интервенции с размер 3 милиона милиарда байта в секунда (3 петафлокса). В края на 2023 година по плана ще бъде платен нов суперкомпютър за към 5 млн. лв., който ще гълта доста по-малко ток и ще е Националният компютър, задоволителен да покрива потребностите на България и да обслужва района, изяснява проф. Маргенов.
Новата облага
През 2018 година Еврокомисията одобри правилник за основаване на взаимно дружество за европейски високопроизводителни изчислителни технологии. То ще способства за придобиването на суперкомпютри (до края на 2020 г.) за общо 840 млн. евро, които ще са от два вида - три с продуктивност ексафлопс (бързина на обработката на данни 10 на 18 степен) и пет с експедитивност 10 на 15 степен (петафлопс). Причината е, че суперкомпютрите на Съединени американски щати и Китай са доста по-напред от европейските и де факто сега измежду топ 10 на тези машини няма ни една от Европа. Осемте компютъра по тази инструкция ще се употребяват основно за проучвателен и иновационни цели. Те ще се намират в осем страни членки - в Барселона (Испания), Болоня (Италия), Каяни (Финландия), Миню (Португалия), Острава (Чехия), Бисен (Люксембург), София (България) и Марибор (Словения). Суперкомпютърът в България ще е с мощ към 4 петафлопса (4 милиона милиарда интервенции в секунда). Според регламента за петте машини от този вид Европейски Съюз ще покрие 35% от цената (от бюджета си и от стратегия " Хоризонт 2020 " ), а останалото е за сметка на страните, в които ще се разположат. Затова България ще заплати 12 млн. евро, а 6 млн. евро са от Европейски Съюз. Държавите имат право да употребяват и еврофондове, с цел да покрият своя дял от заплащането. Съответно времето за прилагане също се разпределя 35% за страните членки и 65% за национално прилагане. Държавите може да дават на европейското дружество минимум 20% от времето за достъп до своите национални суперкомпютри (като " Авитохол " ). До 20% от времето може да е за търговски цели. А след амортизацията собствеността на евроцентровете се разделя в същите проценти - 35 към 65.
Борисов и Габриел оповестиха, че новият суперкомпютър ще е ситуиран в София-Техпарк, където ще се построи специфичен суперизчислителен център. В момента в парка има едно сходство на бивш по-бавен суперкомпютър (Nestum), което се употребява за образование.
Тежки въпроси
Първият въпрос е - от какъв напън на гола поляна в София-Техпарк, с чието основаване Росенчо Плевнелиев глътна до момента от хазната към 100 млн. лева, ще се прави нов суперизчислителен център, откакто безусловно през улицата се намира институтът на Българска академия на науките, където са експертите, проучванията и потвърдените резултати? Работещите с европейския суперкомпютър ще получават европейски заплати, само че проф. Маргенов не се тормози, че ще изтичат фрагменти от института, тъй като ИКТ компаниите заплащат много повече и надлежно са по-съблазнителни за получаващите смешни заплати университетски учени. С избора на София-Техпарк властта искрено прилапва в свои ръце възможния келепир от новото европейско начинание.
Втори въпрос - има ли потребност България от нов суперкомпютър с подобен потенциал? Едва ли. Със западаща поради целенасоченото недофинансиране просвета, с дребен брой софтуерни предприятия на фона на голямото мнозинство дребни компании за търговия и услуги страната ни надали ще се втурне към изчислителни свръхзадачи. Дори да обслужва със суперкомпютъра цяла Югоизточна Европа. А пазаруването на един толкоз безценен и неработещ свръхкомпютър си е жива властова надутост. И още по-жива загуба.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ