За последиците от посещението на Пелоси в Тайван и руските ...

За последиците от посещението на Пелоси в Тайван и руските

Американско-китайският покер

За последствията от визитата на Пелоси в Тайван и съветските залози в почналата игра

Още през днешния ден можем да кажем с убеденост, че неотдавнашното посещаване в Тайпе на ръководителя на Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати ще остане в учебниците по история на интернационалните връзки. Въпреки че всички разнородни последствия от това събитие към момента не са оценени, никой не се съмнява, че те ще бъдат дълготрайни и доста значими за връзките сред Съединени американски щати и Китай.

Китайската страна беше изключително засегната от обстоятелството, че пътуването на Нанси Пелоси се състоя директно след неотдавнашното усилване на контактите на високо равнище сред Пекин и Вашингтон, в това число срещи на външни министри, министри на защитата и високопоставени чиновници, отговарящи за комерсиалните и финансови връзки сред двете страни.

Имаше и телефонни диалози сред водачите на двете страни, които дадоха мотив за внимателен оптимизъм. И ето ти в този момент! Освен всичко друго, август тази година е решаващо време за подготовката на 20-ия конгрес на КПК, плануван за есента, и китайското управление постоянно е приемало подготовката на своите партийни конгреси повече от съществено.

Пекин не е подготвен да одобри американските пояснения, че Белият дом не е взел участие в подготовката на визитата на Пелоси и също така се твърди, че даже се е опитал да предотврати нейното пътешестване до Тайван. В този случай, съгласно китайската страна, се оказва, че администрацията на Джо Байдън просто не е в положение да управлява външната политика на Съединени американски щати и затова не може да се смята за виновен световен състезател - нито в очите на своите съдружници на интернационалната сцена, а още по-малко в очите на своите геополитически съперници.

Ако визитата на ръководителя на Камарата на представителите въпреки всичко е било в съгласие под една или друга форма с Белия дом, то това значи, че Джо Байдън освен се пробва да заблуди Си Дзинпин, само че, което е по-важно, има намерение да предприеме още по-твърда линия против Китай от неговия предходник Доналд Тръмп; екстравагантният Тръмп най-малко нормално не криеше желанията и проектите си.

Освен това не трябва да се подценява натискът, упражняван върху Си Дзинпин от страна на консервативните групи в китайското управление, които от дълго време показват подозрения по отношение на искреността и опцията за договаряния на Вашингтон.

Очевидно оттук насетне Пекин няма да бъде стимулиран да реализира каквито и да било стратегически съглашения с администрацията на Байдън, смятайки последната за „ куца патица “. Евентуалните двустранни съглашения – политически, стопански, военни – ще бъдат най-вече тактически, ситуативни.

Приоритетите на Китай ще стартират да се изместват към по-надеждни и предвидими сътрудници, основно измежду водещите страни от световния Юг. Освен това актуалната рецесия може да се трансформира в тласък за по-нататъшното развиване на съдействието сред Китай и Русия, в това число в икономическо и военно-техническо измерение.

Не може изцяло да се изключи последващата ескалация на военно-стратегическата борба сред Пекин и Вашингтон за Тайван и в Азиатско-тихоокеанския район като цяло. Мащабни военноморски маневри, демонстративни изстрелвания на балистични и крилати ракети, упражняване на амфибийни интервенции, блокадата на Тайванския пролив или даже на Тайван като цяло, завземането на дребни острови, следени от Тайпе сред Тайван и континента - това не е цялостния лист на ограниченията, които при избрани условия могат да бъдат подхванати от Пекин.

Разбира се, всичко това зависи в огромна степен от реакцията на Вашингтон - американският и китайският водачи към този момент наподобяват на двама покер играчи, които се следят деликатно и преценят какъв брой време съперникът е подготвен да продължи да подвига залозите и да играе.

Мнозина в Русия не без удовлетворение гледат почналия мач. Просто тъй като зародилата съвсем ненадейно рецесия показва очевидна липса на професионализъм във висшия ешелон на политическата власт в Съединени американски щати, която си сътвори проблем, от който в този момент надали е допустимо да се излезе без обилни загуби.

Освен това рецесията в Източна Азия по един или различен метод отклонява вниманието на интернационалната общественост от съветската военна спецоперация на територията на Украйна и съгласно някои специалисти може даже да докара до понижаване на санкционния напън върху Москва.

Накрая, показва се мнението, че рецесията би трябвало да форсира прехода на света към нов международен ред и да постави тежък завършек на опитите на администрацията на Джо Байдън да върне интернационалната система към епохата на „ еднополюсния свят “.

Може би тези съображения не са лишени от логичност и в тактически проект Москва в действителност печели нещо от повишението на залозите в американско-китайския покер. Но стратегически Русия, както и останалият свят, може повече да загуби, в сравнение с да завоюва от по-нататъшна ескалация на спора в Източна Азия.

Първо, икономическите последствия от военната борба сред Съединени американски щати и Китай ще бъдат пагубни за международната стопанска система. Светът, в това число освен Западът, само че и Изтокът, неизбежно ще изпадне в дълбока и продължителна криза. А това директно и доста мъчително ще се отрази на икономическото съдействие на Русия с нейните съществени сътрудници.

Второ, окончателният колапс на съществуващия международен ред, в това число системата на Организация на обединените нации и главните правила на интернационалното право, без да се размени този международен ред с нов модел на световно ръководство, ще потопи света в положение на невиждан безпорядък и неустойчивост невиждани до момента, обезсмисляйки изцяло към момента съществуващите благоприятни условия водещите геополитически съперници, в това число Русия, да се договорят за нещо между тях.

Трето, сюжет, при който американо-китайската ескалация може да доближи ядрено равнище, не може да бъде изцяло изключен. И подобен сюжет няма да остави никого настрани - ядрена война, даже лимитирана в региона на Източна Азия, неизбежно ще има грамадни планетарни последствия.

Днес Москва не е в положение да работи като неутрален комисионер в разрешаването на тайванския спор сред Пекин и Вашингтон. Ако се появи такава опция, няма да е доста скоро. Но Русия най-малкото най-малко няма да е фигурата, хвърляща дърва в пламъците на пламналия спор.

Авторът е специалист на Валдайския клуб, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните връзки

Превод: Европейски Съюз

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Източник: pogled.info


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg