Поредно полицейско безумие и репресия срещу писателя Манол Глишев
За следващо полицейско безумство и принуда против писателя и цивилен деятел Манол Глишев научаваме от дълъг втрещяващ роман на неговата Facebook страница, написан персонално от него.
Оказва се, че " интелигентен " кадър на българската полиция, някоя си Шопова, го е пуснала за национално търсене, до момента в който той е бил на отмора в Турция, тъй като не го разкрила за връчване на призовка.
Ето какво споделя самият Манол Глишев за този хем смешен, хем показващ в каква " страна " живеем случай. Публикуваме написаното от него без редакторска интервенция:
В три и половина сутринта на шести март София ме посрещна с хубава, съвсем пролетна нощ, красиво замъглена луна и птичи песни към площад „ Св. Александър Невски “. Не се зарадвах на нищо изброено. Мисля, че дефинитивно завършвам с всевъзможни любовни и естетски усеща към останките от тогавашна хубост в този трагичен град. Пък и в цялата страна. Бездруго на всяка красота тук рано или късно свинете ще ѝ видят сметката. Смятам да се изкъпя и да си легна. Майната ѝ на по този начин наречената татковина.
Няколко часа по-рано, към един сутринта българско време, рейсът, с който трийсетина души, измежду които аз и приятелката ми, се прибирахме от Истанбул, беше спрян на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево, тъй като полицията реши да ме арестува.
Арестували са ме десетина пъти в живота ми, нормално по време на политически митинги. Но най-малко до момента не ми се беше случвало да ме задържат на границата, тъй като незаконно съм се върнал в България след едномесечен туризъм по чаршии, фериботчета и музеи. Намирам тазвечерния си арест за най-куриозния случай в другояче среднобогатия ми арестантски опит. Така де, прибира се нарушителят към мястото на престъплението самичък, непринудено и се готви дори на сутринта да си направи PCR-тест, като добър и законопослушен жител. Излязъл е този ми ти нарушител от страната с паспорт, билет и също с PCR-тест. На това от горната страна същият този нарушител (сиреч аз) е разгласил в обществената мрежа релативно подробни разказчета и усещания от локумите на Истанбул, най-малко до момента в който не му блокираха акаунта. Един тип – милицията от самото начало е можела елементарно да откри къде се намира лицето Глишев, вместо да реагира на появяването на последното с суматоха, селски закани и насиране.
Първо, турците ни пуснаха да излезем от тяхна територия без отсрочване. Така ни бяха посрещнали и преди месец. Тези хора може и да живеят в тирания (а не като нас – в европейска, правова и демократична държава), само че най-малко на границата им няма размотаване. За чистите кенефи различен път ще приказваме. После се почна прибирането в България... Камиони, коли и рейсове чакат ли, чакат. Чакат, тъй като българските гранични управляващи не могат да провеждат трафика. Системата, изясняват митничарите, била мудна. След два часа и недостатък висене нашият рейс най-накрая стигна до инспекция на паспортите. Повечето хора минаха релативно бързо, в това число и тези, които обявиха, че нямат PCR-тест, а занапред ще го вършат в София. Само приятелката ми и аз бяхме отделени настрани, като ни се изясни, че тъкмо тъй като нямаме PCR-тестове, нашите паспорти ще бъдат обработени последни.
След това граничният чиновник ме попита дали имам някакви призовки, тъй като името и данните ми му били излизали в системата. Той повика различен служител на реда, който бързо ме води в постройка, в посока назад към Турция. Сградата се оказа щаб на граничния контролно-пропускателен пункт. Не знаех, че и такава обикновена институция има потребност чак от щаб. Не видях и диря от проф. Мутафчийски. В щаба някакъв полицейски офицер с три звездички, на име Ненко или Нейко Иванов ми изясни, че по време на отсъствието ми от България за мен се била получила призовка от Първо районно ръководство в София. Призовката е била за привикването ми като обвинен по дело за безчинство (чл. 325 от Наказателния кодекс) във връзка със събития от миналата 2020 година Авторката на тази призовка, някоя си проверяваща полицайка Шопова от Първо районно, не е съумяла да ми прати призовката, тъй че да я получа. Логично, тъй като по това време съм се намирал в чужбина. Съответната Шопова се изнервила и ме записала за национално издирване… Така че щом съм се появил на границата с туристически тен и приятни мемоари от сантименталния Цариград, името ми е излязло в инак бавната система на митничарите. Естествено, на глупавата служителка на Министерство на вътрешните работи не ѝ е хрумнало, че освен не се укривам, ами даже пиша обществено налични възторжени мнения за храната на Босфора. Любопитното е, че още когато стигнахме България и още не бяхме влезнали за инспекция, се обадих на родителите си, поговорих с тях по телефона и те несъмнено не звучаха като хора на човек, разгласен за национално търсене. Следователно тази Шопова толкоз си е и направила труда въобще да ми прати призовка, преди да насъска копоите.
Както си седях в щаба на ГКПП-то, обясних доста ясно на чиновниците какво ще се случи в този момент и започнах да звъня на всичките си познати публицисти. Боя се, че бях извънредно подигравателен. Свързах се и с приятелката си, която още ме чакаше до рейса дружно с всичкия ни багаж (четири големи раници). Докато разговарях по телефона, служителят на реда Ненко или Нейко Иванов се опита да ме заплашва, че щял да заповяда да ми сложат белезници. Приятелката ми по-късно пристигна и подвигна необикновен, само че изцяло подходящ скандал на служителите на реда, които безразсъдно се пробваха да ѝ предложат да продължи към София без мен. Аз съм щял да заминавам едвам на другия ден с полицейска кола, тъй като за мен било имало извадена мярка за неотклонение – наложително отклоняване. Тук в абсурда към този момент се намесих и аз, като в това време бях съумял да се свържа освен с няколко публицисти, само че и с юриста си. Полицаят Иванов с трите звездички ненадейно стана доста обезпокоен и вежлив. Може би тъй като през това време в София Контракоментар с Асен Генов към този момент беше съобщил, че ваканцията на лицето Глишев е завършила с арест.
През цялото време полицията беше държала рейса на митницата, тъй като не беше ясно какво ще стане с приятелката ми и с нашия багаж. Хората в автобуса изцяло обяснимо се бяха изнервили. Иванов внезапно съумя да се свърже с тази Шопова от Първо районно в София. Тя била показала схващане. Така че положителният човечец спря да заплашва с белезници и да ми предлага транспортните услуги на Министерство на вътрешните работи. Връчи ми копие от призовката с нова дата (девети март) и дори ми стисна ръка за признателност, че съм бил съдействал.
Продължихме си към София с рейса. Извиних се на другите пасажери, тъй като служителите на реда не се бяха сетили да го създадат, а виновността беше тяхна. У дома съм, всичко е наред, сега е пет сутринта на шести март, тъй като, несъмнено, поради всички тези полицейски дивотии закъсняхме с над два часа.
Още преди заминаването си за Цариград смятах да опиша усещанията оттова в няколко есета. Тези идиоти от полицията ми дадоха превъзходен материал за заключението. Имам и няколко дребни, чисто практични съвета към всеки, който попадне в моята обстановка: първо, в никакъв случай не тръгвайте незабавно с служителя на реда, който ви кани да напуснете мястото, където се намирате дружно с други хора. Ако бях останал самичък, в този момент щях още да лагерувам на Капитан Андреево. Второ, постоянно имайте подготвеност незабавно да се свържете по телефона с близки, другари и изключително с юрист. Трето, не им цепете басма. Говорете ясно, високо, възпитано, само че саркастично. Полицаите се плашат от нахакано държание. Кажете им тъкмо какво мислите за тях и не влизайте в сълзливо-утешителния режим „ аз зная, че просто си вършите работата “. Тези хора не правят работа. Те извършват заповеди. А това не всеки път е хубаво. Няма безусловно никакво място за почитание към униформата. Не и в България.
Между другото, профилът ми Manol Glishev продължава да е блокиран за още двадесет и три дни - до 30 март. Затова обявявам тази история от страницата си Manol Glishev - Манол Глишев и ви апелирам да я споделите.
Идват избори. Недоволните би трябвало да си мълчим, нали? Е, няма да стане.
Оказва се, че " интелигентен " кадър на българската полиция, някоя си Шопова, го е пуснала за национално търсене, до момента в който той е бил на отмора в Турция, тъй като не го разкрила за връчване на призовка.
Ето какво споделя самият Манол Глишев за този хем смешен, хем показващ в каква " страна " живеем случай. Публикуваме написаното от него без редакторска интервенция:
В три и половина сутринта на шести март София ме посрещна с хубава, съвсем пролетна нощ, красиво замъглена луна и птичи песни към площад „ Св. Александър Невски “. Не се зарадвах на нищо изброено. Мисля, че дефинитивно завършвам с всевъзможни любовни и естетски усеща към останките от тогавашна хубост в този трагичен град. Пък и в цялата страна. Бездруго на всяка красота тук рано или късно свинете ще ѝ видят сметката. Смятам да се изкъпя и да си легна. Майната ѝ на по този начин наречената татковина.
Няколко часа по-рано, към един сутринта българско време, рейсът, с който трийсетина души, измежду които аз и приятелката ми, се прибирахме от Истанбул, беше спрян на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево, тъй като полицията реши да ме арестува.
Арестували са ме десетина пъти в живота ми, нормално по време на политически митинги. Но най-малко до момента не ми се беше случвало да ме задържат на границата, тъй като незаконно съм се върнал в България след едномесечен туризъм по чаршии, фериботчета и музеи. Намирам тазвечерния си арест за най-куриозния случай в другояче среднобогатия ми арестантски опит. Така де, прибира се нарушителят към мястото на престъплението самичък, непринудено и се готви дори на сутринта да си направи PCR-тест, като добър и законопослушен жител. Излязъл е този ми ти нарушител от страната с паспорт, билет и също с PCR-тест. На това от горната страна същият този нарушител (сиреч аз) е разгласил в обществената мрежа релативно подробни разказчета и усещания от локумите на Истанбул, най-малко до момента в който не му блокираха акаунта. Един тип – милицията от самото начало е можела елементарно да откри къде се намира лицето Глишев, вместо да реагира на появяването на последното с суматоха, селски закани и насиране.
Първо, турците ни пуснаха да излезем от тяхна територия без отсрочване. Така ни бяха посрещнали и преди месец. Тези хора може и да живеят в тирания (а не като нас – в европейска, правова и демократична държава), само че най-малко на границата им няма размотаване. За чистите кенефи различен път ще приказваме. После се почна прибирането в България... Камиони, коли и рейсове чакат ли, чакат. Чакат, тъй като българските гранични управляващи не могат да провеждат трафика. Системата, изясняват митничарите, била мудна. След два часа и недостатък висене нашият рейс най-накрая стигна до инспекция на паспортите. Повечето хора минаха релативно бързо, в това число и тези, които обявиха, че нямат PCR-тест, а занапред ще го вършат в София. Само приятелката ми и аз бяхме отделени настрани, като ни се изясни, че тъкмо тъй като нямаме PCR-тестове, нашите паспорти ще бъдат обработени последни.
След това граничният чиновник ме попита дали имам някакви призовки, тъй като името и данните ми му били излизали в системата. Той повика различен служител на реда, който бързо ме води в постройка, в посока назад към Турция. Сградата се оказа щаб на граничния контролно-пропускателен пункт. Не знаех, че и такава обикновена институция има потребност чак от щаб. Не видях и диря от проф. Мутафчийски. В щаба някакъв полицейски офицер с три звездички, на име Ненко или Нейко Иванов ми изясни, че по време на отсъствието ми от България за мен се била получила призовка от Първо районно ръководство в София. Призовката е била за привикването ми като обвинен по дело за безчинство (чл. 325 от Наказателния кодекс) във връзка със събития от миналата 2020 година Авторката на тази призовка, някоя си проверяваща полицайка Шопова от Първо районно, не е съумяла да ми прати призовката, тъй че да я получа. Логично, тъй като по това време съм се намирал в чужбина. Съответната Шопова се изнервила и ме записала за национално издирване… Така че щом съм се появил на границата с туристически тен и приятни мемоари от сантименталния Цариград, името ми е излязло в инак бавната система на митничарите. Естествено, на глупавата служителка на Министерство на вътрешните работи не ѝ е хрумнало, че освен не се укривам, ами даже пиша обществено налични възторжени мнения за храната на Босфора. Любопитното е, че още когато стигнахме България и още не бяхме влезнали за инспекция, се обадих на родителите си, поговорих с тях по телефона и те несъмнено не звучаха като хора на човек, разгласен за национално търсене. Следователно тази Шопова толкоз си е и направила труда въобще да ми прати призовка, преди да насъска копоите.
Както си седях в щаба на ГКПП-то, обясних доста ясно на чиновниците какво ще се случи в този момент и започнах да звъня на всичките си познати публицисти. Боя се, че бях извънредно подигравателен. Свързах се и с приятелката си, която още ме чакаше до рейса дружно с всичкия ни багаж (четири големи раници). Докато разговарях по телефона, служителят на реда Ненко или Нейко Иванов се опита да ме заплашва, че щял да заповяда да ми сложат белезници. Приятелката ми по-късно пристигна и подвигна необикновен, само че изцяло подходящ скандал на служителите на реда, които безразсъдно се пробваха да ѝ предложат да продължи към София без мен. Аз съм щял да заминавам едвам на другия ден с полицейска кола, тъй като за мен било имало извадена мярка за неотклонение – наложително отклоняване. Тук в абсурда към този момент се намесих и аз, като в това време бях съумял да се свържа освен с няколко публицисти, само че и с юриста си. Полицаят Иванов с трите звездички ненадейно стана доста обезпокоен и вежлив. Може би тъй като през това време в София Контракоментар с Асен Генов към този момент беше съобщил, че ваканцията на лицето Глишев е завършила с арест.
През цялото време полицията беше държала рейса на митницата, тъй като не беше ясно какво ще стане с приятелката ми и с нашия багаж. Хората в автобуса изцяло обяснимо се бяха изнервили. Иванов внезапно съумя да се свърже с тази Шопова от Първо районно в София. Тя била показала схващане. Така че положителният човечец спря да заплашва с белезници и да ми предлага транспортните услуги на Министерство на вътрешните работи. Връчи ми копие от призовката с нова дата (девети март) и дори ми стисна ръка за признателност, че съм бил съдействал.
Продължихме си към София с рейса. Извиних се на другите пасажери, тъй като служителите на реда не се бяха сетили да го създадат, а виновността беше тяхна. У дома съм, всичко е наред, сега е пет сутринта на шести март, тъй като, несъмнено, поради всички тези полицейски дивотии закъсняхме с над два часа.
Още преди заминаването си за Цариград смятах да опиша усещанията оттова в няколко есета. Тези идиоти от полицията ми дадоха превъзходен материал за заключението. Имам и няколко дребни, чисто практични съвета към всеки, който попадне в моята обстановка: първо, в никакъв случай не тръгвайте незабавно с служителя на реда, който ви кани да напуснете мястото, където се намирате дружно с други хора. Ако бях останал самичък, в този момент щях още да лагерувам на Капитан Андреево. Второ, постоянно имайте подготвеност незабавно да се свържете по телефона с близки, другари и изключително с юрист. Трето, не им цепете басма. Говорете ясно, високо, възпитано, само че саркастично. Полицаите се плашат от нахакано държание. Кажете им тъкмо какво мислите за тях и не влизайте в сълзливо-утешителния режим „ аз зная, че просто си вършите работата “. Тези хора не правят работа. Те извършват заповеди. А това не всеки път е хубаво. Няма безусловно никакво място за почитание към униформата. Не и в България.
Между другото, профилът ми Manol Glishev продължава да е блокиран за още двадесет и три дни - до 30 март. Затова обявявам тази история от страницата си Manol Glishev - Манол Глишев и ви апелирам да я споделите.
Идват избори. Недоволните би трябвало да си мълчим, нали? Е, няма да стане.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ