За пореден път доверието на повечето българи в правораздавателната система

...
За пореден път доверието на повечето българи в правораздавателната система
Коментари Харесай

За кого тъгува Темида - за жертвите или за убийците!?

За следващ път доверието на множеството българи в правораздавателната система гръмовно се срина и изпълзя от правосъдните зали. По самопризнание на някогашната министърка на правосъдното министерство Екатерина Захариева, близо 95 на 100 от българите не имат вяра на правораздаването в България. Европейска комисия също ни хока всяка година в своите отчети за неефективността на тази система и зорко ни следи. А мъдрият ни народ от дълго време е споделил, че „ правото е като врата в полето, през която минават единствено глупавите, хитрите я заобикалят”.

Вина за следващия срив в този момент е несправедливото решение на тричленен състав на Софийския апелативен съд /САС/ с ръководител Калин Калпакчиев, който освободи предварително от пандиза килъра на българския студент Андрей Монов Джок Полфрийман. И последвалото непоискано от никого изказване на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.

Да напомним, че килърът Джок напуща килията близо 7 години предварително – това учуди даже юристи като Марковски, който е защитавал не един и двама убийци. Помилването се случи с прекомерно неразбираеми и мъгляви претекстове по отношение на „ поправянето” на човек, който е умъртвил с нож различен човек. Т.е. данни от страна на затворническата администрация по тази причина, че Полфрийман в пандиза е попаднал на хора и се е вчовечил, няма. Данни, че усеща виновност за стореното, също няма, твърди уважаваният наш психиатър доктор Николай Михайлов. Само от НПО-то БХК дават заем на доверие на Джок, както и някакъв свещеник, с който килъра си говорел в пандиза.



Всеки, който е чел правосъдното дело, е в изненада от претекстовете на съдията, който е и ръководител на НПО-то Съюз на съдиите/ССБ/ Калин Калпакчиев. В правосъдното дело ясно написа и е прието от три правосъдни инстанции, че Джок Полфрийман е умъртвил Андрей, ранил негов другари и е размахвал ножа си пред други хора, които по чиста случайност не е наръгал. На него самият нищо му няма, с изключение на дребни охлузвания, написа в делото. Няма данни да е бил пресладвал някакви „ расисти”, с цел да отбрани някакви „ роми” и тем сходни дивотии, които бранителите на килъра си измислят в придвижване.

Има обстоятелства, затворени сред кориците на делото, прочетени от три магистратски състава, постановили изрично присъда за ликвидиране. Толкоз. Всякакви други тайни теории са плод на заболели мнителни мозъци. И нечитави използвачи на НПО-та за хранилки, зареждани от непознати пари и ползи.

Обществената реакция против дейностите на правосъдния състав по този случай ясно сподели, че хората останаха като попарени от неналичието на правдивост, която те се надяват да получават от съда. Защото естествените индивиди се надяват нарушителите да са в пандиза с дълги присъди, а не съдии да ги бранят на живот и гибел и да демонстрират благосклонност към нарушителите, а не към жертвите. Накрая пък за похлупак да раздават непоискани предписания за морал.



В този подтекст по какъв начин да си разбираем държанието на различен един арбитър, някак непосредствен до коментирания – ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов, който обществено направи свое мнение във връзка на този голям скандал без никой да му го е желал? В управляваният от него съд обаче, от съдии, които са му подопечни, се преразглежда по молба на Цацаров предварителното освобождение на килъра Джок. Та мнозина се чудят - изказването на Панов опит за интервенция ли е и „ достойнството на тогата” разрешава ли сходни демонстрации? Въпросът е реторичен, несъмнено.

Пример за съблюдаване на закона са опечалените родители на безвреме съсеченият от ножа на Полфрийман Андрей Монов. Приятелите на българския студент по право желаят обновяване на процеса, стана ясно през вчерашния ден. Ето какво сподели през днешния ден пред мен бащата Христо Монов, който е прочут психолог, някогашен депутат:



„ Ние със брачната половинка ми сме решили да не разясняваме преди да излезе правосъдното решение, тъй като почитаме законите. Не зная за ново искане за преразглеждане на процеса във връзка на убийството на сина ми. От вас слушам, че негови другари са повдигнали такова предложение в общественото пространство. Знаем единствено, че Главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане Върховният касационен съд да възобнови производството по условно предварително освобождение на Джок Полфрийман. Главният прокурор желае и да се спре осъществяването на постановеното условно предварително освобождение на наказания за ликвидиране австралийски жител и да се анулира правосъдният акт на Софийски апелативен съд. Това той направи по наша молба – моя и на брачната половинка ми”.

По мотив на думите му се замислих – не е ли парадоксално уроци по съблюдаване на законите да ни дават редови жители, в тази ситуация жертви на закононарушение, до момента в който други, които са представители на Темида, шикалкавят или просто ловко заобикалят?

Е, какво чудно има тогава, че над 90 на 100 от българите не вярвали на правосъдната система, в частност 61% на съда, а пък 75 % от обществото счита, че политици и външни НПО-та оказват напън в работата на правосъдната власт. Нашенската Темида очевидно нито вижда, нито чува...
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР