Необикновени случки от живота на обикновени хора
За елементарните хора рядко се намира място по страниците на вестниците - международните злодеи се стараят публичното внимание постоянно да е заето. Но от време на време и в най-обикновения живот се случват невероятни неща или пък най-обикновени хора попадат в епицентъра на огромните исторически събития. Друг път човек самичък се измъква от баналния си шлифер и, да речем, стартира да пие по 50 чаши чай дневно. И ето го във вестника.
Да настаниш птиче в косата си за 84 дни
През 2013 година англичанката Хана Борн-Тейлър отпътува за Гана със брачна половинка си по работа. От градската джунгла на Лондон двамата попадат в саваната, където тревата е над 3 м висока. " Той имаше работа, само че аз - не. Край нас съвсем нямаше други хора. Бях самотна, без чувство за цел и посока ", споделя Хана в рубриката " Преживявания " на " Гардиън ". Намира избавление в природата, само че един ден и природата намира избавление в нея.
В една жестока гръмотевична буря Хана открива бебе чинка на земята. Изоставено от ятото си, с отлетяло от манговото дърво гнездо. Птичето крепко стиска очи и трепери, огромно колкото палец, с цвета на бисквитка и микроскопична човчица колкото върха на молив.
Хана го настанява в кутия, " обзаведена " с кърпи и цяла нощ чете в интернет по какъв начин да се грижи за него. Свързва се със експерт, който й споделя, че на птичето ще му трябват 12 седмици да се приготви за същинския живот.
На заранта гостенчето надава мощен вик от апетит. Хана му дава мравки и инстинктивно стартира да се пробва да му приказва на неговия език. Птичето отвръща и най-после се покатерва в шепата й, където заспива.
В идващите 84 дни двамата са неразделни. Птичето стиска крепко Хана, до момента в който тя обикаля от стая в стая или когато кара. Понякога пърха към нея или си почива в шепата й. Вечер Хана му пее, до момента в който главичката му клюмне и заспи, след което го поставя в гнездото от кърпи до сутринта.
Всеки ден птичето си прави малко гнездо в косата на Хана. Настанява се в извивката на ключицата, обгръща се със завеса от коса и с клюна си събира косъм по косъм, сплитайки ги като гнездо. Когато почивката завърши, птичето оставя косата да се спусне и гнездото да се разплете до идващия ден.
Хана в никакъв случай не му дава име, тъй като знае, че това птиче не й принадлежи. Скоро ятото му се завръща в саваната и всеки ден двамата доближават от ден на ден и повече, с цел да свикне птичето с същинското си семейство. Хана и брачният партньор й вземат решение, че нейното идно пътешестване до Лондон е комфортен миг за разлъка. Съпругът води три пъти птичето до ятото му. На четвъртия път то остава със събратята си. Оттогава Хана постоянно следи ятата чинки край дома им в саваната. И понякога една птичка ще кацне на някой клон и дълго ще се взира в нея.
Да вечеряш едно и също всяка вечер
Уилф Дейвис цялостен живот е фермер в една уелска котловина. За 72-годишния си живот е напускал дома си единствено един път. Уилф споделя:
Вечерям всеки ден едно и също, дори на Коледа - две части риба, един огромен лук, едно яйце, фасул и няколко бисквити. За обяд нормално хапвам една круша, един портокал и четири сандвича с пастет. Но тогава си разрешавам повече многообразие, от време на време хапвам чорба, в случай че е огромен мраз на открито.
В супермаркета знам тъкмо какво желая и не ме интересуват другите неща. Никога не съм ял китайско, индийско или пък френско. Защо да го върша, откакто знам какво обичам да хапвам? Все едно да би трябвало да се трансформира. Чичо ми също яде едно и също нещо заран, обед и вечер - самун, масло, сирене и чай, въпреки че за посетители ще постави на масата и конфитюр.
За фермера няма Великден или Коледа - животните би трябвало да бъдат нахранени всеки ден. Като виждам какъв брой щастливи са овцете, това ме прави и мен благополучен - ето, те в никакъв случай не желаят нещо друго за вечеря.
Хората несъмнено ме съжаляват, че не пробвам нови прекарвания, само че аз считам, че тайната на положителния живот е в удоволствието от работата. Никога няма да мога да се затворя вкъщи и да виждам телевизия. Чувам, че човек е най-добре да заобикаля Лондон отдалеко. Сигурно животът в града е ужасяващ - хората живеят един връз различен в огромни блокове.
Любимият ми сезон е есента поради цветовете й. Кукувиците идват всеки април тук, по тази причина ги очаквам с наслада. Идват и доста хора поради тях, само че постоянно бързат - дори не слизат от колата. Това от време на време ме натъжава толкоз, че чак си поплаквам. Боли ме, че другите не могат да се порадват като хората на птичите песни. Затова все им споделям да слязат от колата и да се разходят по пътеката, с цел да ги чуят.
Това, че хапвам едно и също и не вървя по всички страни, не значи, че не желая да знам какво става по света. Слушам всяка вечер радио, с цел да съм в час с новините. Ако мога да отида някъде, бих желал да зърна Великата китайска стена. Бил съм зидар - знам какъв талант се изисква за нея.
Ако ми предложат 2 млн., с цел да се преместя, ще им кажа да си ги задържат. Обикновено вечер се качвам на баира и поглеждам надолу към долината, където всичко наподобява малко и далечно. И имам възприятието, че съм на върха на света.
Да спечелиш маратон по простъпка
Кейд Ловъл е хлапе на 9 година от Сейнт Клауд, Минесота, което обича да бяга. " Имам доста сила за консумиране. Понякога тичам просто поради самото тичане, а от време на време тичам, с цел да печеля. В онази сутрин исках да печеля ", споделя Кейд.
Състезанието е 5-километрово. Стартът му се бави поради стихия. Докато чака под навеса, Кейд стартира да се тормози - другите наподобяват доста бързи в професионалните си екипи, а той е по тениска и къси панталони. След час организаторите дават старт макар дъжда. Навалицата на стартовата линия е огромна, само че Кейд застава начело и леко по средата, тъй като обича да се откъсне пред останалите.
По пътя още веднъж завалява, само че Кейд обича да бяга в дъжда, тъй като дъждът го охлажда и по този начин може да бяга даже когато се измори. " Когато тичам - споделя той, - не нося часовник и не се оглеждам къде съм. Просто се концентрирам върху бягането, дишането и тялото си. "
По едно време Кейд стига на кръстопът. На него стои жена, която насочва бягащите. Кейд счита, че би трябвало да продължи в една посока, а дамата го отпраща в другата. Това му се коства необичайно, само че Кейд продължава да бяга. Знае, че скоро би трябвало стигне финиша на 5-километровия маршрут, само че той не се вижда.
Скоро по пътя стартират да се появяват инструкции за 10-километрово съревнование. " Помислих, че съм се изгубил, само че нямаше какво друго да върша, с изключение на да продължа да търча. Започнах да се изтощавам, а мускулите ме заболяха. Но си повтарях - давай, Кейд, малко остава. Дишай! ", споделя момчето.
Най-сетне финишът се появява, а ето че - там ядосана го чака майка му. " Пресякох финиша и майка стартира да крещи: Как можа, Кейд! Защо го направи! " Като не го видяла на 5-километровия финиш, майка му тръгнала да го търси и като не го намерила, решила, че му се е случило нещо извънредно. Докато Кейд търчал по 10-километровото трасе, майка му разнасяла фотографията му от човек на човек и най-после мобилизирала и пожарната да го търси. Добре, че някой бил видял хлапето на другото съревнование.
На финиша по време на тази фамилна драма няма никой различен, по тази причина двамата вземат решение, че Кейд е финален. Но се оказва, че ей по този начин, по простъпка е спечелил надпреварата - на финиша няма никой, просто тъй като останалите още не са стигнали до него.
Да настаниш птиче в косата си за 84 дни
През 2013 година англичанката Хана Борн-Тейлър отпътува за Гана със брачна половинка си по работа. От градската джунгла на Лондон двамата попадат в саваната, където тревата е над 3 м висока. " Той имаше работа, само че аз - не. Край нас съвсем нямаше други хора. Бях самотна, без чувство за цел и посока ", споделя Хана в рубриката " Преживявания " на " Гардиън ". Намира избавление в природата, само че един ден и природата намира избавление в нея.
В една жестока гръмотевична буря Хана открива бебе чинка на земята. Изоставено от ятото си, с отлетяло от манговото дърво гнездо. Птичето крепко стиска очи и трепери, огромно колкото палец, с цвета на бисквитка и микроскопична човчица колкото върха на молив.
Хана го настанява в кутия, " обзаведена " с кърпи и цяла нощ чете в интернет по какъв начин да се грижи за него. Свързва се със експерт, който й споделя, че на птичето ще му трябват 12 седмици да се приготви за същинския живот.
На заранта гостенчето надава мощен вик от апетит. Хана му дава мравки и инстинктивно стартира да се пробва да му приказва на неговия език. Птичето отвръща и най-после се покатерва в шепата й, където заспива.
В идващите 84 дни двамата са неразделни. Птичето стиска крепко Хана, до момента в който тя обикаля от стая в стая или когато кара. Понякога пърха към нея или си почива в шепата й. Вечер Хана му пее, до момента в който главичката му клюмне и заспи, след което го поставя в гнездото от кърпи до сутринта.
Всеки ден птичето си прави малко гнездо в косата на Хана. Настанява се в извивката на ключицата, обгръща се със завеса от коса и с клюна си събира косъм по косъм, сплитайки ги като гнездо. Когато почивката завърши, птичето оставя косата да се спусне и гнездото да се разплете до идващия ден.
Хана в никакъв случай не му дава име, тъй като знае, че това птиче не й принадлежи. Скоро ятото му се завръща в саваната и всеки ден двамата доближават от ден на ден и повече, с цел да свикне птичето с същинското си семейство. Хана и брачният партньор й вземат решение, че нейното идно пътешестване до Лондон е комфортен миг за разлъка. Съпругът води три пъти птичето до ятото му. На четвъртия път то остава със събратята си. Оттогава Хана постоянно следи ятата чинки край дома им в саваната. И понякога една птичка ще кацне на някой клон и дълго ще се взира в нея.
Да вечеряш едно и също всяка вечер
Уилф Дейвис цялостен живот е фермер в една уелска котловина. За 72-годишния си живот е напускал дома си единствено един път. Уилф споделя:
Вечерям всеки ден едно и също, дори на Коледа - две части риба, един огромен лук, едно яйце, фасул и няколко бисквити. За обяд нормално хапвам една круша, един портокал и четири сандвича с пастет. Но тогава си разрешавам повече многообразие, от време на време хапвам чорба, в случай че е огромен мраз на открито.
В супермаркета знам тъкмо какво желая и не ме интересуват другите неща. Никога не съм ял китайско, индийско или пък френско. Защо да го върша, откакто знам какво обичам да хапвам? Все едно да би трябвало да се трансформира. Чичо ми също яде едно и също нещо заран, обед и вечер - самун, масло, сирене и чай, въпреки че за посетители ще постави на масата и конфитюр.
За фермера няма Великден или Коледа - животните би трябвало да бъдат нахранени всеки ден. Като виждам какъв брой щастливи са овцете, това ме прави и мен благополучен - ето, те в никакъв случай не желаят нещо друго за вечеря.
Хората несъмнено ме съжаляват, че не пробвам нови прекарвания, само че аз считам, че тайната на положителния живот е в удоволствието от работата. Никога няма да мога да се затворя вкъщи и да виждам телевизия. Чувам, че човек е най-добре да заобикаля Лондон отдалеко. Сигурно животът в града е ужасяващ - хората живеят един връз различен в огромни блокове.
Любимият ми сезон е есента поради цветовете й. Кукувиците идват всеки април тук, по тази причина ги очаквам с наслада. Идват и доста хора поради тях, само че постоянно бързат - дори не слизат от колата. Това от време на време ме натъжава толкоз, че чак си поплаквам. Боли ме, че другите не могат да се порадват като хората на птичите песни. Затова все им споделям да слязат от колата и да се разходят по пътеката, с цел да ги чуят.
Това, че хапвам едно и също и не вървя по всички страни, не значи, че не желая да знам какво става по света. Слушам всяка вечер радио, с цел да съм в час с новините. Ако мога да отида някъде, бих желал да зърна Великата китайска стена. Бил съм зидар - знам какъв талант се изисква за нея.
Ако ми предложат 2 млн., с цел да се преместя, ще им кажа да си ги задържат. Обикновено вечер се качвам на баира и поглеждам надолу към долината, където всичко наподобява малко и далечно. И имам възприятието, че съм на върха на света.
Да спечелиш маратон по простъпка
Кейд Ловъл е хлапе на 9 година от Сейнт Клауд, Минесота, което обича да бяга. " Имам доста сила за консумиране. Понякога тичам просто поради самото тичане, а от време на време тичам, с цел да печеля. В онази сутрин исках да печеля ", споделя Кейд.
Състезанието е 5-километрово. Стартът му се бави поради стихия. Докато чака под навеса, Кейд стартира да се тормози - другите наподобяват доста бързи в професионалните си екипи, а той е по тениска и къси панталони. След час организаторите дават старт макар дъжда. Навалицата на стартовата линия е огромна, само че Кейд застава начело и леко по средата, тъй като обича да се откъсне пред останалите.
По пътя още веднъж завалява, само че Кейд обича да бяга в дъжда, тъй като дъждът го охлажда и по този начин може да бяга даже когато се измори. " Когато тичам - споделя той, - не нося часовник и не се оглеждам къде съм. Просто се концентрирам върху бягането, дишането и тялото си. "
По едно време Кейд стига на кръстопът. На него стои жена, която насочва бягащите. Кейд счита, че би трябвало да продължи в една посока, а дамата го отпраща в другата. Това му се коства необичайно, само че Кейд продължава да бяга. Знае, че скоро би трябвало стигне финиша на 5-километровия маршрут, само че той не се вижда.
Скоро по пътя стартират да се появяват инструкции за 10-километрово съревнование. " Помислих, че съм се изгубил, само че нямаше какво друго да върша, с изключение на да продължа да търча. Започнах да се изтощавам, а мускулите ме заболяха. Но си повтарях - давай, Кейд, малко остава. Дишай! ", споделя момчето.
Най-сетне финишът се появява, а ето че - там ядосана го чака майка му. " Пресякох финиша и майка стартира да крещи: Как можа, Кейд! Защо го направи! " Като не го видяла на 5-километровия финиш, майка му тръгнала да го търси и като не го намерила, решила, че му се е случило нещо извънредно. Докато Кейд търчал по 10-километровото трасе, майка му разнасяла фотографията му от човек на човек и най-после мобилизирала и пожарната да го търси. Добре, че някой бил видял хлапето на другото съревнование.
На финиша по време на тази фамилна драма няма никой различен, по тази причина двамата вземат решение, че Кейд е финален. Но се оказва, че ей по този начин, по простъпка е спечелил надпреварата - на финиша няма никой, просто тъй като останалите още не са стигнали до него.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ