За неописуем кошмар в приютите в София, сигнализираха доброволци! Кучета

За неизразим призрачен сън в приютите в София, алармираха доброволци! Кучета умират от тумори и грубо отношение. По същото време Васил Терзиев „ не има вяра “, а шефът на „ Екоравновесие “ пъди бранителите. Това стана ясно от думите на ръководителя на фондация „ Помощ за животните-Дара “ Ирина Николова и със Зорница Игнатова, която е представител на няколко цивилен организации за отбрана на животните.

Повечето борби в Столична община се водят сред политическите групи в общинския съвет. През последните месеци обаче избухна яростен спор сред доброволците, ангажирани с грижата за бездомните кучета в общинските приюти и ветеринарната клиника във „ Връбница “, и шефа на общинското дружество „ Екоравновесие “ Димитър Димитров. За аргументите за недоволството „ Сега “ беседва с ръководителя на фондация „ Помощ за животните-Дара “ Ирина Николова и със Зорница Игнатова, която е представител на няколко цивилен организации за отбрана на животните.

– Защо доброволците в общинските приюти за кучета надигнахте глас против краткотрайния началник на „ Екоравновесие “ Димитър Димитров?

– Зорница: Защото за 1 година той не усъвършенства с нищо ситуацията на предприятието. Имахме няколко срещи с него, които си останаха неофициални, защото той отхвърли да ги протоколира и даде периоди, които да извърши. В началото изглеждаше доста окуражен да промени нещата, тъй като в клиниката за кучета във „ Връбница “ и в трите общински приюта има проблеми, трупани с години. Тези проблеми не търпят и ден отсрочване, тъй като поради тях умират животни. В един миг обаче отношението му към доброволците се обърна. Вместо да продължи работата си с нас, той стартира да ни основава компликации да оказваме помощ. Върхът на айсберга е, че ни забрани достъпа до клиниката във „ Връбница “.

– Как си го обяснявате?

– Ирина: Обяснението е, че в закона няма регламентиран достъп на доброволците до клиниките. Въпрос е на благосклонност от страна на шефа на „ Екоравновесие “. Първите няколко месеца след назначението му ние имахме достъп. През тях видяхме ужасни неща. Самият шеф при назначението си призна, че не е очаквал нещата да са чак толкоз неприятни. В клиниката кучетата живеят в невъзможни условия, а и отношението към тях беше грубо. Имаше кучета с ужасни рани по краката и тумори, имаме фотоси. В обществените мрежи също могат да се видят доста материали.

В началото ние направихме организация да помогнем на животните. Спазвахме всички условия на шефа, имахме особено облекло, което сами си осигурихме. Започнахме акция за осиновяване. Според всички международни правила това е решението на казуса с бездомните кучета: огромна кастрация и осиновяване.

Процесът по осиновяване обаче бе придружен с това, че дадохме публичност за ужасите във „ Връбница “. Нямаше по какъв начин да мълчим, с разказите си мотивирахме хора да вземат кучета, да подаряват храна. Постепенно шефът се настрои против нас, тъй като изнасяме информация. Каза, че сме му подронвали престижа. Затова бяхме отстранени.

– Обръщате специално внимание на ситуацията във „ Връбница “. Защо?

– Ирина: Клиниката се води клиника, само че в действителност е сборният пункт, в който се одобряват хванатите кучета. Тя в действителност е подслон. Това е мястото, в което се взема решение тяхното бъдеще. Доброволците би трябвало да сме там да оказваме помощ. Ние обичаме животните, всеки от нас има най-малко едно, а някои и повече. Не желаеме заплати и не се интересуваме от политика. Последната инспекция на общински съветници във „ Връбница “ преди дни сподели, че ужасиите във „ Връбница “ не престават. Мизерията е същата. За кучетата не се поставят обикновени медицински грижи. Произволът от страна на личния състав е цялостен, липсва каквато и да е отчетност.

Правилата по какъв начин би трябвало да се залавят кучетата са доста ясни, само че не се съблюдават. В колата би трябвало да има ветеринарен доктор, който да реши на място дали кучето е крепко и ще понесе анестезия. Такъв няма. Допреди месец стреляха по кучетата с наркотични субстанции, които са неразрешени за потребление в града. Стреляше се тук-там, където играят деца. Това е неприемливо.

Зорница: Дейността в тази така наречен клиника се урежда от Закона за ветеринарномедицинската активност и съответната разпоредба. Почти нищо от условията в тях не се съблюдава, а неналичието на доброволци е причина личният състав да прави безспорен произвол. Там се прибират бебета под 6 месеца, които не подлежат на кастрация. Те не се записват като влезнали в клиниката. За тези бебета на никое място не може да се откри информация какво се случва с тях. Държат се в едни мърляви отвратителни кафези. Кастрацията се прави с неразградими конци, което води до вътрешни сраствания, стига се до възпаления и сепсис. Това е открито с проверки на кастрациите в частни клиники, за които има епикризи. Сигнализирали сме прокуратурата за тези кастрации и за други нарушавания, още нямаме отговор.

Започнахме да пускаме сигнали и това беше друга причина шефът да ни спре достъпа. Обвини ни, че поради нас му се постановат санкции. Димитров ни бе заречен ситуацията в клиниката да се усъвършенства. След като това не се случи, той просто я затвори, с цел да не вижда никой какво става в нея.

– В първия бюджет на Васил Терзиев за 2024 година за активността на „ Екоравновесие “ се отпуснаха повече пари. Това не е ли знак, че общината желае да усъвършенства положението на клиниката и приютите?

– Зорница: Бюджетът на „ Екоравновесие “ за 2024 година е над 4 млн. Спрямо предходната бе повишен с 800 000 лева целево за ремонти- по 400 000 за „ Връбница “ и толкоз за приюта в Горни Богров, в който непрекъснато има към 1500 кучета. Популацията не понижава макар програмата и по-късно ще ви кажа за какво съгласно нас е по този начин. От тези пари нищо не се вложи за възстановяване на инфраструктурата нито във „ Връбница “, нито в приюта. Не знам каква е повода. Единствено бяха изхарчени до 45 000 лева във „ Връбница “ за промяна на плочките в общия кулоар пред клетките и за ремонт на банята за личния състав. Обещано бе да се сменят и плочките, скарите и вратите на клетките (дори имаше тв репортаж по темата), само че не е направено. Факт е, че се сложи отопление във второто хале на клиниката. В първото имаше, само че не и във второто и прясно оперирани кучета бедстваха през зимата. Това въпреки всичко се направи. По норматив температурата във „ Връбница “ би трябвало да е най-малко 15 градуса. Приютът в Богров обаче на процедура е противозаконен, не би трябвало да съществува в този си тип. Съдебно решение на Върховен административен съд постанови това, защото той е открит, а съгласно нормативите това е неразрешено.

– В Горни Богров достъпът на доброволците въпреки всичко е позволен?

– Ирина: Нашите хора вървят в събота и неделя, от време на време и през седмицата, само че те не могат да обгрижат всички кучета, грижат се за колкото могат. Отново дублирам броя на кучетата- 1500, а за тях се грижат 3-ма гледачи. Те не могат да сипят вода на толкоз животни, какво остава за друго. Всеки ден би трябвало да оглеждат положението на кучетата и болните да се пращат във „ Връбница “. Мислите ли, че това се съблюдава? Кучетата всеобщо умират от бъбречна непълнота. Живеят и умират в страшни страдания заради липса на обезпаразитяване и каквато и да е ветеринарна грижа. Къщичките са направени от талашит. Животните ги гризат и стомахът им се задръства. Всичко е в нарушаване на нормативната уредба. В Европа приютите са места, в които родителите водят децата си. Като фамилно забавление е. В София приютите разстройват и огромни, и дребни. Посещението в тях носи страдалчество, злокобни места са. Ако Столична община ги приведе в порядъчен тип, кучетата бързо ще се осиновяват. Ние, доброволците, ще оказваме помощ.

Зорница: Доколкото знаем, следва социална поръчка приютът в Горни Богров да бъде наведен в легален тип, какъвто в никакъв случай до момента не е бил. Питаме се къде ще отидат тези 1 500 кучета? Проблемът е, че общината няма никаква политика за осиновяване. Липсва публичен регистър на настанените в „ Екоравновесие “, с цел да има късмет да те бъдат осиновени.

– Търсили ли сте контакт с кмета, който е принципал на „ Екоравновесие “?

– Ирина: Още в предизборната акция кметът ни даде обещание след встъпването си да обиколим всички приюти и клиниката и на място да се запознае с ситуацията. Каза ни, че обича доста животните и ще се погрижи за тях. След това обаче затвори вратите си за нас. След един наш митинг въпреки всичко се срещнахме с него, само че най-после хора ни споделиха, че след диалога е споделил: Те лъжат.

Нека нещо да се чуе доста добре. България има закон за отбрана на животните, който на доктрина е най-хубавият в Европа. Имаме рекомендация от СЗО по какъв начин да се оправяме с бездомните кучета: кастрирай и върни. Има призната стратегия за понижаване на популацията. На процедура обаче никой не управлява активността на „ Екоравновесие “ макар всички груби нарушавания. Ние сме ги документирали. Никой не управлява администрацията, а тя прикрива това, което се случва в клиниката. Кметът има вяра на нея, а не на нас. Ако не има вяра на нас, дано попита общински съветници, които са ангажирани с тематиката. Ходили са на място и могат да дадат настояща информация. Не желаеме нищо друго, с изключение на законът да се съблюдава прецизно. Кметът обаче не го е чел и не знае какво написа в него. Прочете ли го и накара ли администрацията да си прави работата, доброволците ще са първите, които ще му благодарят, а също и на шефа на „ Екоравновесие “. Просто дано си изпълнят отговорностите.

Зорница: Агенцията за сигурност на храните, която е отраслова по тематиката с бездомните кучета, също не си прави работата. Когато оттова тръгнат на инспекция към клиниката и приютите, чиновниците в тях биват предупреждавани. Заради инспекцията се почиства, животните стопират да се тъпчат в клетките и за ден-два нещата се усъвършенстват, а след това всичко потегля както досега.

– Неотдавна общинският съвет прегледа доклад на предприятието за 2024 година, в който бе посочено, че храната за кучетата към този момент е с по-добро качество, че смъртността е намаляла доста и така нататък Това не са ли стъпки в вярна посока?

– Зорница: Това ще можем да потвърдим или спорен, в случай че имаме достъп до „ Връбница “, до шефа на предприятието и до кмета. И сега имаме входящ номер за среща с Терзиев, до този миг не сме поканени. Срещаме го пред общината, той все ни приканя да се запишем за среща. Е, записали сме се и чакаме към този момент трети месец.

Ирина: Доброволците ни намират раздрани кучета, което е явен знак, че в клиниката и в приютите продължава да има големи проблеми. Наскоро се разбра за няколко раздрани животни. В един от случаите куче, което от 12 години живее в приюта в Богров, бе раздрано от други кучета. Имаме и фотоси, ужасяващи са. Когато ловците ловят кучетата, те вършат подправени протоколи, че животните са нападателни. Тези хора не са ветеринари, както стана дума, такива липсват в екипите. Ако се направи инспекция кой поставя подписи, ще се откри, че са подправени. При сигнал за нападателно куче по закон се сформира комисия от представител на „ Екоравновесие “, лекар и трето лице, може да е доброволец. Това не се прави.

В Горни Богров доста кучета се настаняват в обща клетка, от време на време по 8-10 животни. На процедура гледачите провеждат кучешки боеве. Кучетата са толкоз доста, че гледачите нямат опция да обиколят всички клетки и навреме да видят кое е потърпевшо. Понякога раздрано куче не получава помощ по 2-3 дни, кръвта му изтича. Водят го във „ Връбница “ в безпомощно положение, там то умира. Когато едно куче бъде записано като нападателно, то би трябвало да бъде отделено от личния състав в единична клетка. Трябва да се работи с него, с цел да може да бъде осиновено. В приюта обаче липсват треньори и това се прави от доброволци.

– Казахте, че администрацията няма претекст да понижи популацията на бездомните кучета. Защо смятате по този начин?

– Ирина: В Европа казусът с бездомните кучета е решен за 5 години, у нас към този момент 20 година не се взема решение. Задайте си въпроса за какво. Приютът в Горни Богров е непрекъснато цялостен. Това са разноски за упойки, лекарства, пари за развъждането на животните. Казват, че разноските са високи, ние знаем, че това не е по този начин. Това, че кучетата изчезнаха от центъра на София, напълно не значи, че ги няма в кварталите и покрайнините. Трябва да има броене, само че не се прави. Ако се направи, ще се пресметна какъв брой пари са нужни. Без броене се дават толкоз, колкото каже „ Екоравновесие “. Безразборното вкарване на кучетата в приютите в действителност усилва популацията. Когато едно куче не е нападателно и бъде кастрирано и върнато на мястото, където живее, то не разрешава там да се появят други кучета. Пази си територията. Когато то бъде отведено, на негово място идват повече.

Зорница: Популацията не понижава, тъй като всеобщо не се изпълнява Националната стратегия за преодоляване на популацията и в частност Наредба 4. Масово се отглеждат кучета, които не се записват, не се чипират, не се кастрират. По норматив собственик, който няма желание да развъжда кучето си, е задължен да го кастрира. Ако не го направи, той би трябвало да се записва като разплодник и да заплаща такса на общината. Никой обаче не управлява каква активност се прави. Всичко това води до такава степен, че кучета се изхвърлят поголовно.

Автор: Светослав Спасов

Източник: Сега

Още вести четете в: България, Интервю, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News