За нас НАТО и Западът бяха враг: много източногерманци се

" За нас НАТО и Западът бяха зложелател ": доста източногерманци се усещат исторически свързани с Русия. Но войната смяна настройките.

Волфганг Вайскопф, ръководителят на локалната конструкция на християндемократите от ХДС в Ерфурт, държи едно нещо да е ясно: " Украйна би трябвало да бъде подкрепена напълно ", споделя той на 15-те членове на партията, които са се събрали към няколко маси, " по всевъзможен начин, до границата на оповестяване на международна война ".
Редакцията предлага
Коментарът на Вайскопф е нужен, тъй като всички тук са се събрали, с цел да слушат лекция на ръководителя на Германо-руската другарска общественост в Тюрингия Мартин Кумер. Лекцията на Кумер е озаглавена " Руската инвазия в Русия: защо би трябвало да се подготвим? " и тематиката е значимостта на поддържането на връзки с гражданското общество с Русия, изключително по време на войната. 68-годишният Кумер, който също е християндемократ и 16 години е бил кмет на град Зул, показва страдание за войната, само че се опълчва на късането на връзки с съветските градове.

Въпреки че утвърждава решенията на канцлера Олаф Шолц във връзка с Украйна, Кумер е отчаян, че съгласно външната министърка Аналена Бербок вносът на артикули от Русия би трябвало да бъде преустановен " вечно ". Той счита, че е изключително значимо да се има поради, че тази война все в миналото ще свърши. Все отново, споделя той, къде би била Германия в този момент, в случай че връзките ѝ с другите страни не се бяха възстановили след Втората международна война?

В Източна Германия политическите съюзи са особени

Това е и претекстът на Вайскопф за провеждането на събитието, което той се старае да направи допустимо минимум спорно. " Може би съм доверчив, само че за мен Русия е част от Европа, както и Украйна, и имам вяра, че дълготрайният мир е вероятен единствено в случай че се поддържа връзка на човешко равнище ", споделя Вайскопф пред Дъждовни води. Но е малко необичайно, че от всички съществени немски партии точно консервативните християндемократи, които най-силно се застъпват за даването на оръжия на Украйна, провеждат такова събитие.

Организациите на ХДС в някогашната Източна Германия би трябвало да работят в много неуместни политически съюзи. В Тюрингия ХДС импровизирано поддържа държавно управление на малцинството, ръководено от социалистическата Левица, защото другият вид е да се подписа съюз с крайнодясната Алтернатива за Германия, ръководена от квазифашиста Бьорн Хьоке.

Въпреки че Кумер работи с ХДС от дълго време, Вайскопф е наясно, че някои от другите представители на организацията може да имат разнообразни исторически пристрастия. Все отново Германо-руската другарска общественост в миналото е била Германско-съветска.

Тези корени си проличат и на уеб страницата на организацията. Украинската гражданска война на Майдана от 2014 година се разказва като " пуч ", а немските публични медии се упрекват в подстрекателство към " русофобия " и даже принуждение против елементарните руснаци в Германия. На 9 май сдружението разгласява на уеб страницата си цялата тирада на президента Владимир Путин по случай Деня на успеха без коментар или подтекст. " Аз съм за това нещата да се разгласяват достоверно и цялостно ", споделя Кумер пред Дъждовни води. " Не съм склонен с представянето на съкратени версии и коментирането им. Не е агитация просто да се разгласява речта. "

През последните седмици Кумер получава гневни мейли, само че твърди, че не им обръща изключително внимание.

Но за какво тогава сдружението не разгласява на своя уеб страница обръщението на украинския президент Володимир Зеленски по случай Деня на успеха? " Можехме да публикуваме тази тирада, одобрявам тази рецензия ", споделя Кумер. " Но ние не претендираме, че предлагаме цялостната истина. Ние не сме осведомителна организация, а доброволческа организация. "

" За нас НАТО и Западът бяха зложелател "

Кумер е задоволително възрастен, с цел да си спомня времето, когато " за нас НАТО и Западът бяха зложелател ". Резервите на източногерманците към Запада и благосклонностите им към Русия са забележими в доста изследвания, изключително в тези, извършени преди съветската инвазия в Украйна. Проучване от 2021 година демонстрира, че 50% от жителите на някогашна Източна Германия биха желали страната да има по-тесни връзки с Русия, до момента в който при германците от западната част на страната този % е едвам 25%.

Същото изследване открива, че единствено 34 на 100 от германците в източната част на страната утвърждават икономическите наказания против Русия - в Западна Германия те са 68 на 100. Мненията им за Путин са по-близки: 60% от жителите на някогашна Източна Германия и 72% от Западна го считат за деспот.

Войната трансформира настройките

Но Щефан Гарщецки, професор по политика в университета в Кемниц, Източна Германия, споделя, че тези настройки са се трансформирали през последните седмици. " Преди постоянно можеше да чуете: " Да, руснаците са прави, НАТО се доближава от ден на ден към Русия " ", споделя той. " От началото на войната на процедура към този момент не го чувате ".

Германците от източната част на страната на възраст над 50 години може да изпитват известни благосклонности към Русия по исторически аргументи. Те са живели в комунистическа страна, която е налагала другарство с най-голямата страна в Съветския съюз. Руският език се е изучавал в учебно заведение и съветската просвета е участвала в Източна Германия най-малко толкоз, колкото американската в Западна Германия.

В Германска демократична република дружбата със Съветския съюз е била издигана на фундамент.

" По-възрастните източногерманци, които познавам, описват за общите исторически прекарвания, които са имали, и за руските хора, които са срещнали, което за западните германци е било съвсем изключено ", споделя Гарщецки. " И в действителност мисля, че до известна степен това се е предало в фамилната памет. " Гарщецки също по този начин счита, че това чувство за подобен опит е траяло и през 90-те години на ХХ век, когато и в Русия, и в Източна Германия е било мъчно да одобряват посткомунистическите си свободи.

В Източна Германия се притесняват, че още веднъж ще платят висока цена

По-малко прочувствени са икономическите връзки, които към момента обвързват Източна Германия с Русия. 32 години след обединяването към момента няма огромни немски корпорации със седалище в Източна Германия, само че има огромни стопански интервенции, които зависят от съветската търговия, като да вземем за пример газопровода " Северен поток " на балтийския бряг и петролната рафинерия PCK в Швед на полската граница.

Разбира се, регионите към тях биха били мощно наранени от ембарго върху изкопаемите горива от Русия, за което упорстват доста европейци. Това провокира известно дежа вю за източногерманците. " Съществува чувството: " Страдахме стопански по време на перхода през 90-те години на предишния век, а в този момент би трябвало да страдаме още веднъж " ", споделя Гарщецки.