Американка се омъжи по стара традиция в Косово
За локалните от косовското село Доне Любине сватбената гала е изкуство. Двудневното събитие, което се организира по вековна традиция, е фестивал на музиката и танците, на който се показва булката, облечена в обичайната бошняшка носия, написа Ройтерс.
Американката Мелиса Гереро останала очарована, когато участвала на обичайната женитба при първото си посещаване в Доне Любине, покрай град Призрен, през 2013 година, с цел да се запознае със фамилията на обичания си от учебните години. Толкова доста мечтаела самата тя да има сходна женитба.
Миналата седмица 30-годишната Мелиса реализира тази своя фантазия. Облечена от глава до пети в обичайната носия, с боядисано в бяло лице със комплицирани картини и точки в алено, синьо, златно и сребърно, тя се омъжи за Мелсид Реджепи, който е от босненско семейство в Косово. Той е на седем години, когато стартира войната в Косово и фамилията му се реалокира в Съединените щати.
Докато Мелиса се приготвя за сватбената гала, звучи мощна музика на барабани, до момента в който стара жена рисува лицето ѝ. Този развой лишава към два часа, през които булката не може да отвори очи, да приказва с никого, да яде или пие. Готвачи, които били заклали голям бик, приготвяли храна за угощение за стотици хора.
This Mexican-American got married in a traditional Bosniak wedding in Kosovo
— Reuters (@Reuters)
" Когато пристигнах за първи път през 2013 година, присъствах на женитба тук и просто си помислих, че е толкоз специфична и е нещо, което не съм виждала на никое място другаде по света ", споделя Мелиса, графичен дизайнер, която е родена в Мексико, преди фамилията ѝ да емигрира в Съединени американски щати, когато е на 11 години. Тя се среща с Мелсид в началното учебно заведение в Чикаго.
" Всички тези линии и цветове по лицето на булката символизират прекарване, било то благополучие, обич, почитание, естетика и така нататък ", споделя Кшавит Рексепи, някогашен професор по биология, който е написал книга за локалните обичаи в региона. Въпреки че сходни рисунки по лицето и костюми, които са езически по генезис, могат да се открият в други общности в страни като Албания, Северна Македония, България и Турция, Рексепи споделя, че рисунките по сватбените рокли в неговото село са неповторими.
Face paint and folklore transform Chicago bride for traditional wedding in Kosovo
— Reuters (@Reuters)
Населението на Доне Любине е намаляло на половина от към 3 000 поданици преди 20 години, защото доста от тях са емигрирали в чужбина. Юли и август са най-натоварените месеци за сватби, защото доста хора, свързани със селото, се връщат, с цел да го посетят тогава, и всеки ден има женитба, от време на време по два пъти дневно. " Щом си роден тук, не можеш да се измъкнеш от него ", споделя Мелсид, младоженецът.
Въпреки това всяка година искащите за такава обичайната женитба стават все по-малко и е останала единствено една жена, която се занимава с гримиране.
Азиза Сефитагич, която е в края на 60-те си години, се е пробвала да научи на изкуството си други дами в селото, само че множеството от тях към този момент са емигрирали в западните страни. " Просто се надявам, че тази традиция няма да почине с мен ", споделя Сефитагич, до момента в който рисува лицето на Мелиса.
Американката Мелиса Гереро останала очарована, когато участвала на обичайната женитба при първото си посещаване в Доне Любине, покрай град Призрен, през 2013 година, с цел да се запознае със фамилията на обичания си от учебните години. Толкова доста мечтаела самата тя да има сходна женитба.
Миналата седмица 30-годишната Мелиса реализира тази своя фантазия. Облечена от глава до пети в обичайната носия, с боядисано в бяло лице със комплицирани картини и точки в алено, синьо, златно и сребърно, тя се омъжи за Мелсид Реджепи, който е от босненско семейство в Косово. Той е на седем години, когато стартира войната в Косово и фамилията му се реалокира в Съединените щати.
Докато Мелиса се приготвя за сватбената гала, звучи мощна музика на барабани, до момента в който стара жена рисува лицето ѝ. Този развой лишава към два часа, през които булката не може да отвори очи, да приказва с никого, да яде или пие. Готвачи, които били заклали голям бик, приготвяли храна за угощение за стотици хора.
This Mexican-American got married in a traditional Bosniak wedding in Kosovo
— Reuters (@Reuters)
" Когато пристигнах за първи път през 2013 година, присъствах на женитба тук и просто си помислих, че е толкоз специфична и е нещо, което не съм виждала на никое място другаде по света ", споделя Мелиса, графичен дизайнер, която е родена в Мексико, преди фамилията ѝ да емигрира в Съединени американски щати, когато е на 11 години. Тя се среща с Мелсид в началното учебно заведение в Чикаго.
" Всички тези линии и цветове по лицето на булката символизират прекарване, било то благополучие, обич, почитание, естетика и така нататък ", споделя Кшавит Рексепи, някогашен професор по биология, който е написал книга за локалните обичаи в региона. Въпреки че сходни рисунки по лицето и костюми, които са езически по генезис, могат да се открият в други общности в страни като Албания, Северна Македония, България и Турция, Рексепи споделя, че рисунките по сватбените рокли в неговото село са неповторими.
Face paint and folklore transform Chicago bride for traditional wedding in Kosovo
— Reuters (@Reuters)
Населението на Доне Любине е намаляло на половина от към 3 000 поданици преди 20 години, защото доста от тях са емигрирали в чужбина. Юли и август са най-натоварените месеци за сватби, защото доста хора, свързани със селото, се връщат, с цел да го посетят тогава, и всеки ден има женитба, от време на време по два пъти дневно. " Щом си роден тук, не можеш да се измъкнеш от него ", споделя Мелсид, младоженецът.
Въпреки това всяка година искащите за такава обичайната женитба стават все по-малко и е останала единствено една жена, която се занимава с гримиране.
Азиза Сефитагич, която е в края на 60-те си години, се е пробвала да научи на изкуството си други дами в селото, само че множеството от тях към този момент са емигрирали в западните страни. " Просто се надявам, че тази традиция няма да почине с мен ", споделя Сефитагич, до момента в който рисува лицето на Мелиса.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ