За колективния Запад се чува непрекъснато. Колективният Запад наложи санкции,

...
За колективния Запад се чува непрекъснато. Колективният Запад наложи санкции,
Коментари Харесай

„Колективният Запад” изчезва пред очите ни

За " груповия Запад " се чува непрестанно. „ Колективният Запад ” наложи наказания, „ груповият Запад ” разгласи война, „ груповият Запад ” това, „ груповият Запад ” това... Преди време (около 10 години) безкрайни диалози за „ златния милиард ”, изходящи, като предписание, от нашите професионални марксисти. Според техните показа „ златният милиард ”, този прокълнат потомък на колониалните империи, блестеше в центъра на света с континент на задоволеност и презадоволяване, а към него безнадеждно страдаха пет милиарда нещастни представители на третия свят.

Сега всички тези недоволства на марксистите наподобяват извънредно неуместни. Вече въобще няма " златен милиард ". Европа – този мъгляв съвсем неразграничим свят, чиито критерии за компетентност и селективност безусловно не се съблюдават – безшумно изсъхва и умира, а икономическият център на света бързо се реалокира към Тихоокеанския район, където се развиват възходящите стопански системи на Индия, Китай и други азиатски страни, които набират мощ. От друга страна Бразилия, Австралия, Турция и Саудитска Арабия се утвърждават все по-смело. Либералите обичат да се майтапят за Русия като огромна бензиностанция. Но тогава Европа не се ли трансформира в фантазия пред очите ни? Просто кафене за сираци, с цена, която се повишава всеки ден, залепнала за тази бензиностанция. През идващите тридесет години нито една европейска страна няма да е измежду десетте най-хубави стопански системи в света (освен може би Англия с владенията си, само че Англия не е Европа).

И къде са тези марксистки мъдреци през днешния ден, които ни изядоха ушите със своя „ златен милиард “? Те индиферентно не престават да пеят безконечната си ария, към този момент за " груповия Запад ". За благополучие паметта на днешния дилетант е толкоз къса, че в понеделник той към този момент не си спомня какви неделни токшоута се изсипаха в ушите му. Нов ден, нова ария. Какво обаче се случи? Къде отиде прословутият „ златен милиард “?

И не отиде на никое място. Той в никакъв случай не е съществувал. Това беше симулакрум, чийто златен прахуляк криеше триста или четиристотин в действителност свръхбогати фамилии, които натрупаха лъвския дял от международния Брутният вътрешен продукт. Това в действителност беше и е. За всичко останало... Оказа се, че нормалното двукрако стадо е много заменяемо. И под непрекъснатото безмълвие за " златния милиард " пъргави чиновници просто смениха дневния ред и знаците. Подготовка за нова промяна на ситуацията. И в идващия акт на представлението европейското стадо небрежно беше разменено за арабско-африканско, а американското за латиноамериканско. Операцията към момента се развива сполучливо и е към своя край, тъй че след десетина-петнадесет години бялото население ще бъде малцинство както в Америка, по този начин и малко по-късно в Европа. Оставяйки от „ златния милиард “ единствено златния прахуляк, който идеолозите на „ груповия Запад “ пуснаха в очите ни.

Нещо сходно се случва през днешния ден със самия „ групов Запад “. От една страна, ни се споделя за невижданата консолидация на западния свят пред лицето на „ съветската агресия” и „ съветската опасност”. От друга страна… Консолидация ли? Извинете, сред кои? Естеството на това, което виждаме, се промени доста, доста през последните десетилетия. Няма го повече положителният остарял Запад, няма я добра остаряла Европа. А консолидацията, за която патетично ни споделят, е консолидация на наднационални елити и международни медии, т.е. няколко хиляди топ мениджъри, обслужващи същите 200-300 супербогати фамилии. Но къде отиде положителната остаряла Европа? Добрият остарял Запад?

Нека го разберем. Всичко стартира не през вчерашния ден. За да не оперираме с прекомерно дълбоки вероятности, дано го кажем по този начин: Западът престана да бъде това, което беше и това, което го виждахме, в това време, когато се разпадна и Съюз на съветските социалистически републики. Смъртта на Съюз на съветските социалистически републики стана по едно и също време началото на края на западния свят, на остаряла Европа. Тази Европа, която, когато нейният противник Съюз на съветските социалистически републики отпадна, към този момент не беше нужна на господарите на света.

В остарелия двуполюсен свят Европа имаше роля. Това трябваше да бъде контраст на блока на Варшавския контракт. Точно както Западен Берлин беше витрина на западния свят пред източния си комшия, по този начин и остаряла Европа беше оня „ бюфет с кристал “, от който индивидът от Изтока трябваше да бъде обаян, в случай че огледа. Но след рухването на социалистическия свят към този момент нямаше потребност от витрина. Дойде време за деконструкция – както остарялата Европа, по този начин и прословутия ѝ „ милиард “. Днес деконструкцията е към своя край и пред очите ни се появява страшната действителност на това, което е останало от остарялата цивилизация и остаряла Европа.

За да оценим вярно мащаба на протичащото се, дано се отклоним малко и да се обърнем към самото разбиране " цивилизация ". През последните десетилетия с леката ръка на Самюел Хънтингтън (автор на книгата „ Сблъсъкът на цивилизациите “) ние по табиет приказваме за разнообразни цивилизации, които по едно и също време съществуват на земята. Това са съгласно самия Хънтингтън западна, православна, ислямска, индуистка, китайска, японска, латиноамериканска и африканска цивилизации. Няма да навлизаме надалеч в структурите на Хънтингтън, които значително са непоследователни. (Къде, да вземем за пример, отидоха Израел и еврейският цивилизационен план, явно обособени и неусводими от никой различен?) И могат ли ориенталските култури да се нарекат цивилизации? Къде да вземем за пример Хънтингтън е видял африканската цивилизация?

Не би ли било по-добре да назовем това, което Хънтингтън назовава цивилизации, международни култури? И по-късно да се признаят за действително действителен немилостив аршин, който ги довежда до еднакъв знаменател. Този аршин е технологията. В последна сметка точно „ сумата от технологии “ в последна сметка съставлява съдбовна, неумолима граница за всяка велика просвета. И колкото и популярен и хубав да е китайският, японският, индийският, иранският, съветският културен свят, всички ние би трябвало да живеем в еднакъв техногенен свят, употребявайки еднообразно неговите влакове, самолети и смарт телефони. Не би ли било по-подходящо да се признае действителността на една-единствена цивилизация, построена от една велика просвета, принуждаваща целия свят да живее съгласно нейните закони? Да, несъмнено, приказваме за европейската християнска цивилизация, която при започване на XVI-XVII век внезапно промени курса си, втурна се по пътя на техническия напредък, като последователно улови целия свят без изключение във водовъртежа си.

И по този начин, дано поговорим за няколко велики култури, които по едно и също време съществуват на Земята, само че единствено за една и единствена - техногенна - цивилизация. Цивилизации, които преобладават в тези велики култури с същински Дамоклев меч. Така че, без значение по какъв начин те построяват свои лични картини на бъдещето, има орис, която не могат да избегнат. Това е същата „ сума от технологии “, като канара, в чиято колосална сянка всички тези велики култури неизбежно би трябвало да изчезнат. Защото тук, в подножието на тази Вавилонска кула, всички те, имайки собствен личен вектор на развиване, имат собствен личен лимит.

И през днешния ден светът, който го е родил, великата просвета и цивилизация на Запада, е първият, който изчезва в сянката на тази велика канара. Да, през днешния ден сме очевидци на нещо в действителност величествено, извънредно и въпреки всичко невиждано. Нещо в действителност страховито и злокобно. Това, което се случва безусловно пред очите ни, само че като че ли никой не вижда. Сякаш величествените диги се срутват в цялостна онтологична тишина. Тоест, има прекалено много скучен звук от тази цивилизация. Но всичко това е като тежка димна завеса, зад която в цялостна тишина се развива екзистенциална драма – същинската гибел на боговете, крахът на в миналото велика просвета. Наистина най-голямата от злополуките е унищожаването на свещения канон на културата. И в този момент – към този момент няма нито обичайно обучение, нито културни стандарти, нито най-старата европейска просвета. Самата идея за „ западна цивилизация “ не остана нито в университетските курсове, нито в учебните стратегии, нито в мозъците на западния човек на улицата. Портретиге с великите мъже на древността напуснаха класните стаи и университетските аудитории. Платон, Данте, Шекспир са оповестени за представители на шовинистичния патриархат, недопустим в светлата сфера на тоталната приобщаване. Самото им проучване е прието за обидно за транссексуалните хора, чернокожи и азиатци и затова би трябвало да бъде изключено.

В края наXIX век Ницше разгласи гибелта на западния господ. Но се оказа, че гибелта на религията незабавно е последвана от гибелта на културата и идващото потомство носители на тогавашната велика цивилизация се трансформират във варвари, скитащи безсмислено измежду руините ѝ, без да схващат къде и за какво се озовават, откакто няма към този момент предшественици или памет, няма бъдеще, няма причина за битие.

И по този начин, остарелият Запад, остарялата цивилизация, която беше централен притежател на нашия техногенен свят, към този момент не съществува. Западът изчезва пред очите ни толкоз бързо, колкото изчезна „ златният милиард “. Вече няма остаряло общество, построено върху обща просвета, няма групова памет. Просто конгломерат от етажни собствености, обвързани от режим на тоталитарна народна власт и демократична тирания. Само интрига на световните елити - и цунами от ново безчовечие, идващо към нас от последните звезди на Запада, наводняващо светове, култури и континенти по пътя. И да, би трябвало да приказваме и да крещим за това. И да построим бариери. И в това време да помислим по какъв начин да назовем това, което в този момент надвисва над нас като вманиачен глинен Голем, и това, което по този начин неумело назоваваме „ групов Запад “.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР