Стоян Панчев пред Tribune: Пътят към спирането на ръста на цените минава през по-високи лихви и икономическа криза
За инфлацията, растежа на цените и антикризисните ограничения на държавното управление, Tribune.bg беседва с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП - Експертен клуб за стопанска система и политика.
Инфлацията нараства у нас и в Европейски Съюз, по какъв начин това ще се отрази на икономическото развиване на страната? Предвижданият растеж от Министерството на финансите към този момент е 2.2%?
В условия на стагфлация сме – все по-ниски прогнози за растеж, т.е. застоялост и все по-висока инфлация. Проблемът не е единствено български. Значителна част от тази инфлация е вносна. Пътят към прекъсването на растежа на цените минава през по-високи лихви. Дали пазарът ще ги вдигне, дали ще има дейности от страна на централните банки за повдигане на главния лихвен %, съгласно мен и двете ще станат, т.е. ще се върви към някаква форма на прекъсване на тази инфлация. Даже на избрани места това се случва –в Съединени американски щати Федералният запас подвигна, въпреки и с 25 базисни точки лихвата, а в страни от Централна Европа – Чехия, Словакия, Полша, също видяхме повдигане на лихвите с концепцията да се спре тамошната инфлация, която е горе долу колкото нашата тук в България. Така че рано или късно Европейската централна банка/ЕЦБ/, към която ние сме закачени поради валутния ръб, ще би трябвало да вдигне лихвите, с цел да укроти инфлацията. Когато това се случи, резултатът ще е още по-голямо закъснение на икономическия напредък и даже криза. Всички централни банки по света са изправени пред избора или висока инфлация или нова икономическа рецесия. Излезе едно изследване на Дойче банк в Съединени американски щати, където се подвигнаха лихвите и в този момент се чака друго повдигане на лихвите, че 2023г. в Съединени американски щати ще има криза. Има един интервал от година, година и половина от повдигането на лихвите до настъпването вероятно на криза. Със сигурност вървим в сходна посока. Въпросът е по кое време рецесията ще стигне до България. Ако в Съединени американски щати тя пристигна другата година, вероятно по-догодина ще пристигна и в България. Това е комплицирано да се планува, само че сигурно посоката е по-висока инфлация и вероятно криза. Ние към този момент сме в обстановка, имам поради западната стопанска система, че с цел да се спре инфлацията, би трябвало да има някаква болежка и тази болежка ще бъде икономическа рецесия.
Правителството сега работи по антикризисни ограничения?!
Начинът да се спре инфлацията е да се вдигнат лихвите. Тъй като нашите лихви зависят от тези на ЕЦБ, значи би трябвало да изчакаме да има дейности оттова.
Това изиска и финансовият министър Асен Василев?!
Това е главната мярка, която може да спре инфлацията. Друг въпрос е, че прекъсването растежа на инфлацията ще провокира икономическа рецесия. Така работят тези неща. В Европа се подхващат дейности, тук се бавят нашите политици. Приеха се редица промени за облекчение на крайния консуматор - отстрани се Данък добавена стойност за избрани артикули или се понижи Данък добавена стойност, да вземем за пример от октомври предходната година Чехия отстрани Данък добавена стойност за продажбите на ток и газ. На други места понижават данък за горивата. Истината е, че с тези ограничения не крайният клиент, а производителите и вероятно търговците ще получат облекчение. В България инфлацията при производителя е 42%, т.е. доста по-висока от тази при крайния консуматор, тъй като производителите не могат да трансферират на клиентите си скока при суровините, които употребяват. Ефектът от това доста постоянно е да се затваря част от производството, да стопират да работят. Според мен, в случай че има понижаване на Данък добавена стойност, може би това няма да се усети в крайната цена, само че ще подкрепи част от производителите, които са притиснати сега от цените на личните си първични материали. Другото, което се прави и се случва полулегално и в България, е да се лимитира износа на избрани първични материали. В България имаше драма към пшеницата и попълването на Държавния запас. Това са по-груби ограничения, само че явно те се случват и по-скоро нашето държавно управление потегли в тази посока, и към момента не е понижило Данък добавена стойност. Третият прийом са обществените ограничения, ориентирани към избрани групи – енергийно бедните или пенсионерите, при които потребителската кошница в по-голяма степен е формирана от храни и от сила.
Какво да чакаме от актуализацията на бюджета – увеличени разноски в избрани браншове?
Със сигурност ще има увеличени разноски или ще има някакво преразпределение на разноските. В последния бюджет имаше 8.2 милиарда лева за финансова стратегия. Може, да вземем за пример, част от нея да бъде употребена за нещо друго. Това е малко спекулативно и не сме сигурни дали по този начин ще стане. По принцип Министерството на финансите постоянно е било доста скептично към всевъзможни форми на данъчни облекчения, що се отнася до Данък добавена стойност, т.е. в случай че там има смяна, ще съм сюрпризиран. Може и политическото управление да бутне министерството в тази посока, с което да забележим облекчения с махане или понижаване на Данък добавена стойност за храните, да вземем за пример. Тук ще е забавен този конфликт.
Дано тези ограничения да имат резултат, тъй като съгласно последни прогнози инфлацията у нас ще доближи 18%?
В някои от месеците може и да има такава инфлация, зависи от войната в Украйна. Очакваме и данните за месец март, тъй като инфлацията ще е по-висока сигурно. Аз застъпвах по-консервативна прогноза, а точно че средногодишно инфлацията у нас ще е някъде към 12%. Предварителните прогнози, в които не влизаше войната, смятаха, че в този момент ще има пик на инфлацията и след това тя ще тръгне надолу. При новите условия и тези наказания, които в допълнение затрудняват достъпа до енергийни запаси и храни, може инфлацията да стане и по-голяма.
Инфлацията нараства у нас и в Европейски Съюз, по какъв начин това ще се отрази на икономическото развиване на страната? Предвижданият растеж от Министерството на финансите към този момент е 2.2%?
В условия на стагфлация сме – все по-ниски прогнози за растеж, т.е. застоялост и все по-висока инфлация. Проблемът не е единствено български. Значителна част от тази инфлация е вносна. Пътят към прекъсването на растежа на цените минава през по-високи лихви. Дали пазарът ще ги вдигне, дали ще има дейности от страна на централните банки за повдигане на главния лихвен %, съгласно мен и двете ще станат, т.е. ще се върви към някаква форма на прекъсване на тази инфлация. Даже на избрани места това се случва –в Съединени американски щати Федералният запас подвигна, въпреки и с 25 базисни точки лихвата, а в страни от Централна Европа – Чехия, Словакия, Полша, също видяхме повдигане на лихвите с концепцията да се спре тамошната инфлация, която е горе долу колкото нашата тук в България. Така че рано или късно Европейската централна банка/ЕЦБ/, към която ние сме закачени поради валутния ръб, ще би трябвало да вдигне лихвите, с цел да укроти инфлацията. Когато това се случи, резултатът ще е още по-голямо закъснение на икономическия напредък и даже криза. Всички централни банки по света са изправени пред избора или висока инфлация или нова икономическа рецесия. Излезе едно изследване на Дойче банк в Съединени американски щати, където се подвигнаха лихвите и в този момент се чака друго повдигане на лихвите, че 2023г. в Съединени американски щати ще има криза. Има един интервал от година, година и половина от повдигането на лихвите до настъпването вероятно на криза. Със сигурност вървим в сходна посока. Въпросът е по кое време рецесията ще стигне до България. Ако в Съединени американски щати тя пристигна другата година, вероятно по-догодина ще пристигна и в България. Това е комплицирано да се планува, само че сигурно посоката е по-висока инфлация и вероятно криза. Ние към този момент сме в обстановка, имам поради западната стопанска система, че с цел да се спре инфлацията, би трябвало да има някаква болежка и тази болежка ще бъде икономическа рецесия.
Правителството сега работи по антикризисни ограничения?!
Начинът да се спре инфлацията е да се вдигнат лихвите. Тъй като нашите лихви зависят от тези на ЕЦБ, значи би трябвало да изчакаме да има дейности оттова.
Това изиска и финансовият министър Асен Василев?!
Това е главната мярка, която може да спре инфлацията. Друг въпрос е, че прекъсването растежа на инфлацията ще провокира икономическа рецесия. Така работят тези неща. В Европа се подхващат дейности, тук се бавят нашите политици. Приеха се редица промени за облекчение на крайния консуматор - отстрани се Данък добавена стойност за избрани артикули или се понижи Данък добавена стойност, да вземем за пример от октомври предходната година Чехия отстрани Данък добавена стойност за продажбите на ток и газ. На други места понижават данък за горивата. Истината е, че с тези ограничения не крайният клиент, а производителите и вероятно търговците ще получат облекчение. В България инфлацията при производителя е 42%, т.е. доста по-висока от тази при крайния консуматор, тъй като производителите не могат да трансферират на клиентите си скока при суровините, които употребяват. Ефектът от това доста постоянно е да се затваря част от производството, да стопират да работят. Според мен, в случай че има понижаване на Данък добавена стойност, може би това няма да се усети в крайната цена, само че ще подкрепи част от производителите, които са притиснати сега от цените на личните си първични материали. Другото, което се прави и се случва полулегално и в България, е да се лимитира износа на избрани първични материали. В България имаше драма към пшеницата и попълването на Държавния запас. Това са по-груби ограничения, само че явно те се случват и по-скоро нашето държавно управление потегли в тази посока, и към момента не е понижило Данък добавена стойност. Третият прийом са обществените ограничения, ориентирани към избрани групи – енергийно бедните или пенсионерите, при които потребителската кошница в по-голяма степен е формирана от храни и от сила.
Какво да чакаме от актуализацията на бюджета – увеличени разноски в избрани браншове?
Със сигурност ще има увеличени разноски или ще има някакво преразпределение на разноските. В последния бюджет имаше 8.2 милиарда лева за финансова стратегия. Може, да вземем за пример, част от нея да бъде употребена за нещо друго. Това е малко спекулативно и не сме сигурни дали по този начин ще стане. По принцип Министерството на финансите постоянно е било доста скептично към всевъзможни форми на данъчни облекчения, що се отнася до Данък добавена стойност, т.е. в случай че там има смяна, ще съм сюрпризиран. Може и политическото управление да бутне министерството в тази посока, с което да забележим облекчения с махане или понижаване на Данък добавена стойност за храните, да вземем за пример. Тук ще е забавен този конфликт.
Дано тези ограничения да имат резултат, тъй като съгласно последни прогнози инфлацията у нас ще доближи 18%?
В някои от месеците може и да има такава инфлация, зависи от войната в Украйна. Очакваме и данните за месец март, тъй като инфлацията ще е по-висока сигурно. Аз застъпвах по-консервативна прогноза, а точно че средногодишно инфлацията у нас ще е някъде към 12%. Предварителните прогнози, в които не влизаше войната, смятаха, че в този момент ще има пик на инфлацията и след това тя ще тръгне надолу. При новите условия и тези наказания, които в допълнение затрудняват достъпа до енергийни запаси и храни, може инфлацията да стане и по-голяма.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ