За Илинденско-Преображенското въстание се пеят много песни. Пели са ги

Народните песни - летопис на кървавото лято 1903 г.

За Илинденско-Преображенското въстание се пеят доста песни. Пели са ги нашите баби и дядовци, пели са ги нашите майки и татковци, пеем ги и ние от дребни и до през днешния ден, отдалечени 100 и петнадесет години от знойното лято на 1903 година
Кой от нас не е пял с боязън в гърдите революционната ария "Българе глава подвигнаха ", която народът ни сътвори директно след Априлското въстание. Една ария, която като никое друго слово, е повдигала духа на останалите под иго българи в Македония и Тракия след Берлинския конгрес от 1878 година Песента, която се е пяла в дните и нощите на славното Илинденско-Преображенско въстание от мало и огромно!
Десетки са песните за националното преображение. И всяка една от тях е отражение като в огледало на преживелица или събитие, портрет на воин или изменник. Народът ни ги е създавал една след друга, народът приема като безспорни обстоятелствата в тях. Защото националният артист в никакъв случай не се е лъгал в присъдите и оценките. Народът е безгрешен - историческите му песни са самобитен летопис на въстанието от 1903 година
Няма да скрия, че години наред събирах и подреждах песните от Странджанския край в самобитна антология. Тези песни следват хронологията на събитията и в известна степен дават цялост на облика на въстанието, обрисуват историческия героизъм на поробените от Тракия за независимост. За някои случки има по няколко песни или по няколко разновидността на една ария. Задачата ми е била посредством песните да покажа героизма и саможертвата на преображенци.
Дешифрирането на нотния текст, хармонизациите и обработките на доста песни са дело на Михаил Букурещлиев, Парашкев Хаджиев, Стефан Кънев и Филип Кутев. На множеството песни създатели са били участници във въстанието (Яни Попов, Петър Горов, Лефтер Мечев и др.). А една ария - "Смъртната тайфа в Граматиково взема решение да накаже предатели ", както свидетелства изпълнителката й, била основана от вдовицата, на която мъжът бил погубен от четниците. От тъга ще да е било, само че дамата е решила да остави името му в песента...
От историята знаем за погрома на Илинденско-Преображенското въстание. Само в Странджа са се водили 36 сражения. Срещу 2000 въстаници турската власт изпраща 40 000 войска! Статистиката сочи, че са били опожарени 66 села с 2160 къщи, над 2565 души били избити. Чудно ли е, че от тези дни на мъка и тъга са останали и едни от най-тъжните странджански песни. Трагедията на странджанци е била огромна, но място за отчаяние няма - не една и две песни са изпълнени с оптимизъм.
Със своята идейна плътност, с борческото си наличие, песните, които през днешния ден предлагам на читателите, ще привлекат вниманието на доста млади реализатори, които дружно с възрастните, ще ги запеят като прослава за подвига на преображенци.

ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа плебей запява
ария нова, юнашка.
През потоци, реки, бърда
нещо пълзи, застава.
Дали юда-самодива
или луда гидия?
Не е юда-самодива,
нито е луда гидия -
най е чета от юнаци,
чучело за читаци.
Бързат, бързат да дойдат
преди петли в Сармашик.
Да ги никой не угади
и ги подло съобщи.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло? -
тутакси потегля и отива
на зложелател чета издава.
Денят мина спокойно, безшумно,
пристигна нощта ужасна.
Аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна към този момент над селото -
изток пламна във зора.
Пушка гръмна, ек отекна -
знак се даде за битка!
Юнаци са сал петима -
един против стотина.
Бомби трещят, патрон пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Тиранинът е изплашен
от геройската битка.
Няма към този момент плахи плебеи -
има горди юнаци.
Гръм патрони. Гръм още веднъж -
скъпа кръв проливен дъжд тече.
Пада Пано, Равашола -
мрат в битката синове...
О, Сармашик, име славно
от юнашката битка.

(Слушана от Плума Ив. Абаджиева, 69-годишна, родом в с. Цикнихор. Записана през ноември 1957 година в с. Кости, Бургаска област, от Димитър Кичев)

Песента "Ясен месец веч изгрява " е първата ария, която съм слушал за Илинденско-Преображенското въстание, без да съм знаел за него. Не помня по кое време за пръв път съм чул песента, не помня и по кое време за първи път съм я запял. Тази ария обичам най-често да чувам. Казват за татко ми, че имал глас на артист: когато викнел, та запеел, всички в унес го слушали. Може би от баща да съм чул за първи път песента "Ясен месец веч изгрява ", а може би ведно с майчиното мляко да съм откърмен с мелодията й. Казвам първо мелодията, тъй като думите на песента научих и проумях доста по-късно. С други песни е противоположното - преписваш първо думите, след това учиш мелодията.
През един летен ден, към този момент възпитаник в гимназията, видях текста на песента. Видях го на страницата на пожълтял от времето вестник. Даде ми го пощенският чиновник във село Факия, Бургаска област. Взех вестника и преписах песента, на която най-отдолу, както под стихотворение, бе името на създателя й Яни Попов. Тогава научих, че песента не е като другите - национална! Тъй като Яни Попов е създател на доста песни за преображенци, песни, които през днешния ден са онародени, тук си разрешавам да опиша и за него.
Песента "Ясен месец веч изгрява " имам записана в няколко разновидността, които съм слушал да се пеят из селата на Странджанския край. Сравнявайки ги през днешния ден, виждаме, че нито един от познатите ни разновидности не съответствува с текста на Яни Попов от песнопойката му "Странджански тъжби ", отпечатана през 1909 година Първообразът на песента е от 17 куплета по 4 стиха и е със заглавие "За Пано и Равашола ". Прелиствайки оръфания от времето образец на "Странджански тъжби ", читателят ще научи още, че мелодията на песента е мелодия на арменската ария "Ай Сасун, Сасун ". По мелодията на арменската ария Яни Попов пръв е изпял песента за Пано и Равашола.
Сравнявайки първообраза с последните онародени разновидности, виждаме, че националният артист е изоставил десетки стихове без с това да е понижена силата на внушението. Променени са редица думи, вмъкнати са срички, прибавени са нови стихове. Все едно - онародената ария "Ясен месец веч изгрява " продължава да вълнува слушателите с възрожденския си дух. Може единствено да се съжалява, че който и да запитате за нея през днешния ден, никой няма да ви каже, че създател на песента е Яни Попов, че в миналото заглавието й е било "За Пано и Равашола ". Всички я одобряват като национална!

ТУРЦИТЕ ТЪРСЯТ КОМИТИ

В Мързево турци дойдоя
и за мухтарин лелея:
- Къде е мухтар чорбаджи?
Мухтар иде от долу
и се под мустак подсмива,
и си на турци думаше:
- Очбулду, турци, ефенди!
- Очгелден, мухтар чорбаджи!
- Хайде да се почерпим
по едно кафе млечено.
Турци мухтар думая:
- Ний ти нищем кафето!
В село комити имате,
дойдохме комити да търсим.
- В цялото село ходите!
Няма във село комити...
В цялото село вървяха,
не можаха да ги намерят.
Накрая били в селото,
в една къща паднала...

(Слушана от Злата П. Терзиева, 17-годишна с главно обучение, с. Богданово, Бургаска област. Записана през декември 1957 година от Димитър Кичев.)

ПЕСЕН ЗА ТЕМЕЛ ДИМИТРОВ

Много се пушки пукная
във тая пуста Тюркия,
доста се момци юбия.
Най-напред Темел юбия.
Заплакала е майке му,
майке му, йоще баща му
и младо булче юбаво
със малко мъжко детенце -
плачет и жално подреждат:
- Сине Темеле, Темеле,
да станиш, сине, да видиш
баща си, йоще майке си
и твойто булче юбаво
със малко мъжко детенце.
Темел се от гроб юбади:
- Не мога язи да стана,
турски ме патрон прониза,
черна ме земя налегна.
Не ми е жално за вазе,
ни за теб баща и майко,
нито за булче юбаво,
нито за благо детенце.
Жал ми е за дружината,
дето се от ней отделих!

(Яни Попов, Странджанска гусла, 1905 г.)

В края на песента събирачът е отбелязал в скоби мястото на записа - с. Кадиево, Лозенградско. Цитирам и пояснението на Яни Попов към песента:
"В революционната организация в Одринско влизаха и гагаузи - най-вече от с. Кара-Алия. От това село е родом и Темел Димитров, който върви въстаник 4 месеца с мен, Л. Маджаров и Я. Стоянов и който биде погубен на 25-годишна възраст при с. Кадиево, пазейки караул, като остави жена млада и едно детенце. Често пъти войводата Маджаров му думаше: "Темеле, Темеле, тебе ще те оставим на първо време за темел (основа) ". И тези думи се сбъднаха. Той е първият умрял въстаник в Лозенградския революционен регион ".

КОНДОЛОВ ДУМА ПИЛЕНЦЕ

Кондолов дума пиленце:
- Пиленце, пъстро славейче,
що ми така рано разпяваш
из тази Странджа планината,
из тази гора зелена,
че и мен от сън пребуждаш
и мойта вярна тайфа?
Пиленце дума не дума,
разпя се, дума издума:
- Кондолов, върла челник,
Кондолов, заплашителен комита,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не неистина:
както си в Странджа настъпил,
година към този момент станува,
не мога гнездо да свия,
не мога пилци да упиля
от твойта правилна тайфа -
до всяко дърво и левент,
до всяка ялха и флаг!
Първия беше - вървеше -
самичък си ми Георги Кондолов,
след него беше - вървеше -
Лазар Маджаров челник,
след тях си чети водеха
все тим млади момчета.
Борба юнашка подеха,
из Странджа тога настана -
за истина, независимост национална!

(Анастас Примовски, Преображенското въстание в поетическата памет на народа, 1954 година Слушана от Темел Димитров Иванов, родом от с. Ени-Махле, Бабаескийско, Турция, в този момент гражданин на Българово, Бургаска област, земеделец, 50-годишен. Записана през 1953 година в Бургас.)

СТАР ДЯДО СЕДИ В ГРАДИНКА

Стар дядо седи в градинка,
в градинка под зелена липа.
Дядо гората гледаше
и на гората думаше:
- Горо ле, Странджа планино,
по кое време си, горо, напомня
за мойте младини,
горест ми пада на сърце.
Славна си, Странджа, прелестна,
с дъбови гори зелени,
с букови тъмни усои
и бистри води студени.
По твойте бърда, горо ле,
безбройни стада блееха
и млади пусти овчари
с медни кавали свиреха.
И ние горо ходехме,
все млади пусти комити.
Червено знаме носихме,
алено знаме с лъвчето
и над лъвчето пишеше:
"Свобода, горо, или гибел! "
За турци бяхме страшило,
за чорбаджии чучело.
Със турци битка водихме,
от иго да се отървем.
Много приятели паднаха,
турски ги патрон прониза,
като Пано и Равашола,
и безстрашния Кондолов,
славния Лазар Маджаров,
челник Дико Джелебов.
Други в зандани измряха
с тежки вериги на крайници
и белезници на ръце.
Други в сюргюн пратиха -
в Чанак кале и Диарбекир.
Славна си, Странджо, прелестна,
но си, Странджо, нещастна,
че има в тебе във иго
като ми Караманбаир,
и още, горо, Лисово,
и високите Михаиди,
от тях се вижда Цариград,
Стамболски царски покои.

(Анастас Примовски, цит. съч. Слушана от Петър Горов, с. Заберново, Бургаска област. Записана през май 1953 година от Михаил Певтичев в Малко Търново.)

ГЕРДЖИКОВ ДУМА НА ГИНА

Герджикуф дума на Гина:
- Гино ле, караибишку ле,
утрина рану да раниш,
на Скокът, Гино, ще дойдеш,
на Скокът, Гино, при церът,
ягниво да ни донесеш,
ягниво, Гино, й жупане,
и да се назъкь повърнеш,
та да те никой не види.
Ранила Гина й занела,
там си Герджикуф завари,
Герджикуф, още Шаваров.
Герджикуф дума на Гина:
- Остави, Гино, ягниво,
ягниво, Гино, й жупане,
дет си в кунизар завила,
та че се назъкь повърни,
да те душманин не види,
че ти са дребни децата.
А пък Гина хми думаше:
- Герджикуф и ти Шаваров,
я нема в село да пода,
мойте са деца при баба,
при баба, още при дяда,
пък баща хми е кумита,
кумита в тойта тайфа.
И аз със вас ша да дойда,
млада кумитка да стана.

(Сб. "Странджа пее ", 1962 година Песента е изпята на събора-надпяване в Граматиково, извършен на 27, 28 и 29 май 1960 година, от Каля Тодорова Костова, 57-годишна от Малко Търново, щерка на възпятата в песента Гина...)

Легендата Михаил Герджиков

"Михаил Герджиков пристигна в Бунархисар от Урембеглия през една дъждовна и кална нощ... - написа в спомените си секретарят на Конгреса на Петрова равнища Анастас Сп. Разбойников. - Беше с черна брада, бяло, матово лице вследствие нощните скитания; с черна мешинена куртка, подплатена с чернен хастар; с алена дебела вратовръзка; с дълга коса, къдриците на която падаха върху челото му; с лек платнен каскет; с наметната къса пушка и презраменна овчарска чанта - тоя висш незаконен началник на Одринския революционен окръг с привлекателната си млада умна фигура превземаше всеки, който се срещне с него, даже без да му говореше обстойно. Неговото име в Странджа и Одринско стана легенда... "
Песента "Герджикуф дума на Гина " открих в една дребна брошура - "Странджа пее ", издадена от "Наука и изкуство " през 1962 година Съставителите на сборника са Димитър Осинин, Елена Стоин и Георги Бояджиев. Тримата са записали и дешифрирали нотния текст на 1000 песни, които са били изпети на 27, 28 и 29 май 1960 година в с. Граматиково по време на Първия събор за надпяване. От тях в песенната колекция са включени единствено 60.
"Песента на Странджа прозвуча мощно и своеобразно - написа в предговора писателят Димитър Осинин. - Мрачно-героичните мелодии се уравновесяваха с игривия поток на хороводните и общото преживяване беше надълбоко жизнерадостно. Пееха млади и остарели, дами и мъже. "
С огромно предпочитание изследвах спомените на странджанските комити. Те не са пропуснали да отбележат срещите и диалозите, които са имали с именития началник Михаил Герджиков, нито са не запомнили дамите, които като тях са били жертвоготовни в името на свободата. Райко Петров от Малко Тръново, участник в революционното придвижване от 1899 година, разказва в детайли активността - легална и незаконна, на своите съграждани:
"Имаше и предани дами на организацията в с. Стоилово. Такава беше дамата на Стоян Карайбаша - Гина. Тя служеше като локална куриерка. За да не я подозира властта, постоянно водеше и детето си. Тя отиваше даже до Мокрушево да подари четата с самун, тютюн и писма в цедилката... "
Представете си Гина с цедка на гърба и в нея дребната Каля за прикритие пред турските управляващи. А под детето писмата, които изпращали от София и Бургас за комитите в Странджа и Одринско. И още - срещата на комитата с жена му и дъщеричката...