Цветна София
За едни градът е ясна класификация, инфраструктура, условия за работа, благоприятни условия за кариера. Няма спор. Особено обичаната столица. Това, което постоянно обаче забравяме, е събитието, че постоянно живеем в пълнокръвната начин на живот пролука, която води към златното предписание, че " светът е бизнес, а животът - изкуство ". Затова дано опитаме друга формулировка за град: той е съвкупността от мемоари, фантазии и тези от дълго време чакани известия " ще бъда на ъгъла на... ".
Затова взехме решение да погледнем на столицата през направления, с които не се стига от едно място до друго, а от една история към друга. Но този път през вдъхновяваща призма на очилата Polaroid: непреходната технология, която Едуин Ланд патентова още през 1929-та година и към този момент 90 години основава по едно и също време мекост на светлината, повишен контрастност и онази убеденост, че може да погледнеш с обич към слънцето без окото ти да бъде сполетяно от ориста на крилатия Икар. Слънчевите очила те провокират да излезеш отвън зоната си на комфорт, да погледнеш на живота от нов ъгъл и да откриеш нови по-вълнуващи неща, оттатък до момента видяното и претърпяното. Ето кои открихме ние в нашата фоторазходка из цветна София.
На Кристал
Нека безпаметната ти лятна върволяк от вечери там не те лъже, че нещо се трансформира. Всъщност пред " Кристал " върви една и съща безконечна нощ, която единствено сменя персонажите, поколенията, диалозите, китарите. И колкото и да се променяш, порастваш, сега, в който отвориш първото кенче си отново оня юноша, който беше на 17, когато пристигна за пръв път. Това ти е кристално ясно.
Затова и когато минаваш през деня и ти е едно непреходно край нея, може да я видиш прелестно потъмнена с Polaroid, с цел да си припомниш за всеки един момент, прекаран там.
Пред Народния
Нека сме наясно: има два типа пърформанси в близост. Единият е формалният и със звездите от Народния спектакъл. Другият - кипежът на фонтаните и градският живот към емблематичната постройка. Идеалното място да редуваш ролята си на артист и аудитория, тъй като животът, както знаем от Шекспир, е сцена: сцена е освен дъсченият подиум в храма на Мелпомена, а пейките, стълбичките пред постройката, непрекъснатите шах дуели, неделните пикници. Универсално място и повсеместен образен код през тъмните очила.
Царската градинка
Повече от 100 години отдалеченост във времето и непокътнат спомен от онази ера, когато първата столична бохема стартира да употребява мястото за хубави неща. Е, тогава е добре да знаеш, че ти си наследникът на цялата работа и би трябвало да продължиш традицията: бъди бохемски виновен към предишното, само че пък може да си малко по-иновативен - след време ще подражават на теб.
Храм-паметник " Свети Александър Невски "
София щеше да е прекомерно разпиляна без възприятието за сигурност, с което златният купол на " Свети Александър Невски " подарява всеки минувач. За града тя е като Атлас, който държи небето в гръцката митология. Ти не се протягай към толкоз безконечни неща - по-големи са от всички нас. Но пък ние може да ги забележим цветно: остава ни това наслаждение.
" Раковска "
Този кадър сме го правили в една събота рано заран, по тази причина не ни издавай, че се центрирахме на самата улица. Но пък щом НАТФИЗ е ситуиран таман на нея, значи вдъхновението и музите имат прекомерно общо с градската среда. Но ти това го знаеш - остана единствено да го проявиш през нова бленда.
Затова взехме решение да погледнем на столицата през направления, с които не се стига от едно място до друго, а от една история към друга. Но този път през вдъхновяваща призма на очилата Polaroid: непреходната технология, която Едуин Ланд патентова още през 1929-та година и към този момент 90 години основава по едно и също време мекост на светлината, повишен контрастност и онази убеденост, че може да погледнеш с обич към слънцето без окото ти да бъде сполетяно от ориста на крилатия Икар. Слънчевите очила те провокират да излезеш отвън зоната си на комфорт, да погледнеш на живота от нов ъгъл и да откриеш нови по-вълнуващи неща, оттатък до момента видяното и претърпяното. Ето кои открихме ние в нашата фоторазходка из цветна София.
На Кристал
Нека безпаметната ти лятна върволяк от вечери там не те лъже, че нещо се трансформира. Всъщност пред " Кристал " върви една и съща безконечна нощ, която единствено сменя персонажите, поколенията, диалозите, китарите. И колкото и да се променяш, порастваш, сега, в който отвориш първото кенче си отново оня юноша, който беше на 17, когато пристигна за пръв път. Това ти е кристално ясно.
Затова и когато минаваш през деня и ти е едно непреходно край нея, може да я видиш прелестно потъмнена с Polaroid, с цел да си припомниш за всеки един момент, прекаран там.
Пред Народния
Нека сме наясно: има два типа пърформанси в близост. Единият е формалният и със звездите от Народния спектакъл. Другият - кипежът на фонтаните и градският живот към емблематичната постройка. Идеалното място да редуваш ролята си на артист и аудитория, тъй като животът, както знаем от Шекспир, е сцена: сцена е освен дъсченият подиум в храма на Мелпомена, а пейките, стълбичките пред постройката, непрекъснатите шах дуели, неделните пикници. Универсално място и повсеместен образен код през тъмните очила.
Царската градинка
Повече от 100 години отдалеченост във времето и непокътнат спомен от онази ера, когато първата столична бохема стартира да употребява мястото за хубави неща. Е, тогава е добре да знаеш, че ти си наследникът на цялата работа и би трябвало да продължиш традицията: бъди бохемски виновен към предишното, само че пък може да си малко по-иновативен - след време ще подражават на теб.
Храм-паметник " Свети Александър Невски "
София щеше да е прекомерно разпиляна без възприятието за сигурност, с което златният купол на " Свети Александър Невски " подарява всеки минувач. За града тя е като Атлас, който държи небето в гръцката митология. Ти не се протягай към толкоз безконечни неща - по-големи са от всички нас. Но пък ние може да ги забележим цветно: остава ни това наслаждение.
" Раковска "
Този кадър сме го правили в една събота рано заран, по тази причина не ни издавай, че се центрирахме на самата улица. Но пък щом НАТФИЗ е ситуиран таман на нея, значи вдъхновението и музите имат прекомерно общо с градската среда. Но ти това го знаеш - остана единствено да го проявиш през нова бленда.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ