За 60-и път в България се отбелязва Световният ден на

За 60-и път в България се отбелязва Световният ден на метеорологията.

Първите български метеорологични станции са от 1877 година Въпреки невъзможността да отбележат по обичаен метод професионалния си празник новините за Българската метеорологична работа към днешна дата са положителни.

През идната година всичките 300 валежомерни пункта на службата ще бъдат актуализирани. Така те към този момент в действително време ще предават данни за преваляванията в страната.

Генералният шеф на Национален институт по метеорология и хидрология проф. Христомир Брънзов приказва в “Нашият ден “ за празника на гилдията и за активността на Института.

Как се управляват 980 хидроложки и метеорологични станции и обсерватории

“Отдавна е основана традиция, тази мрежа е изграждана 130 година Структурата е тристепенна, управление, което е в София в Национален институт по метеорология и хидрология, четири филиала във Варна, Плевен, Пловдив и Кюстендил. И във всяка област имаме обсерватории, които управляват непосредствено станциите. “

“Информацията идва през всичките тези канали до нас. Една част остава при нас, друга отива в международните центрове, където се употребява за прогноза на времето с числени модели за цялата планета. След това тези резултати от числени модели се връщат и възоснова на тях ние вършим местни числени модели. Добавяме информация и от спътници, от радари и синоптиците вършат тази прогноза, която дават на вас. “



Кои процеси се следят

“Нещата са два типа. Едното са измервания, които се вършат с уреди. Това са температура, мокрота, налягане, дъжд, вятър, главните метеорологични параметри. Другото са наблюдения, свързани с характера на времето, като мъгли, скреж, гръмотевична активност, неща които не могат да се мерят с уреди. “

Отделянето на Национален институт по метеорология и хидрология от Българска академия на науките

“Нещата се оправят, мисля че Институтът стъпи на крайници. Първото, което беше доста значимо за нас е да имаме средства за главната ни активност. Защото Институтът пагубно закъсняваше с автоматизацията, а тя е нещото, което ни дава опция в действително време от всичките тези пунктове да получаваме информация. “

“В момента сме в развой на автоматизиране на валежомерната мрежа. Става въпрос за 300 пункта на територията на цялата страна, откъдето ние да можем да получаваме в действително време – какво вали, по какъв начин вали, което е значимо освен за метеорологията, а и за хидрологията. “

“Другото значимо, което се случи, беше възнаграждението на хората, тъй като започвахме да ставаме безусловно неконкурентни в областта на труда и да напущат хора . Тази година за учените ние ще успеем да дадем това, което е в университетите като стартови заплати. А като цяло в системата може би тази година ще успеем да достигнем и междинното заплащане за публичния бранш, което ни дава късмет да задържим тези хора. “



Какво се случва с климата на Земята

“Взаимодействието атмосфера-океан е едно от нещата, които дефинират климата. Тези климатични промени ги е имало доста пъти във времето в историята на планетата Земя. Пред науката продължава да стои огромният въпрос – до каква степен измененията са свързани с въздействието на индивида върху системата атмосфера-океан, и до каква степен са свързани с естествени фактори , като слънчево-земните връзки.„

„ Защото силата, която постъпва от Слънцето, примерно за месец, е колкото силата, която човечеството е произвело през целия си път, откогато съществува . Така че става въпрос за едни големи салда на сила, в които не е доста ясно до каква степен може да се намеси човек.„

„ Например озоновата дупка над Антарктида, за която учените към този момент знаем, че главните аргументи за появяването й са метеорологични. Това е мощен полярен вятър и ниски температури в стратосферата. Тя всяка пролет стартира да се появява, предходната година нарастваше бързо, максимумът беше на 20-и септември, а декември месец се затвори. “

“Другото нещо, което открихме учените, е че озоновата дупка е обвързвана със слънчевия 21-годишен цикъл . И когато има най-много на слънчевата интензивност, тя е в най-малки размери, а когато има най-малко е с най-големи. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.