Интернетът в Северна Корея: Много по-различен от този, който познавате
За 25 милиона севернокорейци интернет е нещо непознато, оповестява. Само няколко хиляди привилегировани поданици на изолираната от света тоталитарна страна имат достъп до световната мрежа, като даже мощно цензурираният вътрешен интранет на страната е недосегаем за по-голямата част от популацията.
Ново проучване на основаната в Южна Корея правозащитна организация People for Successful Corean Reunification (Pscore) разкрива в детайли действителността за тези, които, при доста лимитирани условия, въпреки всичко съумяват да споделят онлайн в Северна Корея.
Желаещите би трябвало да преминат развой на утвърждение и в случай че получат достъп до обвързвано онлайн устройство, се постанова през пет минути да бъдат проверявани от държавен чиновник, написа Wired.
„ Учил съм за международната мрежа и даже трябваше да наизустя някои неща за нея, когато полагах изпит, само че знаех за интернет единствено на доктрина. Знаех, че това е нещо като мрежа, в която можете да търсите информация, само че в действителност, нямах действителна визия какво е това “, разяснява севернокорейски беглец, напуснал страната.
Получаването на точна картина на това, което се случва в изолираната страна на Ким Чен Ун, е необикновено предизвикателство.
Чиновниците управляват всички осведомителни потоци и показват държавната агитация пред света. Анализаторите се обръщат към тези, които са съумели да избягат от Северна Корея, с цел да надникнат в локалната действителност.
Докладът на Pscore за интернет свободата се основава на 24 персонални изявленията с дезертьори и изследване на мнението на 158 други от разстояние. Всички са напуснали Северна Корея в интервала сред 2012 и 2022 година
Един от интервюираните е употребявал интернет пет пъти, до момента в който все ощеживеел в страната. Преди това тойимал достъп до международната мрежа по време на пътешестване до Китай и по тази причина имал огромни упования, когато получил същото право и в родната си страна.
Вместо това бил изправен пред стеснен достъп и непрекъснато наблюдаване.
„ Достъпът се реализира от компютрите в библиотеката, а библиотекарят застава сред двама интернет консуматори и непрестанно следи какво търсят в мрежата.
На всеки пет минути дисплеят замръзва автоматизирано и библиотекарят би трябвало да направи засвидетелствуване с пръстов отпечатък, с цел да разреши по-нататъшно потребление на интернет. Наблизо постоянно има и чиновник на Държавна сигурност ", описват севернокорейците.
Използването на интернет е разрешено за един час и в случай че някой желае повече време, би трябвало да получи ново позволение. Процесът по издаването му лишава към два дни, тъй като в него вземат участие разнообразни чиновници. Ако някой стартира да кандидатства прекомерно постоянно, ще бъде принуден да чака.
Освен това южнокорейските уеб сайтове са блокирани и достъп има единствено до тези на британски и китайски език.
През последното десетилетие броят на цифрови устройства в Северна Корея се усилва. Между 50% и 80% от възрастните към този момент имат мобилни телефони, което им разрешава да изпращат известия и да се обаждат на членовете на техните фамилии.
Но потреблението на тези телефони е мощно следено. Скоростта за транспорт на данни е ниска, а устройствата снимат екранни фотоси на всеки няколко минути и код, който разрешава проявлението единствено на утвърдено от държавното управление наличие.
„ Севернокорейците не могат да употребяват интернет не поради инфраструктурата или неприятните условия в страната, а само поради политиката на държавното управление “, споделя генералният секретар на Pscore Нам Бада, който е един от създателите на изследването.
Няколко десетки фамилии, които имат връзки със фамилията на Ким Чен Ун, както и някои чужденци, имат безграничен достъп до световния интернет.
Останалите севернокорейци, в това число държавните чиновници, откривателите и студентите, учещи софтуерни специалности, имат достъп само до локалната " версия " с тежко наблюдаване. Понякога някои от тях получават достъп до световната мрежа, до момента в който са в чужбина.
Според голям брой дезертьори, представени в отчета на Pscore, световният достъп до интернет е вероятен единствено на избрани места в Северна Корея.
Един от тях твърди, че интернет връзките в Националната академия на науките в Пхенян - столицата на Северна Корея, са налични единствено на втория етаж и са свързани единствено осем компютъра.
Друг споделя, че когато получил позволение да пътува до Пхенян, с цел да употребява интернет, се опитал да изтегли публикации за медицински проучвания, само че се оказало, че има достъп единствено до заглавията и имената на създателите.
„ Познавах концепцията за световния интернет, когато бях в Северна Корея, само че не знаех, че през него се обменя толкоз доста информация “, споделя един от интервюираните.
Мартин Уилямс е старши теоретичен помощник в Stimson Center и плана 38 North, който е изучавал необятно технологиите в Северна Корея. Уилямс споделя, че свидетелствата съответстват с тези на други дезертьори, само че прибавят нови детайлности за равнищата на наблюдаване, пред които са изправени хората.
През 2020 година в Северна Корея беше признат закон, който ускорява рестриктивните мерки, имащи за цел да спрат достъпа до външна информация в страната.
Преди това в неячесто се внасяше " контрабандно " наличие, в това число южнокорейски телевизионни излъчвания и филми. Обикновено те се внасят през границата благодарение на USB устройства, давайки на хората взор към външния свят.
„ Новият закон постанова сурови санкции за сходна активност, в това число и гибел “, споделя Уилямс. През 2021 година беше обявено, че човек,внесъл контрабандно и продал копия от дистопичния трилър на Netflix Squid Game в Северна Корея, еосъден на гибел.
Докато строго следеният достъп до интернет е вероятен единствено за няколко хиляди членове на севернокорейския „ хайлайф “, вътрешната цифрова мрежа е малко по-достъпна, най-малко на доктрина. Известен като Kwangmyong, интранетът предлага единствено няколко уеб страницата.
„ Гражданите имат достъп до интранет от своите телефони или компютри. През годините видяхме доста показвани и предлагани уеб страници и наподобява, че доста съществени браншове на държавното управление имат свои лични уеб сайтове с публична информация ", споделя Мартин Уилямс.
В последните години даже се появяват и благоприятни условия за онлайн извършване на покупки.
Дезертьорите описват пред Pscore, че цените на интранет като цяло са прекомерно високи за множеството хора, което значи, че по-голямата част от трафика се случва в публични институции, като университети и библиотеки, където равнищата на наблюдаване са високи.
Хората, подготвени да поемат риска, могат да се опитат да заобиколят системата.
„ Тайно съм играл играта Dota два пъти през интранет с хора от други райони на страната. Играл съм единствено три пъти. Ако играете повече, вашият IP адрес ще бъде изложен, като употребявате повече от избраното време, след което местоположението ви ще бъде записана ", споделя един от интервюираните.
Според множеството хора, взели участие в изследването, потреблението на вътрешната мрежа, или интранет, е непрактично.
В международен мащаб 5.3 милиарда души, или към две трети от популацията на Земята, употребяват интернет постоянно. Според Организация на обединените нации, достъпът до него е главно човешко право, като организацията цели постигането на цялостна световна съгласуваност до 2030 година
„ Истинският проблем е по какъв начин да преведем тези задължения в действителност. Това включва въпроси, като правенето на интернет наличен, привличане на хора онлайн, придобиване на минимални цифрови умения и просветеност, реализиране на тъждество в достъпа за маргинализираните групи и тези, изложени на риск от дискриминация “, споделя Барбора Буковска, старши шеф по право и политика на правозащитната организация Article 19.
Според Буковска, в Северна Кореяса нужни дълбоки промени, с цел да се приложат тези условия. Но за хората, които са съумели да изоставен страната, разликата е сериозна.
Ново проучване на основаната в Южна Корея правозащитна организация People for Successful Corean Reunification (Pscore) разкрива в детайли действителността за тези, които, при доста лимитирани условия, въпреки всичко съумяват да споделят онлайн в Северна Корея.
Желаещите би трябвало да преминат развой на утвърждение и в случай че получат достъп до обвързвано онлайн устройство, се постанова през пет минути да бъдат проверявани от държавен чиновник, написа Wired.
„ Учил съм за международната мрежа и даже трябваше да наизустя някои неща за нея, когато полагах изпит, само че знаех за интернет единствено на доктрина. Знаех, че това е нещо като мрежа, в която можете да търсите информация, само че в действителност, нямах действителна визия какво е това “, разяснява севернокорейски беглец, напуснал страната.
Получаването на точна картина на това, което се случва в изолираната страна на Ким Чен Ун, е необикновено предизвикателство.
Чиновниците управляват всички осведомителни потоци и показват държавната агитация пред света. Анализаторите се обръщат към тези, които са съумели да избягат от Северна Корея, с цел да надникнат в локалната действителност.
Докладът на Pscore за интернет свободата се основава на 24 персонални изявленията с дезертьори и изследване на мнението на 158 други от разстояние. Всички са напуснали Северна Корея в интервала сред 2012 и 2022 година
Един от интервюираните е употребявал интернет пет пъти, до момента в който все ощеживеел в страната. Преди това тойимал достъп до международната мрежа по време на пътешестване до Китай и по тази причина имал огромни упования, когато получил същото право и в родната си страна.
Вместо това бил изправен пред стеснен достъп и непрекъснато наблюдаване.
„ Достъпът се реализира от компютрите в библиотеката, а библиотекарят застава сред двама интернет консуматори и непрестанно следи какво търсят в мрежата.
На всеки пет минути дисплеят замръзва автоматизирано и библиотекарят би трябвало да направи засвидетелствуване с пръстов отпечатък, с цел да разреши по-нататъшно потребление на интернет. Наблизо постоянно има и чиновник на Държавна сигурност ", описват севернокорейците.
Използването на интернет е разрешено за един час и в случай че някой желае повече време, би трябвало да получи ново позволение. Процесът по издаването му лишава към два дни, тъй като в него вземат участие разнообразни чиновници. Ако някой стартира да кандидатства прекомерно постоянно, ще бъде принуден да чака.
Освен това южнокорейските уеб сайтове са блокирани и достъп има единствено до тези на британски и китайски език.
През последното десетилетие броят на цифрови устройства в Северна Корея се усилва. Между 50% и 80% от възрастните към този момент имат мобилни телефони, което им разрешава да изпращат известия и да се обаждат на членовете на техните фамилии.
Но потреблението на тези телефони е мощно следено. Скоростта за транспорт на данни е ниска, а устройствата снимат екранни фотоси на всеки няколко минути и код, който разрешава проявлението единствено на утвърдено от държавното управление наличие.
„ Севернокорейците не могат да употребяват интернет не поради инфраструктурата или неприятните условия в страната, а само поради политиката на държавното управление “, споделя генералният секретар на Pscore Нам Бада, който е един от създателите на изследването.
Няколко десетки фамилии, които имат връзки със фамилията на Ким Чен Ун, както и някои чужденци, имат безграничен достъп до световния интернет.
Останалите севернокорейци, в това число държавните чиновници, откривателите и студентите, учещи софтуерни специалности, имат достъп само до локалната " версия " с тежко наблюдаване. Понякога някои от тях получават достъп до световната мрежа, до момента в който са в чужбина.
Според голям брой дезертьори, представени в отчета на Pscore, световният достъп до интернет е вероятен единствено на избрани места в Северна Корея.
Един от тях твърди, че интернет връзките в Националната академия на науките в Пхенян - столицата на Северна Корея, са налични единствено на втория етаж и са свързани единствено осем компютъра.
Друг споделя, че когато получил позволение да пътува до Пхенян, с цел да употребява интернет, се опитал да изтегли публикации за медицински проучвания, само че се оказало, че има достъп единствено до заглавията и имената на създателите.
„ Познавах концепцията за световния интернет, когато бях в Северна Корея, само че не знаех, че през него се обменя толкоз доста информация “, споделя един от интервюираните.
Мартин Уилямс е старши теоретичен помощник в Stimson Center и плана 38 North, който е изучавал необятно технологиите в Северна Корея. Уилямс споделя, че свидетелствата съответстват с тези на други дезертьори, само че прибавят нови детайлности за равнищата на наблюдаване, пред които са изправени хората.
През 2020 година в Северна Корея беше признат закон, който ускорява рестриктивните мерки, имащи за цел да спрат достъпа до външна информация в страната.
Преди това в неячесто се внасяше " контрабандно " наличие, в това число южнокорейски телевизионни излъчвания и филми. Обикновено те се внасят през границата благодарение на USB устройства, давайки на хората взор към външния свят.
„ Новият закон постанова сурови санкции за сходна активност, в това число и гибел “, споделя Уилямс. През 2021 година беше обявено, че човек,внесъл контрабандно и продал копия от дистопичния трилър на Netflix Squid Game в Северна Корея, еосъден на гибел.
Докато строго следеният достъп до интернет е вероятен единствено за няколко хиляди членове на севернокорейския „ хайлайф “, вътрешната цифрова мрежа е малко по-достъпна, най-малко на доктрина. Известен като Kwangmyong, интранетът предлага единствено няколко уеб страницата.
„ Гражданите имат достъп до интранет от своите телефони или компютри. През годините видяхме доста показвани и предлагани уеб страници и наподобява, че доста съществени браншове на държавното управление имат свои лични уеб сайтове с публична информация ", споделя Мартин Уилямс.
В последните години даже се появяват и благоприятни условия за онлайн извършване на покупки.
Дезертьорите описват пред Pscore, че цените на интранет като цяло са прекомерно високи за множеството хора, което значи, че по-голямата част от трафика се случва в публични институции, като университети и библиотеки, където равнищата на наблюдаване са високи.
Хората, подготвени да поемат риска, могат да се опитат да заобиколят системата.
„ Тайно съм играл играта Dota два пъти през интранет с хора от други райони на страната. Играл съм единствено три пъти. Ако играете повече, вашият IP адрес ще бъде изложен, като употребявате повече от избраното време, след което местоположението ви ще бъде записана ", споделя един от интервюираните.
Според множеството хора, взели участие в изследването, потреблението на вътрешната мрежа, или интранет, е непрактично.
В международен мащаб 5.3 милиарда души, или към две трети от популацията на Земята, употребяват интернет постоянно. Според Организация на обединените нации, достъпът до него е главно човешко право, като организацията цели постигането на цялостна световна съгласуваност до 2030 година
„ Истинският проблем е по какъв начин да преведем тези задължения в действителност. Това включва въпроси, като правенето на интернет наличен, привличане на хора онлайн, придобиване на минимални цифрови умения и просветеност, реализиране на тъждество в достъпа за маргинализираните групи и тези, изложени на риск от дискриминация “, споделя Барбора Буковска, старши шеф по право и политика на правозащитната организация Article 19.
Според Буковска, в Северна Кореяса нужни дълбоки промени, с цел да се приложат тези условия. Но за хората, които са съумели да изоставен страната, разликата е сериозна.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ