Надежда с питанка
Юри Михалков
Ако районен съд Македония тръгне по българското трасе на Коридор 8, дали най-сетне ще стигне до историческата истина за себе си и България, надлежно и до влизане в Европейски Съюз? Това е вярата, която изплува от извършеното на 10 януари съвещание на КСНС при президента и изказването на държавния ни глава след него.
Заседанието е изчезналото досега благонамерено подаване на топката за превъзмогване на скопската опърничавост, с цел да може да потръгне евроинтеграцията на съседите.
Ясно е, че досегашният 4-годишен метод след подписването на двустранния контракт не даде резултат. Сърцевината на този метод бяха справедливите ни претенции против историческите фалшификации на Скопие, против потъпкването на правата на лицата с българско схващане в РСМ, както и против омразата и враждата там по отношение на страната ни. Ясно е също, че България даде звук за подобен метод и не е нейна виновността за безизходицата, в която изпадна РСМ.
Като антична и зряла страна страната ни пробва нов метод. В хода на разговора желаеме да навлезем в нови сфери, ще развиваме бизнес контактите, ще ускорим построяването на Коридор 8 в неговата целокупност с автомагистрала, жп линия, енергийна и цифрова съгласуваност. Ще черпим и от гръцкия опит, който след 30 години накара най-после Скопие да отстъпи за историята, откакто видя икономическите облаги от действителното съдействие.
Прави обаче усещане, че в изказването си след съвещанието президентът Радев не изрече думата " история ". Да, от изказването му стана ясно, че страната ни няма да отстъпи от досегашните си позиции и се надяваме това да важи и за историята. Но хората у нас постоянно са нащрек. Дали в случай че почувстват стопански облаги от добросъседството, в Скопие ще се откажат от " македонската принадлежност " на Светите братя, на Климент Охридски или Самуил? И ще одобряват историческата истина и нашата безапелационна подготвеност да почитаме идентичността им, образувана след 1944 година
Остава и едно подозрение дали у наши политици няма да надделее мнението, че бизнесът и евроинтеграцията са по-важни от кражбата на българската история от страна на РСМ? И от един нов Ньой. Да не се окаже, че самите ние слагаме капани против себе си с новия метод и с Коридор 8?
Ако районен съд Македония тръгне по българското трасе на Коридор 8, дали най-сетне ще стигне до историческата истина за себе си и България, надлежно и до влизане в Европейски Съюз? Това е вярата, която изплува от извършеното на 10 януари съвещание на КСНС при президента и изказването на държавния ни глава след него.
Заседанието е изчезналото досега благонамерено подаване на топката за превъзмогване на скопската опърничавост, с цел да може да потръгне евроинтеграцията на съседите.
Ясно е, че досегашният 4-годишен метод след подписването на двустранния контракт не даде резултат. Сърцевината на този метод бяха справедливите ни претенции против историческите фалшификации на Скопие, против потъпкването на правата на лицата с българско схващане в РСМ, както и против омразата и враждата там по отношение на страната ни. Ясно е също, че България даде звук за подобен метод и не е нейна виновността за безизходицата, в която изпадна РСМ.
Като антична и зряла страна страната ни пробва нов метод. В хода на разговора желаеме да навлезем в нови сфери, ще развиваме бизнес контактите, ще ускорим построяването на Коридор 8 в неговата целокупност с автомагистрала, жп линия, енергийна и цифрова съгласуваност. Ще черпим и от гръцкия опит, който след 30 години накара най-после Скопие да отстъпи за историята, откакто видя икономическите облаги от действителното съдействие.
Прави обаче усещане, че в изказването си след съвещанието президентът Радев не изрече думата " история ". Да, от изказването му стана ясно, че страната ни няма да отстъпи от досегашните си позиции и се надяваме това да важи и за историята. Но хората у нас постоянно са нащрек. Дали в случай че почувстват стопански облаги от добросъседството, в Скопие ще се откажат от " македонската принадлежност " на Светите братя, на Климент Охридски или Самуил? И ще одобряват историческата истина и нашата безапелационна подготвеност да почитаме идентичността им, образувана след 1944 година
Остава и едно подозрение дали у наши политици няма да надделее мнението, че бизнесът и евроинтеграцията са по-важни от кражбата на българската история от страна на РСМ? И от един нов Ньой. Да не се окаже, че самите ние слагаме капани против себе си с новия метод и с Коридор 8?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ